Трите стълба /Светата човешка троица/

Трите основни и жизнено необходими институции на едно общество са:

  • ЦЪРКВАТА дава вярата, като извор на богоугодния човешки живот!
  • УЧИЛИЩЕТО дава знанието, необходимо за смислен човешки живот!
  • БОЛНИЦАТА осигурява здравето, необходимо за богоугодната и смислена човешка дейност!

Човешкият ДУХ, човешкият УМ и човешкото ТЯЛО са трите компонента, от които зависи как ще протече всеки един човешки живот от раждането до смъртта му! Кой от компонентите, кога и как влияе върху останалите два, а те поотделно и в съвкупност – как влияят върху овеществените области на обществото: в семейството, политиката, икономиката, социалната сфера…! От частното – стойността на отделният човек върху общото – обществото, народа, държавата като цяло! Качеството на отделният човек е в основата на просперитета или деградацията на едно общество, на един народ, на една държава! Отделният човек работи, учи, твори, създава, потребява, избира, управлява! Стойността на този човек и свободата му при вземане на решения и изпълнението им са в основата на успеха – неуспеха на всяко негово начинание. А това означава, че институциите, които са натоварени с обучението му трябва да са стабилни, прогресивни и перспективни, които да възпитават и да обучават, а не да развращават и да разболяват духовно и физиологично човека! А какви са институциите в България, натоварени с тази високоотговорна дейност? Стълбове ли са за българското общество съдейки по състоянието му?

БОЛНО Е БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО!

Болен е духът му, болен е умът му, болно е и тялото му като съвкупност от отделни човешки индивиди, които се лутат в тъмнината, които се люшкат от „осана“ до „разпни го“!

След 16 години свобода на избора, на кормилото на държавата застанаха отново до болка познатите ни от три национални и три социални катастрофи на България, семейни личности. Дядо, баща, внук Кобурготски, съюзявали винаги България с авторитарни – монархически и тоталитарни – фашистки и комунистически режими и никога с парламентарните монархии и републики! Както и проруските Димитров, Живков и изродените им в политбюра и централни комитети фамилии, рожби на „нерушимата българо – съветска дружба“! Катастрофите ги знаем, авторите им – също! Не знаем, а и никой не ни обясни, защо те отново са на кормилото на държавата? И то избрани демократично, на свободни избори! За да я катастрофират за пореден път, ли? Що за хора сме това ние българите, щом свободно избираме поробителите на народа ни, катасрофителите на държавата ни? Коя е причината за този мазохистичен наш избор за живота си? Отговорът на този капитален въпрос се крие в състоянието на трите стълба – институции на българското общество!

ЦЪРКВАТА

Духът, който е непреходното, божественото в човека е смазан, оскърбен, унизен, обезверен! За българина няма вече нищо свято, на което да повярва, да приеме и да следва! Няма вяра в Бога, която да го направи силен! Няма и страх от Бога, който да го направи добър! Това нашата, Българската православна църква не може или не иска да му даде! Със своята йерархична структура, с клир от назначени висши сановници, изповядващи власт – материалното, а не духовно – божественото, те оставиха подведомствените си „служители“ – свещениците и миряните им на произвола на съдбата! Низвергват ги от градските храмове, въпреки че селските черкви са осиротяли и запустяли! Вместо да приобщават и опрощават в името на Бога, те прогонват божии служители и оскверняват храмовете им! Църковни ръководители без Бог, храмови служители без народ!

УЧИЛИЩЕТО

Умът, като висша даденост само на човека от живия биологичен свят е второто Божествено творение, което той е длъжен да използува по предназначение! За развитие и усъвършенстване чрез придобитото в училище знание! Знание за сътвореното и утвърдено от предците му, за да бъде допълнено и приложено в живота му! Какво даде българското образование на подрастващите през последните 16 години и има ли нещо по-различно от онова, което даваше преди това? Не по отношението на материалното обезпечаване /училища, техника, пари/, а по същността на преподаваното знание. Знание комунистическо – материалистическо, където човек за човека е вълк или знание основано на божествените закони за богоугоден живот! Преди да има знание, задължително трябва да има вяра, че това знание ще е за човека, а не срещу него! Което ще обединява хората, а не да ги разделя и противопоставя!

Бог е любов! А защо го няма в нашето училище? И докога няма да го има?

БОЛНИЦАТА

Тялото на човека е материалната му същност! Заедно с живия му дух и мислещ ум той е това, което е! Трите са неразривно свързани и те определят човека като такъв. Добър, мислещ, здрав или завиждащ, мразещ, болен! Едното без другите две не може, а и не трябва да съществува! Здраво тяло предполага бодър дух и активен разум! И обратно при болно тяло, дейността на другите две е принизена и увредена, а при отсъствието му, тя е прекратена! Поне тук, долу, на земята, а как е там горе в небесата, всеки от нас ще поживее, ще умре и ще види!

