Частно-собственото в човека

/производително и потребително/

 

    “Единство и борба на противоположностите” има не само в природата, има ги и в живите същества. Има ги и във всеки човек! От Адам и Ева, та до днешните 7-8 милиарда човека на земята.

От болестотворните и имунно-защитни микроорганизми, та до потребителното и производително в човека. Единни са като даденост вътре в човека! В непрекъсната борба са за оцеляване и за победа едно над друго. Болестта да разруши здравето и отнеме живота на човека! Потребителното да победи производителното, което е трудно лечимо заболяване и с лесно предвидим край: обедняване, изкористяване и озлобяване на човеците един към друг. Победата му води до разболяване на цялото общество, каквото е нашето, българското общество.

    Здраве-опазването като вид човешка дейност лекува отделния човешки индивид с външната си намеса в помощ на имунно-защитните микроорганизми в борбата им с болестотворните.  

      Опазване на производителното е жизнено-необходима човешка дейност в борбата й с потребителното, което освен че е индивидуално нещастие, то е и обществено зло.

 

Началото

    След сътворението на човека в Онзи свят и изгонване-заселването му в този свят, той е принуден да се труди, да произвежда, за да съществува. Аналогичен на Онзи, чисто потребителният свят-Рая е утробата на майката, където човешкото същество не произвежда, а получава-потребява всичко наготово. Логично е да приемем, че този период на човешко израстване и съзряване е част от Онзи свят-Божественият. Ето защо майчинството е благословена от Бога човешка дейност и с нея не бива да се злоупотребява.

    С раждането на детето започва производствената му дейност. Някои от произведените продукти, като тези на отделителната и гласовита системи не са лице- и слухо-приятни, докато всички останали са желателни и ободрителни. Произведеното от бебето и получено-потребено от него са в пряка зависимост. Ако не се потруди да направи едното няма как да получи другото! И така, докато умствено и физически то стане годно само да заработва полученото си. Да се учи /учението е труд и то какъв!/ и да работи от много малък според физическите си възможности. От труд не се гърбавее, както твърдят някои, а се хубавее! Трудът облагородява, а мързелът оскотява човека!  Защитен отказ на детето от труд е вредно родителско разбиране, което насажда потребително в него за сметка на производителното. За да получиш-преди това трябва да дадеш, трябва да е водещо при възпитанието на всяко подрастващо-израстващо човешко същество. Задължително е за всяка нормална човешка общност! А българското общество, такова ли е?

 

Частно-собствено производителното

   Един от титаните на човешката мисъл-Пейо Яворов написа “Градушка” с нейния производителен увод:

 

“Додето сила има,

човек без отдих труд се труди,…”

 

Написа и дълбоко морално-съчувственото “Арменци”. Както и съновиденията си превърнал ги в реалност.

    Как обаче те бяха преподавани-обяснявани на дечицата в родното ни училище от доведените на власт готованци след 9 септември 1944г.? Като един робски труд, в който “мало и голямо” е впрегнато, за да оцелее!?! А земеделието е колкото необходим-повече е желан от човека труд в собствената земя, в собствената семейна ферма със собствените си деца! Да прибереш плод от земята и да възпроизведеш живот в обора и в къщата си са от Бога даденост и тя трябва да прави щастлив, всеки човек работлив. Не прави щастлив, а прави завистлив мързеливия. Рожба на завистта е омразата на бедния към богатия. На нямащия към имащия. На мързеливия беден потребител към  работливия богат производител. Така те, обсебилите властта готованци, насадиха омраза към частно-собственика “чорбаджия изедник”, от когото трябва да се вземе и да се даде на бедния. От работливия на мързеливия! От пестеливия на разсипника, каквито всъщност бяха те. Каквито и до днес са! Зачеркнаха правилото, оправдаха деянието си с изключението. Унищожиха трудолюбиво-производителното в частно-собственото, внедриха мързеливо-потребителното в държавно-кооперативното.

