Планов капитализъм или пазарен комунизъм

Съветско – българската комунистическа революция след 9 септември 1944 година унищожи частната собственост чрез революционните, открито насилствени и неправомерни актове – национализация и колективизация. И 45 години думичката „частна“ собственост беше мръсна дума, а частникът – кулакът на село и занаятчията и търговецът в града – бяха врагове на народа!

Българо – съветската капиталистическа революция около 10 ноември 1989г. възстанови частната собственост чрез революционните

СКРИТО НАСИЛСТВЕНИ И НЕПРАВОМЕРНИ АКТОВЕ

- Указ 56 и пакета икономически закони, а носителите им – фермерът на село и бизнесменът в града, са вече дълбоко уважавани персони. Те са честни, те са частни, те са национални, те са очаквани спасители на страната, а за раждането и утвърждаването им се грижат всички.

Самоопределящите се като политически сили заложиха в политическия инкубатор – парламента, раждането на средна класа – много на брой средно богати собственици, а се излюпиха малко на брой много богати на пари и много на брой малко богати на земя и сгради временни собственици. Временни, защото съгласно заложената и стриктно изпълнявана програма, идеалните собственици на недвижими имоти предстои да бъдат превърнати не в реални собственици, а в реални ратаи и чираци на парично – богатите, които също са идеални собственици, защото са само банкови и борсови посредници в този уникален „икономически“ процес – тотална смяна на собственика в една държава. Революционно, икономически насилствено, неправомерно! Без труд и способности, без производство на материални и интелектуални ценности, без ВЯРА и СТРАХ от БОГА!

ЗАВИСТТА И ОМРАЗАТА

на бедните към богатите, на мързеливите към работливите, на некадърните към способните, на комунистите към капиталистите, на…революцията към еволюцията бяха движеща сила на ПЪРВАТА, деветосептемврийската революция. А за да може тя да успее, те, комунистите, трябваше да разрушат и разрушиха законодателната и институционална уредба на частната собственост. Трябваше да унищожат и унищожиха привързаността и любовта на българина към собствеността му. Трябваше да създадат и създадоха условия за извършване на ВТОРАТА, десетосептемврийска революция – възстановяването на частната собственост и свободния пазар. И на парламента – като необходимо средство за легитимиране на процеса „възстановяване“ пред света.

И докато първата революция беше лесно изпълнима, защото беше примитивна, оръжейно насилствена, лагерно антихуманна, политически – аморална, икономически – ненормална и трябваше да ни отдели и отдалечи от останалия свят, втората е значително по-трудно изпълнима, защото трябва да ни приближи и приобщи към същия този свят. Само че той междувременно е отишъл много напред, а

ТЕ ВЪРНАХА БЪЛГАРИЯ МНОГО НАЗАД

и днес дистанцията между нас и света е огромна и трудно преодолима. Формалното ни членство в световните институции съвсем не означава, че същностно сме приобщени, че сме вече част от този свят. Защото проблемите на България и на цялата бивша социалистическа общност са вътрешни проблеми – вътре в страните, вътре в институциите, в хората. Те не могат да бъдат решени отвън не защото липсва добронамерено желание от другите страни и народи, а защото няма познание и разбиране от тях за същността на нещата у нас. Защото приетият и подписан от държавните ни ръководители документ – закон, постановление, договор, харта, политико – икономически ангажимент е само къс хартия, ако отсъства изпълнителят му – човекът и институцията с тяхното желание, породено от вътрешното им демократично убеждение.А опитът показва, че

НЕ МОЖЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ НАСИЛНИК ДА БЪДЕ ЕВОЛЮЦИОНЕН ДЕМОКРАТ!

За броени дни, на партиен форум, чрез хубаво написана партийна програма! Не може да се превъзпита стогодишна тоталитарна партия и петдесетгодишен комунист – тоталитарист в социал – , либерал – , християн – ДЕМОКРАТ! Възпитанието на човек е през първите 7 години, а мирогледът му се оформя през първите 25 години и получената човешка същност е за цял живот. За живота и на децата му. Така че, комунистите и служилите на комунизма правоимащи „безпартийни“ не могат и няма да тръгнат срещу своите интереси, срещу своята същност. На думи могат и го правят, но стигне ли се до делата, те блокират поради своята вътрешна увреденост и най-вече поради външната им ограниченост от институциите, чиято безлична и безгласна съставна част са били, все още са и винаги ще бъдат, докато ги има институциите, има я системата. Тяхното съществуване е само в рамките на институцията. Тяхното собствено АЗ е неразделна част от общото, тоталитарното. Вън от системата, те са, а и всички ние, всички останали сме безгласни, безлични, неориентирани, несвободни хора. Не сме личности, способни да противостоим на политически – демагогските, икономически – мафиотските, информационно – жълто медийни и духовно – сектантските манипулации. А за да се сдобием със свое собствено АЗ, за да станем личности, да бъдем строители на нова България, трябва да разрушим /отново революция!/ изкуствено създаденото ОБЩО, за да разкрепостим и освободим личното, собственото, инициативното, градивното, силното. За да може реално и естествено да се появи ЕДИНИЧНОТО, което ЕВОЛЮЦИОННО да се обединява и окрупнява в по-голямо, по-общо. Трябва и винаги се върви от частното към общото, от частника към кооперацията и корпорацията. ,Това е философията, това е логиката, това е същността на живота!

ТРЯБВА ДА ИМА РЕАЛНИ ДРЕБНИ И СРЕДНИ СОБСТВЕНИЦИ

на земя, магазинчета, работилнички, мотели и хотелчета, които еволюционно да прерастват в по-големи фирми, коопериращи се за част от дейностите, в обединяващи и окрупняващи се в промишлени предприятия, в специфични за условията ни търговски обекти, в хотелски вериги и комплекси. Новосформираните над 2000 кооперации, сдружаването и „банковото“ им осигуряване е ненормално и неморално средство за окрупняване на земята и смяна на собственика. Те са старите ТКЗС – та, които ще станат нови едри частни фирми, „спечелени“ ненормално и аморално!

ПОЯВИЛИТЕ СЕ ОТ НИЩОТО ЕДРИ ЧАСТНИ БАНКИ, КОРПОРАЦИИ И ХОЛДИНГИ

и обединяването им не по икономически, а по партиен признак в съюзи, групи и конфедерации, без да е имало реални дребни частни производители и търговци, са неестествени псевдоикономически образувания. Твърдението на някои от тях, че едрите от Г – 13 ще „издърпат“ нагоре и други, за да станат богати, е или учудваща за бизнесмени некомпетентност, или е спомен от близкото минало за социалистическо съревнование и взаимопомощ. А истината е, че на пазара конкуренцията дава предимство на по-големия и по-силен да погълне по-малкия, по-слабия.

Проблемът за изхода от изкуствено създадената безизходица днес у нас не е да има или да няма частна собственост и свободен пазар, да има планов комунизъм или пазарен капитализъм! ПРОБЛЕМЪТ Е КОЙ И КАК ЩЕ СТИГНЕ ДО СОБСТВЕНОСТТА И ПАЗАРА!

в. АНТИ, 47 (211) /24-30 ноември-1995г./

Коментари са забранени.