Кризата в човека

 

    Българинът е в тежка материална, мисловна и духовна криза! Нейното изражение е в противостоенето! Но не на доброто срещу злото, което е от Бога, а на злото срещу доброто, което е от сатаната. В тази на пръв поглед малка разлика, в това преобръщане на приоритетите се крие същността на неблагополучието българско.

    Световно известното “Разделяй и владей!”, обсебилите властта източни вождове разшириха и обогатиха в “Разделяй, насъсквай и владей!”, което задълбочи кризата в подопечните им народи. Кризата в отделния човек спрямо събрата му усили противостоенето между себеподобните в името на злото, не на доброто! Това противостоене не е от вчера, не е и от онзи ден. То съществува откакто “свят светува”. И докато в световен мащаб то беше между-държавно, между-национално, между-народно, с раждането на тоталитарната държава през 1917 година, то се превърна в междуличностно вътре в самата държава, в самия народ. В тоталитарната държава, отделният човек, отделната личност няма никакво значение за управляващите! Руско-съветското “Есть человек, есть проблем, нет человек, нет проблем!” е убедително доказателство за това. ”Великата” френска революция беше нескопосан опит за налагане на тоталитаризъм, докато “Великата” октомврийска революция беше успешна не само в Русия, но и за много други народи по света, една от които е и България. “Велика” беше и рожбата й-хитлеро-фашизмът в Германия след 1933г., който изпрати в небитието десетки милиони невинни човешки същества. Всички те бяха велики в сатанинското си изпълнение! Велики са и оставените им в наследство пост комунистически наследници.

    Десетилетия наред, руско-българските комунисти ни плашеха с англо-американските империалисти. Не с бившите немски, италиански, испански, португалски фашисти, които им бяха същностни другарчета. А руско-съветските не им бяха империалисти, въпреки че привнесоха и взривиха не една и две страни и народи по света с великите им сатанински революции. В Камбоджа, Виетнам, Куба, Северна Корея, Либия, Ирак, Никарагуа, Сирия, Афганистан и къде ли още не. Кои и какви са те сега, всеки здравомислещ човек на тази нещастна наша планета Земя би трябва да се запита! Отговорът е очеваден и за най-изостаналите в умственото си развитие човешки същества. Не е ясен само за онези, които днес все още ги припознават за свои. Това ги отделя от нормално-човешкото, приобщава ги към  първо-сигнално, животинското!

    В същото това време, англо-американците говореха за правата на отделния човек, на отделната личност. От там тези права да бъдат пренесени в различните по етнос, вяра, език, цвят на кожа и обичаи отделни общности. В отделните раса, националност и вяра вътре в самата държава, вътре в самия народ. Такива, каквито са САЩ, какъвто рано или късно ще стане и ЕС. “Чиста нация”, “чист народ” е фашистко-комунистическо разбиране. Едното явно реализирано, второто лицемерно изпълнено. Расизмът е присъщ на хора с зверско-животински уклон. Месоядните животни нападат, убиват и изяждат не себеподобните си, а невинните тревопасни животни. Различните по вид месоядни зверове воюват помежду си само заради плячката-невинното тревопасно животно.

    Аналогични са взаимоотношенията между хората в тоталитарната и посттоталитарна държава. “Тревопасните” в пълния и в преносен смисъл на тази дума хора биват ограбвани от купуващи и продаващ-подаряващи съвестта си подобия на човешки същества. Враждата и войната между грабителите е подобна на тази между по-силния звяр-лъвът и по-малкото зверче-хиената например.

 

Вие не сте ние

    -Вие, от правителствата на Живков, Луканов, Беров, Виденов, Симеон, Доган, и Първанов не сте ние, тревопасните.

    -Вие, от ССИГ, Г-13, Възраждане и на Братя Василеви работодателите не сте ние, тревопасните!

    -Вие, от ТКЗС и от 1200-те “Орсовки” не сте ние, тревопасните!

    -Вие, от КТ Подкрепа и КНСБ не сте ние, тревопасните!

    -Вие, от Часовата прес-група, Труд, БНТ, БТВ, БНР, не сме ние, тревопасните!

