Яловата държавност

  “Ние ги хващаме, те ги пускат!”

 

    “В държавата има мафия!” беше нарицателно за България през първите десетина години от прехода. Днес то е преобърнато в “Мафията си има държава!”, в която безнаказано се лъже, краде, убива,….проституира се духовно, мисловно, материално, професионално! 

    Прекрасно доказателство за това е ширещото се в публичното пространство противопоставяне между изпълнителната и съдебна власти. Изпълнителната хваща мафиотите, съдебната ги пуска. Г-н Цветанов и г-н Велчев ги арестуват, а г-н Лазар Груев и г-н Константин Пенчев ги пускат. Да ама Главният Прокурор и Председателят на Висшия Касационен Съд са проверени, оценени и наложени на тези длъжности лично от Президента Първанов, а г-дата Борисов, Цветанов и Пенчев лично Симеон ги направи висши полицаи и магистрати. Така че, престъпниците са ненаказани благодарение на Президента Първанов и екс Премиера Симеон с подкрепата на вездесъщия г-н Доган.

 

Прокуратурата,

като държавна институция е неадекватна със своето място в държавното устройство. С отсъствието на контрол върху нея от обществото и със своя 7-годишен мандат, тя има права, няма отговорности. А нейната роля в съдебния процес е огромна. В повечето от случаите, тя е решаваща за крайния изход. Дали процесът ще завърши с осъдителна или с оправдателна присъда! Или няма да завърши! Или няма да се стигне до процес, както се случваше често в нейната работа досега!

         Гласуваната от ВНС през 1990г. Конституция на РБ оневини комунистите и незаслужено ги обогати. Оневини миналото им-обогати бъдещето им, като позиционира тази най-важна институция в борбата й с престъпността в “независимата” Съдебната власт, а не в Изпълнителната власт, която е зависима от избирателите на избори. Съдът е зависим, защото при добре съставен и обоснован с доказателствен материал обвинителен акт, няма как той да не постанови предвидената от Закона присъда. Съдът е зависим от обвинителния акт, Прокуратурата е независима относно обвинителния акт, а от там и спрямо целия съдебен процес, ако бъде образуван такъв, разбира се!

    И затова, така конструираната Съдебната власт не може да се бори с нарушителите на закона, защото в нея отсъства основния принцип в живота на човек-зависимостта. Само Господ Бог е изцяло и безконтролно независим, защото Негово Дело е самия живот. Той е самия живот! Всичко и всички останали са взаимно свързани и зависими едно от друго, един от друг.

 

Виновни има, наказани няма!

    Виновни за беззаконието в държавата през двадесетгодишния преход-МНОГО! Кой е сценаристът на тази така добре изиграна театрална постановка като име или “научна” институция едва ли някога ще научим. Персонално участвалите обаче в процеса присвояване-обогатяване на шепа хора за сметка на мнозинството са известни. Това са хората, които поставиха като първи приоритет на прехода-Конституцията, а не реституцията и приватизацията. Стоян Ганев в ролята на Председател на Парламентарната група на Жельо Желев-ото СДС във ВНС беше  поръчителят /…за една нова Конституция, която ще… дъра-бъра!/ и Гиньо Ганев изпълнителят в ролята на Зам. Председател на ВНС при отсъствие на формалния Председател Тодоров. “Аз на тебе, ти на мене” беше яловия парламентарен дебат “ляво-дясно”, господари-слуги. Театър за наивници, каквито бяхме ние тогава. Наивни сме и до днес, щом това статукво не е променено.

    Не го промени Филип Димитров-ото 36-то НС, Виденов-ото 37-мо НС, Костов-ото 38-мо НС, Симеон-овото 39-то НС, Първанов-ото 40-но НС, не го променя и Борисов-ото 41-во НС! Всички, с изключение на 36-тото НС имаха и имат възможност, да съберат квалифицирано 2/3 парламентарно мнозинство, за да го променят, но не го сториха. Единствен Иван Костов от всички постави проблема, но и той после замлъкна. Замлъкна, а и всички останали мълчат, защото мнозинството от депутатите във всички досегашни НС имат личен интерес той да не се реши. Да не се обуздае престъпността, защото те самите престъпват Закона, или обслужват други, които са потенциални клиенти на Съда.

 

Престъпността най-общо е:

 

    Битово-криминална.

    Административно-корупционна.

    Продажно-национална.