На физиологията на всеки отделен човек не трябва да се гледа чисто материално, игнорирайки другите му две съставки – духа и ума! Успешното лечение на повечето болести зависи от ума и от духа на болния, че той вярва, че ще бъде излекуван от съответните медицински работници, в съответното здравно заведение! И най-вече от решението на Бога, който е господар на живота и смъртта.

Това доверие у болния е жизнено необходимо за неговото оздравяване! Има ли това доверие българина в здравната ни институция, след като партийно овластените в нея се саморазправят с доказано кадърните, завиждайки им и мразейки ги? И като резултат страда редовият болен българин, за когото и в името на когото те съществуват!

БОЛНИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ,

защото са болни хората, които ги управляват! И които ги представляват, разбира се, след като те демократично, пряко или косвено, са ги избрали, назначили, търпяли! Едно здраво, гражданско общество не би се примирило да търпи и да не промени статуквото в Църквата, Училището, Болницата, запазили се такива, каквито бяха преди въвеждането на свободния избор на всичко и от всички! Но тези, които избират или което е по-лошо – отказват да избират на избори, а друг избира вместо тях, явно са с увредени и омерзени от системата в тези три институции – дух, ум и тяло! Системата в тези институции се самовъзпроизвежда и самосъхранява! И това е трагедията на българското общество! Рожбите на тези институции са на първо място в семейството, което ги възпроизвежда, после в самите три институции и най-накрая във всички останали области от нашето битие! Особено опасни са тези рожби там, където трябва да се лекува този останал от миналото ни институционален синдром. Това са медиите и управленските структури, от които зависи дали да има промяна в тях.

Появяват се светли личности в публичното ни пространство, които извоюват доверието ни, а след това биват затъмнявани – превръщат ги в затъмнители! КАНАЛЕТО на Воденичаров и Трифонов беше „светлинка в тунела“ до 1997г., последвано от тъмното ХЪШОВЕ и изпъстреното със завист и омраза ШОУ НА СЛАВИ! Водачите на СДС на 14 декември 89г. пред НС и на митинга на Орлов мост на 7 юни 1990г., по-късно се оказаха помагачи на най-ретроградната част на обществото ни! Българският Лех Валенса на българската Солидарност – КТ ПОДКРЕПА направи много от нас „подкрепящи“ демократичния процес, а впоследствие се оказа че сме подкрепяли личният му бизнес на синдикалист! Ами забранителят на БКП във ВНС – г-н Ахмед Доган, днес управлява България със същата тази БКП!!! А президента Желев с неговите гласност и преустройство, имаше ли нещо общо с Президента Хавел и 2000-те му думи? И има ли всред българските митрополити аналог на унгарския кардинал Мидсенти, а да не говорим за полския кардинал Войтила – папа Йоан Павел втори, въпреки че имаме свещеник със съдбата на полския отец Попелушко? И всички тези, отвличащи вниманието от същностните проблеми на България, „образователни“ шоута, в които се раздават много пари пред очите на много бедни хора, кой и защо ги финансира!

Много малко са хората, които през годините съхраниха своето достойнство, своята същност, след като дадоха толкова много на България! Да спомним и сравним България – 1997г. с България2001г.! Не напразно и не случайно всичката злъч, омраза и смрад се излива върху тях от неуспелите да се съхранят и разбира се от онези, чиято същност е била винаги парично – материална и цинично – продажна! На пълзящи пред силните, богатите, овластените! За съжаление и едните и другите днес се разпореждат със съдбините на България! И в трите стълба – институции, в които се изгражда същността на човека, качеството на българския гражданин, който е гражданин само на думи, а с поведението си е поданик! Поданик на Султана, на Кобургската династия, на комунистическите вождове, а днес едновременно и на двете!

През последните 125 години българска история има само два кратки периода, в които двама големи държавни мъже се опитаха безуспешно да го освободят от чуждата зависимост и да го направят гражданин на своята Родина – България! Това са Стефан Стамболов в началото на възраждането й и Иван Костов в периода 1997г.до 2001г. Всеки от нас трябва да се запита, защо тези двамата са мразени и от комунисти и от царисти? Защото те искат българина да бъде свободен гражданин на своята страна, който не може да бъде лъган, манипулиран, насилван обезправяван! Въпреки парите, наливани на Тошо Тошевци, Слави Трифоновци, Кеворкяновци!

В. СЕДЕМ бр.3 от 25 – 31 януари 2006г.

Коментари са забранени.