    -Вие, от независимите Прокуратура и Съд не сте ние, тревопасните!

    Макар и за малко, аз бях част от Вие, когато като член на “КТ Подкрепа” участвах в спасяването на Луканов-сваляне на правителствата му едва след като си бяха свършили работата-бяха ошушкали България! По-късно осъзнах и декларирах заблудата си чрез публикувания във в. ВЕК 21 през  1992г., материал, а именно:

 

Вие не сте ние  

      Вие искате многохилядни заплати, макар и да няма пари. Вие искате мината, завода, института, нищо че са губещи. Вие искате нисколихвени кредити, но не искате инфлация. Вие искате защита и преференции за българския бизнес, въпреки че в основата си той е монополен и спекулативно прекупвачески. Вие искате признание, представителност и власт в “тристранната комисия” не само за себе си, но и за другана страна-“работодателите”, което предизвиква размисъл. Вие искате от тази фирма да се купува, а на другата да не се продава, въпреки че това не е ваше правомощие. Вие искате този министър, това правителство, това НС да си отидат, въпреки че те са и на вашите членове. Вие искате “Вся власть синдикатом”, защото иначе ще дръпнете шалтера на тока, ще затворите кранчето на нефта, ще блокирате въздушните, шосейните и железни транспортни пътища, ще затворите заводи и пристанища, ще предизвикате икономически хаос, който може да прерастне в политически, националистически и изобщо в добре познатия ни комунистически хаос. И България от остров на стабилността да се превърне в остров на безнадеждността. А това вече ние не искаме и затова НИЕ НЕ СМЕ ВИЕ!

 

А вие кои сте?

      45 години у нас върлуваше добре познатата ни, но напоследък позабравена триглава ламя – партийното /БКП/, административното /БКП/ и профсъюзното /БКП/ ръководство, нормативно защитена в член първи от конституцията.

      От 10 ноември 1989г. започна ПЛАНОВОТО демократизиране на главите на ламята. Основната глава-партийно-политическата, много бързо извървя обратния си път-от комунизЪма към социализЪма. Административните БКП-директори на заводи осъмнаха като мениджъри на управителни и бордови БСП-съвети на фирми, дружества и холдинги. Чрез подмяната на две имена – на БПС /Български професионални съюзи// с КНСБ и на другаря Дюлгеров с г-н Кръстьо Петков, от комунистическия профсъюз беше получен демократичен синдикат. А за да бъдем истински демократична държава, след отказа от член първи беше създадена алтернатива на всяка от главите на ламята: на БКП/БСП – СДС, на БПС/КНСБ – КТ ПОДКРЕПА, на БСК  държавен бизнес – ССИГ частен бизнес.Задейства се основния филосовски закон “За единство и борба на противоположностите”. Борбата се водеше на трите фронта и тези фронтове, макар и привидно, съществуваха, докато първият, политическият, се отклони от заплануваното – от 8 месеца в България има некомунистическо правителство. И тогава като по чудо другите два фронта – профсъюзният КНСБ / КТ  ПОДКРЕПА и икономическият БСК / ССИГ престанаха да съществуват. Господата Петков и Тренчев си стиснаха ръцете, Моллов и Андонов се потупаха по раменете и в бързината, забравяйки заложените им роли, като единен комунистически юмрук се изправиха срещу дръзналото да победи СДС. Тези очевадни разголващи действия на съществуващите у нас икономически и синдикални структури и не случайното почервеняване на информационните и проучвателни на общественото мнение средства предизвикват във всеки от нас въпроси и преоценка на утвърдени вече стойности:

-КТ  ПОДКРЕПА “свали” от власт Луканов-ото правителство

тогава, когато то беше вече изчерпано-празни магазини, финансов банкрут на държавата, нулев международен имидж и разголена, беззащитна БКП / БСП, след направените смазващи разкрития за 45- годишната й дейност.

