Цифри и букви. Числа и слова.

      “Числата сами говорят за себе си!” е най-често цитираният аргумент за днешните човешки неблагополучия в световен мащаб. Единични или многоцифрени, те характеризират бюджети, лихви, данъци, такси, дефицити, мита, кредити, заеми, наеми,….богатство или човешка бедност. Заинтересовани тесни специалисти във финансово-икономическата област обясняват тези числа на засегнатата от тях човешка общност. Въпреки словесното им обяснение, тяхната същност си остава числова цифреност, а не буквена словесност! Числово, а не словесно мислене е то! В цифрово, а не в буквено изражение са аргументите за всичко в днешния ни свят. Цивилизацията изроди държавни и световни финансово-икономически институции, които оперират само с цифрови числа. Други институции анализират и прогнозират влиянието им върху живота на хората. Трети институции контролират промяната на цифрите в числата. Настъпва ерата на тотална цифровизация на човешките взаимоотношения и на живота като цяло. Цифровизиран е и човешкият индивид с неговото ЕГН, взаимстван от затворническия номер в лагерите на тоталитарните и авторитарни държави. За по-лесна комуникация и по-прост контрол на човешкият живот, числово-цифровото изражение се наложи над словесно-буквеното. Числото решава, словото обяснява! Цифрите повелително диктуват, буквите подчинено робуват!

    Освен цифров номер, всеки човек има и собствено буквено име, което с живота си трябва да утвърди. Има буквени бащино и фамилно имена, които той е длъжен да почита, уважи и с делата си да защити-съхрани. Зад тези имена стоят не числово-цифрови, а словесно-буквени стойностни характеристики придобити по време на земното родителско  пребиваване. Така че, родителят предава, а детето наследява бащино и фамилно словесни, а не цифрови имена. “Човек живее заради едното си име!” е мъдрост, която животът е родил и човекът съхранил до наши дни. Така че, какво име ще завещае на децата и внуците си трябва да е приоритет в живота на всеки що годе разумен човек. А разумен ли е българският човек? Разумно ли е обществото ни в лицето на управляващите го? Какво те, избраните от нас, ще сътворят? Какво бъдеще ще осигурят на поколенията ни? Кой път ще изберат-този на числата или на словата!

 

Богатство или бедност

    “В началото беше словото!” Днес начело са числата! Какво човек да избере? На какво да се покори? На скритото зад многоцифрените числа парично име, или на името, зад което стои доброто слово?

    Парично богатият човек обикновено е словесно беден! Много често, надменно бедно е неговото слово! Много рядко, благородно-словесно- известно е неговото собствено име.

    Парично бедният човек е почти винаги богат словесно. Много често, богато словесно е проклятието му към недоимъка си! Много рядко, скромно словесно, с благодарение за “хлябът наш насъщен” е изпълнено неговото собствено име.

    Освен числово-цифровите характеристики, всяка общност има и словесно-буквена същност, която предопределя характера и нивата на числово-цифровите. Бедността в числовото изражение, много често се припокрива с бедността в словесното й обяснение.

 

Трудът

/физически, мисловен, духовен/

    САЩ са център на човешкия свят днес! От тях излиза и тръгва във всички посоки почти всичко. Там се ражда ново-прогресивното, там умира остаряло-регресивното, защото САЩ са светът. Със своята демократична и прогресивна нагласа, те са притегателен център за всички хора по света. В него са представени всички раси, нации, вери, езици,…И всички те са равни пред закона, добър или лош!

    Както всеки човек се ражда, пораства, остарява и умира, така и всяка новост, където и каквато и да е тя, човек я създава, развива, остарява и отмира, за да направи място на нова новост. Единствената вечна новост е човешкият труд. Той е роден с раждането на човека в прекия и преносен смисъл. С първия човек и с новороденото бебе! Който се труди-просперира! Който мързелува-умира! Всичко останало е преходно. Идва,…. и си отива.

    Днешната световна финансова криза тръгва от САЩ! С фалита на световни финансови институции, които с парите си повличат след себе си производствени икономически субекти. Кризата тръгва от банките и борсите, където с една, така наречена финансова операция се печелят-губят милиони долари, минава през предприятията за производство на стоки и услуги и стига до най-отдалечена като място и като производствени възможности малка земеделска ферма и обслужваща фирма, в които с много труд хората оцеляват.

 

Финансовата криза

е рожба на цивилизацията. На усъвършенстване производството, в което машината заменя труда на човека и го прави безработен.  И на усъвършенстване човешкия труд в негативен план. С малко труд да се печелят много пари. И трудолюбивото бива заместено с мързеливо-крадливото. Финансовата сфера, която стои между производител и потребител се оказа най-податлива на човешкото трудово израждане. И докато физическият труд на полето храни човека, мисловното възражда човека, а духовното извисява човека, парите като разменна монета между физическия, умствен и духовен труд от една страна и потребителя им от друга, развращават и принизяват човека. Превръщат го в тунеядец труда на другите.

    Така изградената финансова система в началото като новост е била прогресивна, но днес тя е остаряла-умряла. Земеделието ще го има, Интернетът и продуктите му-също, духовното производство също няма да умре. Паричната система трябва да се промени, нагоди, обнови по нов различен от сегашния начин. Не е възможно числата на финансистът от Уолстрийт да създават хаос в живота на трите вида човешки труд. Да фалират парично числово физическия, умствения и духовен труд.

 

Свободата

    Днешният човек е несвободен, подчинен е на числата-парата, които са с различна цифреност. Бедният човек-на число с малък брой цифри. Богатият-на число с много на брой цифри. Колкото повече цифри, толкова по-богат е той! Колкото по-малко цифри, толкова по-беден е той. Днешният човек е роб на числата, а свободата е изконно човешко право! 

    Днешният човек трябва да бъде подчинен на словата. На Божието слово, на научното и художествено слова, на музикалното и картинно слова, защото свободата е изконно човешко право. Звучи нелогично, но животът е доказал, че е практично.

 

Постфактум

     Многото пари развращават и принизяват човешкото в човека, когато са натрупани без труд. Трудът облагородява и спечелените с честен труд пари словесно извисяват човешкото в човека.

 

16 май 2010г.

 

 

 

 

 

     

   

  

Коментари са забранени.