 

    Всяка една от тях оказва пагубно влияние върху живота в държавата като цяло. Върху бита, върху бизнес-климата,  върху администрацията, както и върху обществото ни, като част от една по-голяма общност каквато е ЕС. Разрастването и на трите вида престъпност се дължи на осигурената от схемата безнаказаност. Полицията и следствието са безсилни да се борят с престъпността ако прокуратурата не е работеща, докато обратното е възможно, след като прокуратурата  може да се самосезира за някое очевадно престъпление. А такива в България-бол! Под път и над път са:

    -От “Наглите” до “Дупетата” в битово-криминалната област, които са на вниманието на обществото ни днес.

    -От операцията с държавния дълг до подареното БТК в административно-корупционната област, които останаха незабелязани от полиция, следствие, прокуратура.

    -От газ-доставките през петрол-доставките до атомните доставки в Национално-продажната област, които се обсъждат само икономически, не и политически. Не и като отказ от национален български суверенитет в полза на чужди държави.

 

Главните Прокурори

Иван Татарчев, Никола Филчев, Борис Велчев и техния висш антураж  носят пряка вина за беззаконието в България. Нещо повече, със своето бездействие те стимулираха раждане на престъпност по вид и обем във възходяща последователност. От дребната кражба към по-едрата, та до мащабната.От дребно-битово-криминалната към едро-комисионно-корупционната, та до национално-продажно-мащабната. Безнаказаността през годините стимулира разрастването й по вид и обем. От родилата се при г-н Беров-Премиер, г-н Татарчев-Гл. Прокурор битово-криминална престъпност с така наречените “борчески” групировки, през извършените при г-н Филчев от министрите на Симеон продажно-корупционни сделки, та до национално-престъпните енергийни Договори от Президент-ските министри при г-н Борис Велчев. Всеки от тях със своите “заслуги” за раждане и прераждане на престъпността.

    “Ега-ти и държавата, щом аз съм й министър!” беше чисто-сърдечното откровение на един от първите министри, при който хората на Карамански за малко да превземат сградата на Вътрешното министерство!?! Министър Бонев и Гл. Прокурор Татарчев забавляваха българската аудитория във вменените им отгоре роли. При министър Петканов и Гл. Прокурор Филчев “вождовете” на групировките безнаказано се поизтребиха. За да стигнем до министър Румен Петков и Гл. Прокурор Борис Велчев, който: “Много говори, нищо не прави” относно престъпността. Аналогично на един медиен експерт, който: “Много говори, нищо не казва!”. И двамата- университетски преподаватели, за които няма място в реалната политика. Да си бяха седели там, при студентите вместо да вдъхват измамни надежди в обществото като цяло.

 

“Рибата се вмирисва откъм главата!”

Ако съдим по делата, главата е вмирисана! Главата в лицето на управляващото ни Президент-ство и Премиер-ство, защото:

    Непокътната на думи и на дело е най-мащабната продажно-национална престъпност. Продажно-престъпна беше и е политиката на президентската институция и на тройната 8:5:3 коалиция на национално ниво с подписаните три енергийни Договора с Русия. И не само с тях! И вместо те да бъдат денонсирани, а на авторите им да бъде потърсена наказателна отговорност заради скритите “конфиденциални”, продажни клаузи, днес те свободно мърсят родното ни публично пространство със своите нагли медийни изяви!

    Непокътната и на думи, и на дело е корупционно-административната престъпност, дело на невъзвръщенците до 2001г., облажили се от властта днес, царски “юпита”. Човек напуснал с еднопосочен билет РОД, наРОД, РОДина заради материалното, сигурно е че ще се върне обратно отново и само за материално от по-висок порядък. От такъв индивид грижа за родната държава и за хората в нея не може да се чака.

    Покътната на думи, а ялова на дело е битово-криминалната престъпност. Полицията ги хваща, а Прокурорите на практика /не Съдиите/ ги пускат. Това е днешната лицемерна действителност.

    Медийните личности много говорят, но нищо за делата на виновните не казват!

    Прокурорите много говорят, но нищо за делата на виновните не правят! Каквито учителите-такива учениците. Каквито поръчителите на този театър, такива изпълнителите! А аудиторията на партера е “в партер”. В партер като при борбата. На колене приведена напред!

    Г-н Цветанов и г-н Велчев! Единият е рожба на Бойко Борисов, другият-на Георги Първанов! А господата Първанов и Борисов, чия рожба са? Ето това трябва да ни кажат тези “Които много говорят, но нищо не казват!” И затова двете двойки: родителска и синовна са си дружки във властта! В яловата власт.

 

04-09-2010г.

 

    

               

    

 

     

 

     

 

 

 

   

Коментари са забранени.