Жал ми е

Жал ми е за Вас, Ваше Величество! В началото, през пролетта на 1997г., когато застанахте зад Доган и Луджев, бях озадачен. После, на 6 април 2001г., когато се дистанцирахте от спасителите на България, бях омерзен. А днес, година по-късно, искрено Ви съжалявам, защото разбрах, че нищо не зависи от Вас. Че сте в ръцете на безскрупулни хора, които след като Ви употребят, ще Ви захвърлят като ненужна вещ. Така, както направиха с много други българи през последните 12 години. Кога и как се озовахте в ръцете на тези хора, аз не знам, но със сигурност знам, че те не са българи и че за тях България е една дойна крава, която доят, без обаче да я хранят.

Жал ми е за Вас, Ваше Величество! Като син на обичан от българите баща, да паднете толкова ниско и да унизите не само царското, но и елементарното си човешко достойнство! Как ли се чувствате, когато останете сам със себе си? Със своята съвест и своето минало на прокуден престолонаследник от хора, които убиха чичо Ви, оскверниха гроба на баща Ви, изтребиха елита на Царство България! Хора, от които Вие днес сте толкова зависим!

Жал ми е за Вас, г-н Сакскобурготски! По човешки Ви съжалявам, но не мога да Ви помогна. Няма да Ви помогне и укриване на досиетата, защото архивите на ДС и КГБ няма вечно да бъдат затворени. Не могат да бъдат и унищожени. Всичко е въпрос на време. А това, че сте в услуга на слугите на дявола, Вашият Максим не може да опрости, защото той е тяхна рожба!

Жал ме е за Вас, г-н министър председателю, защото преди Ви смятах за негодник, а после Вие се оказахте негоден да бъдете водач на нашия народ. Надявам се, вярвам, сигурен съм, че тези, които Ви избраха, рано или късно, ще разберат тази очевадна истина и също като мен ще Ви съжалят, защото всички ние, Вашите бивши поданици сме милостив и Богобоязлив народ!

Д, бр.106 /3881/ от 8 май 2002г.

Коментари са забранени.