Производство на пари

/финансовата криза/ 

    Цял свят се е втренчил в парите! В долара, еврото, паунда, юана, йената,…само не и в руската рубла и българския лев. Евро-зоната в Европа и доларo-зоната в по-голямата част от останалия свят са на вниманието на финансови и банкови експерти. Целият цивилизован свят говори само за пари. Не за пари като разменна монета между производител и потребител на храни, стоки и услуги, а само за пари в бюджета на семейството, фирмата, държавата, за да няма дефицит в платежния им баланс.

    Производството на пари става по два начина:

    -Чрез печатане в печатницата допълнително на нови банкноти без авоарно покритие, което ги обезценява и превръща в ненужни хартийки.

    -Чрез производство на храни, стоки, услуги и продажбата им за пари, което ги оскъпява и превръща в конкуренти на златото.

 

България

 не прави изключение от световното настроение. И у нас се говори само за пари. Президента Първанов, Премиерите Станишев и Борисов, финансовите министри Орешарски и Дянков, експертите Хърсев и Каролев лягат и стават с мисъл откъде и как да сдобият държавата, а и себе си с това междинно средство-парите. Едните твърдят, че са събрали и оставили много пари, другите контрират, че оставените са на червено. Че са неразплатени пари за свършена работа от фирми, за дейност неосигурена с паричен ресурс. Че са повишили пенсии отново без наличен паричен ресурс. Събрани и оставени от едните! Похарчени до критичния минимум от другите! И двете страни си говорят-спорят обсебени от мисълта  само за пари. Откъде и колко да се вземат, къде и колко да се дадат, за да постигнат заветните “три процента” дефицит в платежния баланс?! И да не слязат под критичните “четири и половина милиарда” фискален резерв!? Парична маниакалност, мания за пари е всичко това! Без мисъл обаче как и срещу какво ще дойдат те! Парите де!

 

Парите

като такива не са стока, която може да се изкопае, ожъне, издои,…да се изработи с овеществен труд. Като такава, тя не може и да се яде. Тя може само да се напечати, което както беше казано по-горе, не е решение на липсата им. На така наречената финансова криза! Парите са междинно средство и за тях може да се говори, да се спори, да се анализира и спонсорира, за да може човек, фирма, държава да просперира, само когато има двата крайни субекта: производител и потребител. Храните, стоките и услугите от една страна и консуматорът им от друга. В западния свят производителят го има. Има ги икономиките, които пре-задоволяват /и на кредит/ пазарите с храни стоки и услуги. Има ги и пре-задоволените /и на кредит/ потребители. Проблемът с парите при тях е да се ликвидира кредитът и на двете спорещи за пари страни. Това може да стане и сигурно ще стане по финансова принуда. Производителят ще съкрати производството и печалбата, а потребителят ще намали консумацията най-напред на услугите, после на стоките и най-накрая на жизнено важните за човека храни. Изход за тях има, защото производството на всичко налично на пазара, те го имат.

    Не така стоят нещата у нас:  

    -Не произвеждаме, а внасяме храна. Земеделието се крепи на привнесената от Русия дивотия ТКЗС-та, преименувани в 1200-те “Орсови” кооперации. Няма ги семейните универсални ферми, в които има затворен цикъл за производство на храни, каквито са западните ферми.

    -Все още робуваме на привнесената от Русия дивотия “Нация техническа-нация комунистическа” относно производството на стоки, така че родният ни пазар е на 90 процента наситен с вносни стоки, чиито дистрибутор, а не производител са българските фирми.

    -Туристическите услуги са също опропастени с мастодонти по морето и в планината за сметка на малките семейни хотелчета със затворен цикъл на обслужване.

    Така че, българският потребител в лицето на: дечица, учащи, работници и пенсионери го има, докато експортно ориентираният производител на храни, стоки и услуги в България отсъства. Отсъства в земеделието! Отсъства в промишлеността! Отсъства и в туризма! Не парите трябва да са в полезрението на избраните да ни управляват, а производството на конкурентни, експортно ориентирани храни, стоки и услуги, от което сами ще дойдат парите в семейния, фирмения и в държавния бюджети. Производителят на това производство обаче не е този, който оперира днес у нас. Привнесеният от Русия в земеделието! Привнесената от Русия допотопна българска промишленост, както и привнесената от Русия мафия в туризма. Кои и какви са бизнесмените в България днес? Те съсипаха земята, водата и красотата българска през последните 60 години? И което е най-важно, те ликвидираха пословичното трудолюбие българско. Както инициативността, отговорността,…моралността в живота ни! А без тези чисто човешки качества няма прогрес.

 

Решението

на проблема с паричната криза в България не е само финансово! Не е толкова проблем на финансовия министър, повече е проблем на министрите на икономиката, земеделието, транспорта, туризма. Да ориентират българската икономика на Запад, така както сториха китайците към САЩ, Англия, Япония,…и да я откъснат от руската, от която няма какво да вземем.  Вземаме от тях петрол и газ, защото средно-азиатските бивши съветски републики са все още под опеката на Русия. Но тази опека е въпрос на време. А след това, какво?

    Земеделието, инфраструктурата, транспорта  и туризма у нас са в неблагонадеждни ръце. В ръцете на тъмни и неподготвени професионално субекти. И затова плодородното българско поле запустя, инфраструктурата е в жалко състояние, транспортът и туризмът не са вече по джоба и живота на българина. Не са привлекателни и за чужденеца, ако не броим руснака, който у нас си е като у дома!

    В Турция има заводи на Мерцедес! В Румъния-на Нокия! В Чехия-на Фолксваген! А ние ще строим Руска атомна централа в Белене. И ще прекараме руски нефтопроводи и газопроводи за средноазиатски нефт и газ през наша, българска територия. 

    -Бива, бива русизъм, г-н Борисов, ама чак толкова не бива! Русизъм, Първанов-Путин-изъм, г-да управляващи от Граждани за Европейско Развитие на България! Граждани ли сте, европейско ли е развитието ни и има ли я България с това недопустимо руско нашествие у нас, се питам?

    В България днес няма производство на пари чрез производство на конкурентни и експортно ориентирани храни стоки и услуги. Повечето българи обаче имат наследена недвижима собственост, която продават-подаряват, за да потребяват-оцеляват! Но и тя, както всяко еднократно нещо си има край! А след него, Бог да им /ни/ е на помощ!   

19 август 2010г.

Коментари са забранени.