      -Синдикатите кротуваха през едногодишния период на трите про-комунистически власти: законодателната-ВНС, изпълнителната-на “независимия” Д. Попов и старата съдебна! Въпреки че гласуваните закони бяха ялови, освободените цени смъкнаха жизнения минимум на българина, а доказаните виновници за срива на държавата останаха ненаказани. Синдикатите не реагираха и тогава, когато чрез преждевременно гласувания Търговски закон се извърши преобразуване и законово разграбване на държавните предприятия, преди те да са очистени от негодните и негодници ръководители.

      -На последните президентски избори, ръководството на КТ  ПОДКРЕПА се дистанцира от СДС, заемайки позата на независимо, въпреки че тоталитарните структури и авторите им “пак са тук” и още дълго ще са.

      -Впечатляваща е многостранната компетентност на синдикалните босове днес-популизъм на едро за високи доходи, изискващи извънбюджетни финансови средства и мениджърски услуги за набавянето им. Те-синдикалисти, политици или бизнесмени  са, защото всезнаещият и всеможещ ръководител е рожба на едно друго, отречено от всички ни общество.

      -“Пилците се броят на есен”,  а синдикалистите се броят след стачка! Пребройте се господа синдикалисти и лидери, за да се убедите, че вие вече не сте “Подкрепа”! Не сте и КНСБ! Вие сте никои!           

            в. ВЕК 21 бр.29 от 22-28 юли 1992г.

 

    Не съм Вие и със слугинските ви синдикални изпълнения през всичките следващи години, та до ролята ви сега в така наречената “тристранка”. Слуги на парата, а не на свободата сте вие, синдикалистите. Вредна за обществото и бреме за държавата е призваната да защитава наемния труд, ваша институция.  

    Друга моя осъзната вина е, че активно участвах в така наречения демократичен печат, който изчезна от публичното ни пространство, защото явно не е бил демократичен. Участвах в “епичния двубой” между в. ДУМА на “великия” Продев /мир на праха му/ и  в. ДЕМОКРАЦИЯ на СДС и изданията на партийните му разклонения. Целенасочено насъскан словесен двубой между тревопасните беше той, за да могат месоядните да се наядат, преядат. От вчерашни равноправни, след една нощ да осъмнат озверени и воюващи един с друг за плячката, правни. Взривявани, застрелвани, премахвани, сменяни-заменяни един с друг на тъмно, скрито от общественото внимание.

    Вина имаме всички ние, тревопасните за състоянието на държавата ни днес. Въпреки че никога не съм бил партиен член, а съм само симпатизант на ДСБ и лично на недолюбвания от българското общество /защо ли?!?/ Иван Костов, аз също съм виновен за днешния ни хал, която вина декларирах във в. СЕДЕМ бр. 20, 27 август – 2 септември, 2003г. и допълнен na 01.01.2006g. в сайта ми  http://www.georgialeksov.com/blog с материала си, a именно:

 

 

Виновен съм, простете ми!

/към измамените ограбени, унизени и отвратени/

Виновен съм, че на 14 декември 1989г. вечерта послушах призива на „вожда и учителя“ ни Жельо Желев да си отидем у дома вместо да влезем в сградата на НС, за да изхвърлим завинаги от живота си предателите на България!

Виновен съм, че ходих, гледах, слушах и вярвах на Председателя на Координационния съвет на СДС – марксиста Жельо Желев и неговата кадесарска клика на кръгли маси, митинги, шествия, бдения, без да се съмнявам в тяхната почтеност, родолюбие, вяра, призвание!

Виновен съм, че аз и семейството ми активно агитирахме в район Люлин за мажоритарния ни кандидат – депутат във ВНС – Георги Марков. Устат юрист – вече доказан кагебист!

Виновен съм, че за изборите през 1991г., аз и съпругата ми зарязахме трите си невръстни деца и отидохме в Пазарджишка околия да агитираме за друг мажоритарен устат юрист – комунист, симеоновист, кагебист,…Стоян Ганев, който агитираше за „една нова демократична /Гиньо Ганева!/ конституция „, която не само, че оневини комунистите, но и незаслужено ги обогати!

Виновен съм, че на 10 януари 1997г. си тръгнах по-рано от площад НС и не отнесох боя, който заслужавах за седемгодишното си лековерие и за несъстоялото се освобождение от проруските ни комунисти. Учени и обучени на Изток, как да ни излъжат, че ни водят на Запад!