 

Частно-собствено потребителното

    Другият наш голям писател-възпитател Елин Пелин остави на поколенията “Гераците” и “Андрешко”. Отново преподавани и превратно обяснявани от въпросните, доведени от Червената армия” да ни управляват и продават, готованци. Имотният дядо Йордан-Геракът и Андрешко беднякът са прототипи на вчерашния, преди 1947г. “чорбаджия” и днешният след 1997г. “работодател”. Единият работлив и пестелив, другият хитър пресметлив. Друго натрапващо се сравнение между трите сина на Геракът с трите типа частни собственици през последните десетилетия е показателно. Прототип на земеделеца от преди 1947г. е средния син с неговата честност и работливост. За периода 1947-1997г., когато зарязаха земеделието, прототип е малкият син Павел преселил се, преселихме се в града, а след 1997г. и до днес са прекупвачи-заменителите на земя като стока за потребление, а не като средство за земеделие в лицето на най-големия син на Геракът-крадецът на от бащата спестеното. Далновиден и в бъдещето прозорлив е бил душеприказчикът ни Елин Пелин. И не само той, а и много други родени и закърмени с Възраждането българско наши творци в края на 19-ти век, преди да нахлуе от североизток освобождението, след което творческата мисъл у българина закърня, а след второто освобождение през 1944г., скоропостижно умря. А мисълта е тази която обяснява миналото и начертава бъдещето.

 

Криза на частно-собственото

    Светът е в криза! Криза в производителното, криза и в потребителното! Човекът, компанията, държавата е длъжник на междинното, между частния производител и личността-потребител, средство-парите. Липсата на реални пари и в двете страни оставя без работа и производителя-той фалира, и потребителя, който става безработен без средства за препитание. Производство на кредит и потребление на кредит бяха допуснати за недопустимо дълъг период от време. Много дълъг и затова кризата е толкова дълбока. Причината за това разхищение на парите като средство и за производство и за потребление е че частно-собственото беше игнорирано и от двете харчещи пари, страни! Не е без значение обаче, за какво са ползувани необезпечените и с невъзможност да бъдат изплатени тези кредити. Производително-освободително срещу Садам Хюсеин например, или чисто потребително както е в закъсалата Гърция днес. Каквато е и България през последните четири-пет години. САЩ  и американците в частност, като свръх-производители на храни, стоки и услуги за потребление живеят на един вид кредити, докато Русия и руските олигарси в частност, като свръх-потребители на от друг произведено, живеят от друг вид кредити. А пари, заключени в банките и за производители и за потребители няма. Потребителите нямат с какво да купят произведеното от производителя и той фалира. Колкото се произведе, толкова може да се изяде! Не може повече да се изяде /на кредит/ от произведеното. Не може и не трябва повече да се произведе /с кредит/ от закупеното и потребено /без кредит/.

        Частно-собственото е регулатор на кредитирането. Дребният частно-собствен производител цени собствеността си и с лека ръка не я пропилява с много рискови вземания, за разлика от едрия бизнесмен, при който собствеността не е реална, имагинерна е в неговото съзнание и той много лесно я подлага на несигурен риск.

 

Частно-собственото в българина

    Петдесет години  /1947-1997г./ липса на частна собственост превърна българина от производител в потребител.

    Некадърните и мързеливи безимотни насила отнеха собствеността на кадърните и работливи имотни, с което не станаха работливи, а си останаха некадърно-мързеливи. Такова е и поколението им днес: некадърно, готованско, мързеливо и крадливо, което за двадесет години на три пъти загроби България. На път е да го стори за четвърти път. “Крушата не пада по-далеч от дънера си!”

    Липсата на частна собственост в бившите собственици ги направи производително-потребителни. С придобитата си през вековете работливост и пестеливост те построиха къщи и апартаменти, оборудваха ги с потребителски стоки, купиха коли и почиваха на море и на планини. Все потребителски, престъпни към бъдещето на живота си деяния. Принудителни, но престъпни! Така беше докато собствеността не беше възстановена през 1998-99г.

    Днес потребителски-увредените се разделят с оставената от дедите им земя, за да си купят жилище, кола и да пътуват по света. Не и да я използуват по предназначение. Да се превърнат от потребители, каквито по същество бяха родителите им в производители на храни, стоки и услуги, каквито желателно е да станат децата им. Има ли го производителното, ще го има потребителното и обратно. Ето в това е смисълът на частно-собственото за човека.

 

8-04-2010г.

Коментари са забранени.