Латифундисти в латифундии /от Стамболийски до „Мераклийски“

 

*Латифундия-обширен чифлик обработван от роби в древния Рим, а по късно и в ново-населените земи на Америка, Африка и Австралия.”

 

    Както се очертава и в старо-населена България от ново-пръкнали се олигарси-латифундисти обединили се в така наречените Сдружения на млеко-, на месо-, на зърно-, на….нещо си-производители.

 

В началото

беше “национализацията” през 1947г., осигурила олигархичен начин на живот на шепа некадърни готованци на държавно ниво. После дойде ред на “колективизацията” през 1950г. осигурила охолен живот на местните мързеливи в бедността си партийни велможи. Одържавяване на собственост на държавно ниво и коопериране на собственост върху земя на местно ниво в колхози именувани ТКЗС са привнесения от Русия олигархичен начин на живот на малцинство на гърба на мнозинство. Партийни секретари и Директори, Партийни секретари и Председатели на ТКЗС под шапката на селските, районни, градски, областни, та до държавния ЦК на БКП олигархични партийни структури, ето това донесе на България Червената армия на 9-ти септември 1944г.!

    Формираната на партийна основа олигархична върхушка оцеля и след 1999г., след раздържавяването на държавно ниво и възстановяване собствеността върху земята на местно ниво. И не само че оцеля, но се сдоби с раздържавените средства за производство на държавно ниво чрез придобитата през шестте десетилетия власт и с “усвоените” през последното десетилетие по нечестен път средства. “Неусвоена” от нея, от върхушката де, остана само земята, за да превърнат България в страна подобна на тези в  Южна Америка. В страна на Латифундиите! На чифлици обработвани от закрепостени земеделци, доброволно разделили се преди това с наследената бащина земя като от ненужно бреме.

 

Земеделецът Стамболийски

разчлени чифликчийските масиви земя и оземли безимотни, за да има дребни и средни ферми със затворен цикъл в земеделските ферми. С привързан към земята и животните си стопанин. Привързан в пълния и преносен смисъл на тази дума! Да бъде всеки ден в собствеността си, а не да битува в сдружения с нестопанска цел или да робува в държавни учреждения с престъпна цел. И да стачкува, тъй като земята и животните не са негово призвание, а са средство за усвояване на пари и на земи. На европейски пари, които не отиват за земеделско производство, а се влагат в движима и недвижима собственост. В свръхмодерни комплекси без животни в тях и в супер-луксозна земеделска техника, за която няма място в раздробената българска земя. И ето тук идва времето на

 

Олигарха “Мераклийски”,

на който му трябва земя. Мно-о-о-ого земя, заедно с животните в построените с усвоени от ЕС пари, комплекси. И като бонус към тях-обезземлилите се доброволно бивши собственици на земя, наети да обгрижват бившата си собственост.

   -Мераклии да се разделят с наследената бащина, не собствена земя-бол!

   -Мераклии да се сдобият с изоставената и зарязана от наследниците пустееща земя са….за МОЛ-комплекси! И за голф-игрища. Не и за земеделско производство.

    Лъскаво-красива и празнословно-горделива е бизнес-средата в България днес. Не е полско-работлива и оборско-миризлива! Ето това е жалката бизнес-действителност в днешна България.

 

Земята

е даденост и като такава, тя е средство за съществуване на хората и на животните.

    -“Дивата” земя е за дивите животни!

    -Обработената земя е за човека и домашните животни!

    -Изоставената да пустее земя е за вчерашните й и днешни ликвидатори!

    Определението “пустееща земя” се появи в българския речник през осемдесетте години на миналия век с краха на кооперативното й обработване. Върху “пустеещи” чужди земи тогава, олигархията си построи вили и резиденции. Върху пустеещи земи днес наследниците й строят огромни свръх модерни комплекси както с престъпно, така и с европейско финансиране. “По грандоманията им ще ги познаете!”

    По комунистическо време те строяха комбинати мастодонти. Днес, по социалистическо време това са пръкналите се от нищото огромни зърно-, мляко-, месо-комплекси. Със стотици животни и с десетки хиляди декари земя. Задминахме американците, чието земеделие храни половината свят! Храни с хляб и “великата” с колхозите си Русия.

 

Преходът

проходи във ВНС с гениалното в глупостта си на пръв поглед комунистическо творение:

    -„Земята е на собствениците,

    -на тези, които не са собственици но я обработват и

    -на тези, които искат да я обработват“.