Виновен съм, че за разлика от предишните избори не направих достатъчно, за да бъде преизбрано ОДС на Иван Костов на 17 юни 2001г., разчитайки на паметта и разумността на моите сънародници!

Виновен съм, че като симпатизант на ДСБ не направих достатъчно за изборите през 2001г.,за да бъдат избрани граждани на България, а не поданиците на Симеон и ДПС!

Виновен съм, че три пъти гласувах за високорейтинговият софийски кмет Стефан Софиянски, за когото малък проблем бяха кучетата, дупките, паркингите, газо – и бензиностанциите, Общинската банка с Любо Павлов и Столичният съвет с Антоан Николов! Огромен проблем се оказа приятелството му с Москва и Лужков, а не с Джулияни – Блумберг и Ню Йорк, защото младите и умни българчета емигрират в САЩ, а не в Русия! И децата на старите комунисти – родните ни капиталисти – също. Първите с ума си, вторите с парите ни!

Виновен съм, че на последните избори за кмет на София, малкото предимно млади гласоподаватели избраха Рамбо, Батман, Херкулес,…Бойко Борисов! Нашите деца предпочетоха формата пред съдържанието, обвивката пред същността, мускулите пред ума на Светослав Гаврийски!

Виновен съм пред своите родители и техните връстници, че си отидоха с отворени очи без да видят своята България свободна от външни и вътрешни окупатори!

Виновен съм и пред децата си и техните връстници, че за тях няма бъдеще в България, защото има бъдеще за потомците на комунисти и корумпирани монархисти окупирали властта след избори 2005г., чрез коалиция ненормална и неморална!

Виновен съм и днес, когато безчувствено и безучастно гледам, виждам, разбирам,…констатирам загиващата България с духовно умъртвения й народ! Апатия, отчуждение, отчаяние, отвращение,… примирение цари навсякъде. Само наглото безочие на руските ни господари чрез българските им слуги се шири в „българското“ публично пространство. За да бъде мирен преходът ни от комунизъм към олигархизъм придружен от олигофренизъм! Господи, колко омърсен се чувствам, днес!

В. СЕДЕМ, бр. 20, 27 авг.-2 септ. 2003г.

 

За парата, за правата, за свободата

    Има криза с недоимък на пари в хората на България. Има криза в правото на хората да получат, за да ползуват реална, правна  информация за процесите в България. Има духовна криза със свободата на душата в хората на България.

    Паричната криза е на общественото внимание днес в България.

    Правото да бъдат правно информирани хората в България отсъства.

    Свободно духовната се оказа ефикасно средство на тях-месоядните да държат в подчинение нас-тревопасните. Нейната рожба-расизмът, освен преодолимите материално-социална и политико-мисловна се изроди в духовно-морална криза в личностно-човешките взаимоотношения. Наличието на расистки партии като турската ДПС и циганска “Евророма” от една страна и националистично изживяващите се като български ВМРО и АТАКА от друга са намеса във вътрешно човешкия мир. Във свободата на всеки човек да избере националността си, вярата си, езикът си, оставените му в наследство обичаи. Разделяне, обособяване и противостоене на расов признак е остатък от миналото, доказал своята безчовечна, животинска същност. Наличието им в България е прекрасно доказателство, че комунизмът у нас все още не си е отишъл. Расисти са ръководствата на тези партии, които отделят и капсулират цели общности и ги използуват за свои материални и мисловни долни цели. Турското и циганско малцинства на изборите са тревопасни жертви, каквито са и зарибените националистично избиратели. Не случайно, ръководствата и на двете “враждуващи” страни се оказаха другарчета като агенти на ДС. Не е случайно, че и досиетата на съдебната /прокурори и съдии/ и на духовната власт от БПЦ не са на дневен ред, за да стане ясно кой какъв е и защо такъв е в тази наша нещастна Родина. В която сме се родили, в която живеем настървени един към друг и в която ще умрем опечалени спрямо себе си.

 

21 април 2010г.

Коментари са забранени.