Идоли и идолопоклонци

    Гражданин и гражданско общество са много често употребявани думи в България през последните 20 години. Гражданин като жител на града, което определение се изкористи след масовото преселение на хората от село в града по политико-икономически причини. ТКЗС обезлюди селата, пренасели градовете. И днес гражданите всъщност са гъсто населени селяни, по местоживеене!

    Гражданин и гражданско общество има и едно друго по-дълбоко, по-всеобхватно значение, отнасящо се до вътрешната човешка същност както на отделния човешки индивид, така и на обществото като цяло. Каква е вътрешната им свобода на мнение по всеки битов и обществено значим проблем. Доколко устойчива е тяхната собствена оценка и дали тя лесно може да бъде повлияна отвън по всеки отделен случай. Така наречената “обработка на общественото мнение” има ли почва у нас, в България? Обработка не на земя, за да се роди храна! Обработка не на заготовка, за да стане детайл за машина или сграда. Обработка не върху хартия, за да се роди произведение на науката и изкуството! Обработка не и на човешкото възприятие за света, в който човек пребивава! А обработка на човешкото мислене-дали да е свободно или да бъде робско, зависимо! И в каква посока да бъде насочена “обработката”? В позитивна или негативна? В прогресивна за неговото развитие или в регресивна посока за неговото падение?

    “Който не е с нас е против нас!” направи БКП “едновековната, едномилионната, Нашата Партия”, а заедно със семействата им 3-4 милионна! Ако не да обича, то поне да приема БКП като ръководна в живота му беше насила втълпено в съзнанието на българския гражданин. И да приема Русия като своя първа Родина стана водещо в официалната политика на БКП, която беше и все още БСП е поделение на КПСС. От детската ясла до “работническите колективи” се сипеха хвалебствия за двойната ни освободителка, което увреди трайно национално-мисловното у българина. Привнесената от Русия държавно-кооперативно-планова икономика увреди социално-мисловното, а възпитанието в атеизъм, дошло също от там, съсипа и духовното в българина. И от поданик на чуждоземен цар, какъвто беше до 1944г., той се превърна в поданик на чужд партиен секретар. От Георги Димитров от 1923г., през Тодор Живков за цели 33години, та до Георги Първанов днес! Все българи, с български имена, но с чуждо, руско самосъзнание. Те и техните лакеи отнеха на българина свободата свободно да мисли, със сетивата си да чувства и да взема собствени, неповлияни от друг решения за живота си. Кой каквото му каже, той вярва, кой каквото му стори, той не възразява, кой накъдето го поведе, той върви като добиче, с оглавник на врата и с юлар в уста. С чужди мисли в главата, чужди думи в устата и чужди крачки на краката.

    “Леви, десни, леви, десни, ще вървим напред” /назад!/, пеехме, а и все още продължаваме да блеем, днес!” Напред на Запад, НАЗАД на Изток! Напред към ЕС, НАЗАД към Русия! Напред към демократизъм, НАЗАД към олигархизъм! И така докога? Докога ще бъде зависим руски поданик българина и кога ще стане свободен гражданин на своята България? Как може и как трябва да се случи това вътрешно негово освобождение, за да придобие той свое собствено мнение за всеки човек и за всяко събитие случило се у нас и по света?

    “Елементарно, Уотсън!”, много често повтаряше Шерлок Холмс на Артър Конън Дойл по всеки заплетен криминален случай! А едва ли има по-заплетен не само криминален, но и политико-педагогичен-психологичен-психиатричен случай в нашето българско стадно поведение.

    “От трън та на глог, че е по-висок!” демонстрираме при всеки нов избор на избори, на все по-некадърни да ни управляват от предишните. И да ни назидават, което е връх на нашето, не тяхно падение.

    “Не е луд, който изяжда зелника, луд е който му го дава!” Луди сме ние дето ги избираме да ни управляват, продават и назидават. Избираме ги по думите им без покритие, а не по делата с пожеланото от нас покритие! Всеки човек-управленец, всеки предмет-стока за потребление и всяко  събитие, което е свързано с живота на хората трябва да бъдат оценявани от потърпевшите не представително- външно, а вътрешно-същностно.

 

Пъпната връв

с Русия трябва да бъде прекъсната изцяло, ако искаме да спрем сурването ни надолу като общество. От така нареченото ни освобождение от турци, фашисти, капиталисти, олигархисти,…., от там нищо добро не е дошло. От Изток идват завоевателите на Европа: хуни, татари, турци, руси,…От там сме дошли и ние, българите. Тринадесет века цивилизационно развитие и 130 години лутане напред-назад, Запад-Изток, русофоби-русофили, за да дойдем до днес, когато България има за национален празник денят, в който бяха ликвидирани плодовете на Българското Възраждане. Най-напред духовно-материални като вярващи, а по-късно и национално-мисловни като българи. Когато Паисий и Левски, Бенковски и Стамболов са само имена, не и същност. Само имена на думи, не и съдържание в делата им.

