Детската градина

Детската градина

/за и против/

 

    Градина с деца и за деца, където от най-ранна детска възраст детето сменя семейната среда с обществена среда! Расте заедно с други деца идващи от друга семейна среда. И с други майки в лицето на персонала.

    Освен детските градини има и овощни градини, зеленчукови градини,…дворни и полски градини без деца, в които расте растителна и плодова храна за деца. А без храна и вода няма деца! Няма живи биологични същества!

    Построяване и усвояване на градини за деца е днешен хит в градове и по села, с който политиците трупат точки, вдигат изборен рейтинг. Майки на невръстни деца атакуват интернет списъци, а някои от тях вписват в тях и неродените си все още деца! Детско-градинска мания е обзела българското общество. От най-ранна възраст те напират да направят своите деца “градинари” без да разбират, че ползата от детската градина съвсем не е като тази от зеленчуковата, овощната, дворно-полската! Аргументи за и против едната и другите-много! За огромно съжаление няма публичен дебат на тази тема. Няма реален дебат върху избора между двата вида градини в трите общочовешки аспекта: реално-материален, разумно-мисловен и морално-духовен:

 

В реално-материален аспект

    В миналото не е имало детски градини по лесно обясними причини. Производителността на труда на село и в града е била ниска, а трудоемкостта-висока поради отсъствие на високо-технологични средства за производство, което е налагало използуване на детски труд от най-ранна датска възраст. Жизнена необходимост е използуването му в семейния бизнес заради биологичното оцеляване на семейството. Материална принуда, а не аморална подбуда е карала родителското тяло да “експлоатира” многобройните си невръстни рожби!

    Чрез механизация на производствените процеси човешката заетост намалява, а с автоматизацията им, безработицата се увеличава. И докато високата раждаемост в миналото, малко или повече се е дължала на необходимостта от работна ръка, днес многодетността е сведена до минимум поради отсъствие на тази необходимост. И с присъствие на разточителна детска задоволеност с продукти за детската битност. Детските желания са закон за родителското тяло, което осигурява висока доходност на про-детския бизнес!

    В глобален аспект детската ясла и детската градина  са необходимост при изостаналите в технико-технологично отношение общества. Те са необходимост и при самотните родители

 

В разумно-мисловен аспект

    “-Липсват му първите седем години!” е обвинение придружено с обяснение за човешко отклонение от обществени норми на поведение. В по-напредналите в своето развитие общества числото седем е сведено до пет, когато детето се отделя от семейната майчино-бащина среда и постъпва в училище, прескачайки детско-градинската. Това снижение се дължи на  акселерация и интензификация на човешкия живот! Седемте, респективно петте години детска възраст са изключително важни за бъдещото развитие на човешкия индивид. В какви условия расте и с какви ценности бива закърмено детето през тези години оставят трайни следи през целия му съзнателен живот. Чия е отговорността за това? На родителското тяло и най-вече на майката или на детско-градинското тяло и в частност на учителката-възпитател? И може ли родната майка да бъде заместена с чужда майка или с бъдеща такава? Не е случайно, че персонала в детските градини е женско-майчински, нали! Освен това, раздялата на семейните братя и сестри по време на градинското им пребиваване носи негативен отпечатък в бъдещите им тясно роднински взаимоотношения. Прави ги различни в близостта им.

    За състоянието на едно човешко общество, изключително важна е взаимовръзката му със семейството. Външната среда ли влияе на семейната или обратно-добре подготвени и вътрешно оформени в семейната среда деца ще въздействат благотворно на външната, обществената среда. Възпитанието на семейното дете трябва да е в семейството от собствените му родители, а не да бъде превъзпитавано от чужди родители чрез техните деца в детско –градинската среда.

 

В морално-духовен аспект

    Всяко човешко същество е уникално в своята Отгоре даденост! На човешкото различие се крепи света! То движи човешкото общество напред и нагоре. Човешкият индивид със своята неповторимост е в основата на този прогрес. Ето защо тя трябва да се стимулира, съхрани, а не да се принизи и уеднакви в една общност, каквато е детската в детската градина. Единично-личното там е притъпено и уеднаквено, каквото е военно-казарменото. И докато при военните то е необходимост, при цивилните и то при най-силно уязвимите, каквито са крехките детски души, това е родителска избирателност! Да прехвърлят от Бога вменената им семейна отговорност върху плещите на общината, държавата, които по своята същност са изпразнени от съдържание наименования. Общинската и държавна власт в лицето на кмета и премиера да заместят родителското тяло/?!?/, ето това е извратено разбиране за просперитета на едно общество.

    Ангажиментите на кмета и премиера са да осигурят нормална бизнес среда, в която само родителят-баща да е в състояние да осигури финансово семейната среда така, че майката да стане, да бъде майка на своите деца през първите основополагащи за бъдещия живот на детето пет ли, шест ли, седем ли,…осем години ли, каквито бяха за българското дете преди трийсетина години!

    Що се отнася до зеленчуковите, овощните, дворно-полско-морско-планинските градини, с вложения там детски труд те са извор на Отгоре дадения ни живот!

 

08 юни 2010г.

Коментари са забранени.