    Припомням тези думи на комунистите, защото днес те се превръщат в дело от днешните ГЕРБ-еристи, за които осъвременените ТКЗС в лицето на 1200-те “Орсови” кооперации са нормални  бенефициенти за европейските пари. Кооперация, пък била тя и сбироток от частни собственици на земя не е и не може да бъде таксувана като частен арендатор. Делегирането им на права върху собственост на чужда земя има аналогия с основаването на ТКЗС. Но това беше преди шестдесет години, когато бяхме в източния СИВ, а сега сме в западния ЕС!    Сбъркано законодателство твори днес тази наша сбъркана държава, начело със сбъркания в универсалността си наш премиер.

 

Тясната специализация

е отместен далеч напред във времето период за нашата все още ТКЗС земеделска действителност. Специализираните зърно-, месо-, мляко-,… производители са временни образувания с нестопанска цел. Доказателство за това е че отсъстват домато-, чушко-, картофо-, луко-, и цялата останала гама на храни производители. Само да ореш, сееш, жънеш зърно не е достатъчно за да бъдеш земеделски производител. Да напълниш обора с животни и да стачкуваш за храната им,  всеки го може. А за храните от ръчния труд, от Турция и Македония, ли?

    В гъсто населените членове на ЕС преобладаваща е универсалната дребна и средна по големина ферма с затворен цикъл на земеделско производство. Универсален е и обектът за продажба на храни и стоки в лицето на Супермаркета. В универсализма е бъдещето на света, защото той осигурява разнообразие на труда и потреблението. Еднообразието убива различието в човешката природа и го превръща в нещо като робот. За да се съхрани това вътрешно човешко различие, човек сътвори и разви роботите за еднообразните си дейности. Причината за тяхното появяване е най-напред психологична и едва след това тя е технологична. Съвсем накрая е пазарно-потребителна, въпреки че приоритетно, човек я приема в обратен порядък!

Земеделската професия

е най-престижна от всяка гледна точка. С нея започва и свършва животът на всеки човек, на всяко общество, защото без нея няма земен живот. Без всичко друго може, но без храна и вода не може! Затова всяко нормално общество приоритетно е решило производството на тези две жизнено необходими живото-осигуряващи съставки. При тях няма пустеещи земи! За тях земеделският труд е уважен, а не като при нас-унизен. “Нема да копам, я!” все по-често звучи в родното публично пространство. Нека онези в ТКЗС и “Орсовката” да копат, а аз като собственик да получавам наготово рента и дивидент от собствеността си. И което е още по-готованско-да я продам, за да потребявам с полученото. Потребителско, а не производително е българското общество днес! И безперспективно във времето. И затова все по-скъпи и все по-долнопробни ще стават храните ни на пазара! И все по-недостъпни, когато няма вече да има какво да се продава-подарява!

 

Злоупотребата

със земята не е Божие дело. Превръщането й в пустееща е сатанинско дело, защото в нея производителният труд отсъства, потребителското готованство присъства!

    До преди 60 години нямаше пустеещи земи! Имаше и отвоювани  от планината терасовидни обработваеми земи. Такива, каквито ниско-землените холандци отвоюват от морето. С човешки труд в земя се постига чудеса. Без човешки труд и с пара, земята изпада в беда, в каквато беда е българската земя. Нежелана от мнозинството собственици! Силно желана от малцинството бъдещи едри чифликчии-латифундисти! За целта обаче трябваше на българското общество да се втълпят следните две неистини:

    -Земеделската професия е за нисшите слоеве на обществото, защото от нея не се печелят пари и престиж!

    -Земята е толкова незначителна като стока, че на пазара е почти без пари /1кв.м. струва колкото бутилка минерална вода/. Скъпа е до планината и морето, но не и в полето!

    Две опашати лъжи, не случайно втълпени от негодниците /купувачи/ на негодните /продавачи/, които масово продават-подаряват бащината си земя. С помощта на наетите да превърнат тези лъжи в истини чрез Гьобелс-овото: “Една лъжа повторена сто пъти става истина!” И като резултат, нормален пазар на земята няма! Има целенасочено обособяване и присвояването й с всевъзможни средства!

 

А истината

е, че земеделието и туризмът са отрасли, които могат да бъдат и ще бъдат в основата на българската икономика. Природни, от Бога дадени условия за тяхното конкурентно развитие има в изобилие. Земята, водата, времето и красотата като обект са налице. Отсъства човекът-субект, който с труд и отговорност да ги направи престижни и доходни. Субектът в дребната и средна универсална ферма е бъдещето на България. Субектът в семейното хотелче на морето, планината и при старините в полето-също. Не и в пръкналите се от нищото изкуствени образувания с мръсна цел в лицето на тясно-специализираните сдружения, чиито живот ще е докато се доберат до собствеността върху недалновидно предоставената им земя, след което те ще я превърнат в латифунди от Южно-американски тип. И което е по-вероятно – в руски олигархичен тертип на българска територия!

 

02-06-2010г.

Коментари са забранени.