Яловата държавност 2

/изкушение-грехопадение-изкупление/

                                                                                    Младостта не е порок,

                                                                                  но животът е изкушение!

 

    Чувство за национална принадлежност отсъства в българина, защото преди 130 години и особено през последните 60 години то му бе отнето. Турското робство бе заменено с руско господство. Националното бе “обогатено” със социално господство след 9 септември 1944г.! И така до днес! Че и утре! Сигурно и поколения напред, щом като мълчим и безропотно търпим нашествието от Изток.

    Чувство за национална принадлежност отсъства в младите, които с еднопосочен билет отпътуват загърбвайки Род, наРод, Родина заради по-добър живот в добре платени и добре уредени от местните хора общества. Това, разбира се, е тяхно право, но наше право е да разберем, защо тези преуспели професионално и материално млади хора там се връщат обратно тук откъдето са избягали?

    Връщат се /ги/ на високи държавни постове, за да донесат и внедрят своя професионализъм, придобит на Запад, придружен обаче и с привнесения им от Изток материализъм. И с отсъствие на национален патриотизъм.

 

Не е луд, който изяжда зелника, луд е който му го дава!”

    Луди бяха тези, които през 2001г. смениха българина Иван Костов с доведения чужденец Симеон, заедно с отчуждилите се от българския род и забягнали на Запад, млади момчета-“юпитата”! През 2005г. добавиха още един чужденец да ни управлява-продава, Станишев, заедно с по рождение отчуждилите се от българския род негови ортаци. Всички те дойдоха заради келепира, който и до днес не им дава мира! В името на него, те бетонираха земята, изсякоха гората, унищожиха красотата на морето и в планината.

    През последните двадесет години “преход”, на българската политическа сцена се качиха-изредиха демократично избраните за Министър Председател: Андрей Луканов, Филип Димитров, Димитър Попов, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов, както и Президентите Желю Желев, Петър Стоянов и настоящият втори мандат-Георги Първанов. За двадесет години, единадесет Премиери и трима Президенти е избрало на свободни и демократични избори българското племе, но само при един от тях то е сбъркало в избора си. При избора на Иван Костов! Само той е виновен, че държавата ни отпада, а народът ни страда и затова само той е в устата на мало и голямо, на куцо и сакато, на бедно и богато, на умствено прикрито и на духовно недоразвито.

    -Хей, народе-е-е-е, народ ли си ти или си стадо с пастир, който гони само келепир? Кой откъдето свари с непосилно бреме те товари, а ти жумиш, мълчиш, търпиш, пълзиш към своето падение и самоунищожение като народ. Без родителски надзор и със синовно-дъщерен позор към род, наРод, Родина! Младостта на висш държавен служител не е порок, но предоставената му власт е изкушение, последвано от грехопадение и задължително изкупление за сторения грях. Тук, долу на земята и там, горе в Небесата. От човешкия и от Божия Съд, ако няма вътрешно терзание за стореното и…покаяние!

   

Изкушение-грехопадение-изкупление

е троицата, на която е подчинен земният живот на човека и тя е прелюдия от земния към небесния му живот. Дали изкушението е довело до грехопадение, за да има изкупление!? Властта и материалните блага са изкусителни в живота на човека и малко са тези, които могат да им устоят. Особено когато са малко живяли, малко видяли и нищо не разбрали от живота. Не разбрали, че троицата отваря и затваря не само земни, но и небесни врати.

 

Младостта не е порок

    Чудесно е човек да е млад! Огромни са перспективите пред него! Изборът начина му на живот е богат! Изборът на: къде, с кого и как ще живее е много важен. Къде, с кого и как ще работи-също, но много по-важно е за кого и за какво ще работи, живее! Само за себе си, за семейството и децата си или и за другите? За себеподобните си!?

    Светът е така устроен, че има степенуване на приоритетите в живота му на: къде-с кого-как-за кого и за какво. Появата и развитието на живота му е също така приоритетно степенувано. В началото, първично е семейството, заради възпроизводството в обич между мъж и жена. Последвано от професионално-материалното обогатяване на живота им. И не на последно, може би, сигурно на първо място е църквата не толкова като сграда и институция, а като вътрешно убеждение за божествения произход на живота. Тази тристепенна и тристранна приоритетност може да бъде формулирана по следния начин:

ТРИ ЧОВЕШКИ ПОСТУЛАТА

за живота,
ТУК, долу на земята,
за да има душата,
ТАМ, горе в небесата…
СВЕТЛИНАТА!

I. В СЕМЕЙСТВОТО – материално
Да роди, отгледа и да възпита деца!

1. Не е важно къде живееш – важно е с кого живееш!
2. Не е важно с кого живееш – важно е как живееш!
3. Не е важно как живееш – важно е за кого и за какво живееш!

 

II. НА РАБОТНОТО МЯСТО – професионално
Да сътвори, изработи и да остави материални блага!

1. Не е важно къде работиш – важно е какво работиш!
2. Не е важно какво работиш – важно е как работиш!
3. Не е важно как работиш – важно е за кого и за какво работиш!

 

III. В ЦЪРКВАТА – духовно
Вярата в Бога ни прави силни – страхът от Бога ни прави добри!

1. Не е важно къде се молиш – важно е с кого се молиш!
2. Не е важно с кого се молиш – важно е как се молиш!
3. Не е важно как се молиш – важно е на Кого, за кого и за какво се молиш!

В СЕМЕЙСТВОТО – ДЕЦАТА!
ОТ РАБОТАТА – БЛАГАТА!
ЧРЕЗ ЦЪРКВАТА – ДУШАТА!

ЧРЕЗ ВЪДНОТО КЪМ ОТВЪДНОТО!

    Така формулирани приоритетите в живота на човек са отнесени до неговата материална /семейството/, мисловна /фирмата/ и духовна /вярата/ същност. Неразривно свързани, взаимно зависими и неотделими една от друга са те. Ако една или две от тях отсъстват, ялови са другата, другите две. А ако и трите ги няма, тогава човешкото: “Келепирът не му дава мира” се превръща в животинското “Гладът не му дава мира”. Затова, и човекът, и животното се скриват, обират, убиват! Животното да се наяде, човекът да преяде!

Животът е изкушение

    Изкушиха се младите в предишните правителства и натрупаха не малко грехове върху себе си. Неосъзнати, ако съдим по думите им в публичното ни пространство днес. Това мое твърдение се основава на факта, че на последните избори те бяха изхвърлени от властта.  

    Ядоха и преядоха “юпитата” на Симеон, а и той самия се ояде, та в алчността си отиде чак в Страсбург.

    Ядоха и преядоха децата на Тодор Живковата номенклатура, та в алчността си отидоха чак в Русия!

    Ще преядат ли младежите на Бойко Борисов, а и той самия предстои да видим и да разберем какви и как са подредени приоритетите им в живота. Ще отидат ли някъде другаде или с делата си ще останат тук, заради Род, наРод, Родина!

14–09–2010г.

Коментари са забранени.