Вие не сте ние

Вие искате многохилядни заплати, макар и да няма пари. Вие искате мината, завода, института, нищо че са губещи. Вие искате ниско лихвени кредити, но не искате инфлация. Вие искате защита и преференции за българския бизнес, въпреки че в основата си той е монополен и спекулативно прекупвачески. Вие искате признание, представителност и власт в „тристранната комисия“ не само за себе си, но и за другата страна – „работодателите“, което предизвиква размисъл. Вие искате от тази фирма да се купува, а на другата да не се продава, въпреки че това не е ваше правомощие. Вие искате този министър, това правителство, това НС да си отидат, въпреки че те са и на вашите членове. Вие искате „Вся власть синдикатом“, защото иначе ще дръпнете шалтера на тока, ще затворите кранчето на нефта, ще блокирате въздушните, шосейните и железни транспортни пътища, ще затворите заводи и пристанища, ще предизвикате икономически хаос, който може да прерасне в политически, националистически и изобщо в добре познатия ни комунистически хаос. И България от остров на стабилността да се превърне в остров на безнадеждността. А това вече ние не искаме и затова НИЕ НЕ СМЕ ВИЕ!

А ВИЕ КОИ СТЕ?

45 години у нас върлуваше добре познатата ни, но напоследък позабравена триглава ламя – партийното /БКП/, административното /БКП/ и профсъюзното /БКП/ ръководство, нормативно защитена в член първи от конституцията.

От 10 ноември 1989г. започна ПЛАНОВОТО демократизиране на главите на ламята. Основната глава – партийно – политическата, много бързо извървя обратния си път – от комунизЪма към социализЪма. Административните БКП – директори на заводи осъмнаха като мениджъри на управителни и бордови БСП – съвети на фирми, дружества и холдинги. Чрез подмяната на две имена – на БПС /Български професионални съюзи/ с КНСБ и на другаря Дюлгеров с г-н Кръстьо Петков, от комунистическия профсъюз беше получен демократичен синдикат. А за да бъдем истински демократична държава, след отказа от член първи беше създадена алтернатива на всяка от главите на ламята: на БКП/БСП – СДС, на БПС/КНСБ – КТ ПОДКРЕПА, на БСК държавен бизнес – ССИГ частен бизнес.Задейства се основния философски закон „За единство и борба на противоположностите“. Борбата се водеше на трите фронта и тези фронтове, макар и привидно, съществуваха, докато първият, политическият, се отклони от заплануваното – от 8 месеца в България има некомунистическо правителство. И тогава като по чудо другите два фронта – профсъюзният КНСБ / КТ ПОДКРЕПА и икономическият БСК / ССИГ престанаха да съществуват. Господата Петков и Тренчев си стиснаха ръцете, Моллов и Андонов се потупаха по раменете и в бързината, забравяйки заложените им роли, като единен комунистически юмрук се изправиха срещу дръзналото да победи – СДС. Тези очевадни разголващи действия на съществуващите у нас икономически и синдикални структури и не случайното почервеняване на информационните и проучвателни на общественото мнение средства предизвикват във всеки от нас въпроси и преоценка на утвърдени вече стойности:

  • КТ ПОДКРЕПА „свали“ от власт Луканов-ото правителство тогава, когато то беше вече изчерпано – празни магазини, финансов банкрут на държавата, нулев международен имидж и разголена, беззащитна БКП / БСП, след направените смазващи разкрития за 45 – годишната й дейност.
  • Синдикатите кротуваха през едногодишния период на трите прокомунистически власти: законодателната – ВНС, изпълнителната – на „независимия“ Д. Попов и старата съдебна! Въпреки че гласуваните закони бяха ялови, освободените цени смъкнаха жизнения минимум на българина, а доказаните виновници за срива на държавата останаха ненаказани. Синдикатите не реагираха и тогава, когато чрез преждевременно гласувания Търговски закон се извърши преобразуване и законово разграбване на държавните предприятия, преди те да са очистени от негодните и негодници ръководители.
  • На последните президентски избори, ръководството на КТ ПОДКРЕПА се дистанцира от СДС, заемайки позата на независимо, въпреки че тоталитарните структури и авторите им „пак са тук“ и още дълго ще са.
  • Впечатляваща е многостранната компетентност на синдикалните босове днес – популизъм на едро за високи доходи, изискващи извънбюджетни финансови средства и мениджърски услуги за набавянето им. Те – синдикалисти, политици или бизнесмени са, защото всезнаещият и всеможещ ръководител е рожба на едно друго, отречено от всички ни общество.
  • „Пилците се броят на есен“, а синдикалистите се броят след стачка! Пребройте се господа синдикалисти и лидери, за да се убедите, че вие вече не сте „подкрепа“! Не сте и КНСБ! Вие сте никои!

В. ВЕК 21 бр.29 от 22 – 28 юли 1992г.

П.П. И днес, 14 години по-късно, партийният синдикализъм на КНСБ и бизнес – синдикализма на КТ ПОДКРЕПА ги направиха ЖАЛКИ и БЕЗПОМОЩНИ уродливи образувания!

Коментари са забранени.