 

Религиозният атеизъм

на върхушката в БПЦ  дойде от Изток с варварският сталинизъм. Днешният дебат за вероучение в училищата е лицемерие на варварите. Да има или да няма е като играта “Тука има, тука нема”. Децата да бъдат запознати със Светите писания като учебен предмет е фасадата, не и същността им. Господ Бог-Исус Христос не е само име, Той е същност в живота на християните, защото “Бог е любов!” Един народ, в който битува завистта и омразата между хората не е Боголюбив народ. Българският народ не е Боголюбив, след като избира да го управляват политици и партии, чиито изборни успехи се крепят на проповядваната от тях омраза между хора и общности. Пишман-националистите: сидеровци, догановци, каракачановци, …са рожба на първановци, които са маша на путиновци, наследили сталинистити-брежневисти-шовинистите. И защо максимовци не осъдят тази разразила се между-етническа омраза, чиято цел в крайна сметка е реализация на сатанинското “Разделяй, насъсквай и владей!” И защо акцентът на проповедите им е само върху първите четири Божи заповеди, които са само основанието, докато в останалите шест Божи заповеди се състои същността на Богоугодния живот на християнина. Само първите четири без останалите шест са верско лицемерие, което е по-долно и от открито проповядвания атеизъм.

 

Националният нихилизъм

в българина е рожба на освобожденията ни от Русия от националното самосъзнание. В началото през 1878г., за втори път през 1944г., а днес то вече е фалшиво, псевдо-национално. Националният шовинизъм на съседните ни страни и народи е не по-малко противо-Бог-угоден. “Разделяй, насъсквай и владей!” между народите на Балканите е също рожба на нашествието от Изток, както стана дума по-горе. Обединявай и в мир живей идва от Запад. От по-далечния и най-далечния Запад. От Англия и през Атлантика, от САЩ. Именно те изкорениха фашизма на Хитлер, Мусолини, Франко, Салазар и империализма на Хирохито. Не изкорениха обаче комунизъм-сталинизма дошъл от Изток. А българинът е все още здраво привързан към него. На него изцяло се дължат неблагополучията български. Живот базиран на завист и омраза между хора, общности, народи, не е нормален живот. Човек, който “Търси сламчицата в чуждото око, а не вижда гредата в своето око” не води Богоугоден живот. На българина все някой друг му е виновен за всичко и от всички. Англо-американските империалисти в световен мащаб! Циганите и турците в национален! Съседите в местен, битов мащаб! Добро-съседството в живота му е тотално изкоренено. А без него не може да има граждани и гражданско общество в една държава.

    Хората от село мигрират в градовете, селата се превръщат в градове, а селяните стават граждани в елементарния смисъл на думата. Едновременно с това, в тези изкуствени градове, те стават все по-малко граждани и гражданско обществото в широкия, същностния смисъл на тази човешка характеристика.

   

Отсъствието

на граждани и гражданско общество в тотално погражданената България е следствие на привнесените от Изток сатанински превъплъщения. Лицемерната загриженост към бедстващите е вече на национално ниво. Българската нация е изродена социално. Няма срам от себеподобните, нито страх от Бога за всичко и от всички. Изродена, загниваща и загиваща нация сме. Българското общество днес е обречено, така както в миналото са били обречени много човешки общества отклонили се от зададените им Отгоре норми на земен живот.

Несъзнателно и неотклонно следваме пътя си надолу водени от водачи, на сатаната помагачи. Водачи превръщани от нас в идоли, които избираме без да ги подозираме в нечистите им намерения за властта. Колко от тези, които бяха, а и днес са във властта са оценени по делата им към род, народ, Родина? Свещеното: “По делата им ще ги познаете!” не е критерии за българина при избора му на избори на личности и партии, което доказва, че е атеистичен животът му. “Келепира не дава мира” на докопалия се до властта атеист и той много лесно може да се превърне в идол в едно материалистично-атеистично общество, в което парите, имотите, цените са движеща сила в живота му. Мисловно-духовното отсъства в идолопоклонника! Именно това сляпо идолопоклонство е основният проблем на българина днес. От горе до долу в обществената йерархия. От тези, които изграждат идолите, та до онези, които ги консумират. Във всички области на обществено-политическия ни живот. Гражданското общество не търпи идоли! И затова българското не е гражданско общество! То е идолопоклоно! Прекланя се пред идоли.

“Преклонена главичка, сабя не сече!”е водещо в живота му!

 

3 октомври 2010г.

Коментари са забранени.