Идолопоклонство

 

Страхът от неизвестното ражда идоли,

така както

 страхът в съня ражда чудовища!

 

    Без идол не може човекът! От памтивека, той винаги е търсил на какво и на кого да се опре в живота си в условията на окръжаващия го свят, който не е бил, не е, няма и да бъде безобиден към него-човека.

    Бог е творец, човекът е творение! Бог е независим, човекът е зависим! Бог е съвършен, човекът е несъвършен!

    Усъвършенстване във времето и пространството на несъвършения, сътворен като взаимно-зависим от всички и от всичко човек, е заложено от Съвършения Бог с цел, колкото несъвършеният в своето развитие да се приближава към съвършенството на Съвършения, толкова Съвършенството на Съвършения да се отдалечава. И човечеството да се приближава-убеждава в първоначалното единоначалие-Сътворението от единния Бог на един Свят с един Човек. 

    Обожествяването на хора, предмети, случки от човека се дължи на несъвършенството му! Колкото по-примитивно мислещ и чувствуващ е човек, на толкова повече идоли робува той. Цивилизованият човек не робува на идоли. Слугува на реалния живот!

 

Човекът идол

    Има доказали с физиката си хора, които останалите фаворизират и идеализират. Тежкоатлет-шампион! Алпинист превърнал невъзможното във възможно! Баскетболист и футболист-кумири на запалянковците.

    Има доказали с ума си учени, които със своите открития променят света. Развиват го, усъвършенстват го, но за съжаление, с своите изобретения, в някои случаи го връщат и години назад.

    Има доказали с духа си светци, които с богоугодния си живот са пример за подражание от себеподобните им. И те са отделени от останалите и осветени като мироносци на Божественото.

    Хората и от трите групи са човеци като всички нас. Всички сме творение като човешка същност. Зависими сме един от друг, както и от окръжаващата ни среда. Освен това, появата ни на този свят и напускането му не зависи от нас самите. Те са ни даденост!

    Разликата между обикновения човек и човекът кумир като идол за останалите е в това, което физически доказалият се може и прави, а другите не, умствено изявилият се знае и казва, а другите не, а духовно извисилият се със сетивата си разбира, че без Божията помощ никой няма да може и прави, да знае и казва! Че за да се изяви в дадена област, на човек трябва да му е дадено свише! “От всяко дърво свирка не става!” От всеки баскетболист фаворит не става! От всеки учен откривател не става!  От всеки рисувач, велик художник не става! От всеки вярващ, светец не става!

    Едновременно с дадеността е необходим и труда, за да може тя да се реализира! А трудът се култивира в семейната среда. Не случайно за проваления човек хората казват: “Липсват му първите седем години!”

    Превръщането на доказали се в живота отделни човешки индивиди в идоли не е здравословно, защото това понижава самочувствието на идолопоклонника. А това не е честно, защото на “идола” му е дадено, а на него не! Освен това злоупотребата с името на “идола” за лична или групова изгода е недопустимо, защото постижението е на кумира, а не на използуващите го. Всеки човек разполага със собствено име, което с живота си трябва да осветли и ако може да увековечи. Бащиното и фамилно имена са опознавателни, не и нарицателни за носещия ги! Така както и личностите написали светли или позорни страници от историята ни не трябва да бъдат употребявани за политически и националистически цели. Техните дела са си техни, нашите наши! Всеки сам “заработва” името си!

  

Предметът  идол

    От Божествения огън донесен от Ерусалим през частица от плащеницата на Исус Христос, та до парченцето дърво от кръста, на който е бил разпнат Спасителя са предмети идоли, на които човек се кланя, идолопоклонства, надява се на вълшебството им. А те са най-обикновени предмети каквито ги има навсякъде по света. Те, като част от съществуващия свят, наистина имат Божествен произход, но не и в това нарочено им за свещено качество, на което човек да се кланя и от което да очаква чудеса. Със своето съвършенство, приказно чудо е самият свят, в който живеем. В който идваме и от който си отиваме! Него, като цяло обаче не трябва да идологизираме и митологизираме, защото той е реален свят. Реални сме и ние, човеците в него.

    Реален е бил и Йоан Кръстителят, с чийто “мощи” се хвалиха търговците в храма Господен. Ако са на светеца, разбира се, но и да не са, светотатство е да бъдат употребени с търговска цел. Да бъдат изложени на показ като туристически обект, това само на човек, който не е на ти с Бога може да му хрумне. А на тях не само че им хрумна, но и го реализираха така, че учудихме света с глупостта.

 

Случката идол

    Процесите протичащи в нас и около нас са реални, така както ние човеците и заобикалящият ни материален свят сме реално съществуващи. Реален е животът ни между раждането и смъртта и всяко заместване на тази реалност с каквото и да е, е бягство от действителността, което означава бягство от отговорността човешка. Така както земният живот на човека е в границите раждане-смърт, така и самият живот протича в границите: бързо-бавно, честно-нечестно, нагоре-надолу, тихо-шумно, работливо-мързеливо, добро-зло, с обич-с омраза,… И материалното, и мисловното, и духовното в живота на човек се движи между две гранични, но безкрайни състояния, така както е ограничен сигурно също с безкрайни граници и самият му живот. Преди известното ни като раждане и след болезнено-познатото ни като смърт. Между тези две безкрайно-гранични състояния има само реалност. Реален живот, реални предмети, реални събития. Всичко случващо се с наше и без наше, човешко участие е дадена ни реалност и като такава тя може да бъде целокупно възприемана като чудо на творението от всемогъщия Творец. Извличане на частно от Общото е сектантство, което разводнява, принизява и на практика унищожава смисъла на Творението, което само като цяло е велико! Раздробено, то губи своята пълнота, а ако е преиначено, то променя своята същност. Обезсмисля се!

 

Аналогията

     1. “Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.”

    Аз съм живот твой, да нямаш други животи освен заложения от Мене. Живей в дадения ти земен живот съгласно дадените ти от мен “десет божи заповеди”. Преформулирани, в смисъл приземени те биха звучали така:

 

Живей живота си сега,

тъй както повелява мъдростта,

не трупай проблемите вътре,

не оставяй нищо за утре!

 

    2. “Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е под земята и във водата, не им се кланяй и не им служи.”

    Не си прави кумир от човек, предмет, събитие независимо къде се намират, с какво и как се изявяват! Човекът-идол е същество като всички останали хора. Предметът-идол е като всички останали предмети, а едно събитие е идологизирано само ако е непознато.

 

    3. “Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог!”

    Не изговаряй напразно името на своя идол. Изговаряй делата, заради които той е идологизиран, защото те правят името му!

     Първите три Божи заповеди  пренесени едно към едно в реалния човешки живот могат, а и трябва да премахнат робството на човек от човека. На доброволното само-подчинение на човешко мнозинство спрямо човек-идол, предмет-идол или събитие-идол, което спъва развитието и усъвършенстването на това общество. А само-подчинено мнозинство е първобитно в своето развитие общество. И то е на по-ниско стъпало в своето развитие от насилствено подчинено общество, при което човек воюва за своето освобождение с други, с насилниците си, което е по-лесно, отколкото да воюва сам със себе си. Човек винаги е прав за себе си, колкото и други да го убеждават в противното, което е един от основните човешки недостатъци! Вроден или придобит! Даден или насаден!

 

25-09-2010г.

       

 

 

 

 

.

Коментари са забранени.