Политика и икономика /кокошката и яйцето/

За да има яйце, трябва да има кокошка, която да го снесе! За да има ефективна икономика, трябва да има икономическа политика! А за да бъде икономическа, тя, политиката, трябва винаги да е подчинена на две основни изисквания:

  • частна собственост върху възможно най-голям процент от средствата за производство /СП/ на храни, стоки и услуги и
  • освободен пазар, на който свободно се конкурират два и повече оператори! Колкото повече са те – толкова по-добре!

Първото изискване налагаше раздържавяване на тотално одържавените в България СП в естествена и задължителна последователност: реституция – приватизация, за да се отдели национализираното и кооперирано от чисто държавното и общинско и след реституцията – безпроблемно да се продава – приватизира. Необходимо беше да се спази и една друга последователност при раздържавяването – да се оздравят, разпродадат, подарят /на РМД/ неефективните, губещи предприятия, които бяха ненужно бреме за държавния бюджет и едва тогава да се приватизират перспективните и печеливши, като стратегическите за държавата трябваше да останат държавни.

Второто изискване можеше да се изпълни, като всяко раздържавяване трябваше да осигури поне два оператора в даденото производство – услуга, които в условията на свободен, конкурентен пазар можеха да осигурят ефективно производство и реална цена на предлаганата стока – услуга.

А това така ли беше извършено в България? Бяха ли отчетени икономическите изисквания и беше ли спазена необходимата последователност? И защо това не се коментира от специалистите – икономисти и не се тиражира от журналистите?!?

Парите са това, което липсва в джоба на редовия българин днес! Стоката е онова, което в изобилие присъства на българския пазар. За разлика от годините 1989-1997г., когато българите получаваха хиляди левове, но магазините бяха празни . Аналогична беше ситуацията и през годините на социализма, когато цените бяха достъпни, но необходимите и качествени стоки и услуги бяха недостъпни. Каква е тази българска метаморфоза и каква е ролята на правителството на Иван Костов, управлявало между правителствата на Живков – Луканов – Виденов и тези на Сакскобурготски и Станишев? Защо преди него, преди 1997г., нямаше храни стоки и услуги, а след 2001г. и сега има в изобилие, но хората нямат пари да си ги купят?

Преди 1997г. икономиката на България беше държавно – монополна, а в земеделието се разпореждаха също така монополните ТКЗС и рожбите им – „орсовите кооперации“. Изкупните цени на храните и стоките на вътрешния пазар, комунистите, а след 1989г. – социалистите поддържаха изкуствено ниски спрямо световните, вследствие на което всичко беше ометено, изнесено навън и продадено с 300-400 процента печалба за така наречените мръсни червени пари. И затова тогава нямаше хляб, бензин, ток,…нямаше и вода в София, която беше източена от язовир Искър, обърната в ток и продадена навън. Имаше купони за хляб, режим на тока 1:3 /един час има – три няма/, по 40 литра бензин месечно на кола, имаше многочасово, многодневно и многогодишно чакане за млечни и месни продукти, за битовите печка, пералня, мебел, телевизор,…лека кола! Имаше Кореком-и, черна борса, връзкарство! И този недостиг, тази липса накара българина да разбере, че „при капитализма /след 1997г./ всичко може да се купи с пари, а при социализма /до 1997г./ – с връзки“,плод на което е добилото гражданственост проклятие „Да ти умрат връзките!“ Връзките и парите преди 1997г., обаче не бяха в редовия българин, а в шепата номенклатурни и ДС кадри, които реализираха тази схема. Така те натрупаха първоначалните си капитали и заедно с натрупания външен дълг, чрез многобройните външно – търговски дружества ги прехвърлиха в свои сметки в банки и офшорни фирми по цял свят. С тези мръсни червени пари, още през 90-та година се пръкнаха от нищото мастодонтите МУЛТИГРУП, ЕЛПИДА 3, ПЧБ, БЪЛГАРИЯ и ОРЕЛ, Часовата пресгрупа, Слънчев ден,…Всяка област от икономиката със свой представител! Тандемът Луканов /вътре/ и Дойнов /навън/ за ограбване на България действаше безупречно. Другото средство за допълнително обогатяване на въпросните другари беше предшественика на реституцията и приватизацията.

В периода 1986г.-1996г.се извърши фактическото раздържавяване – приватизация на българската икономика най-напред с УКАЗ 56, а след1990г. с Търговския закон чрез така наречената паразитизация – източване и декапитализиране на държавните предприятия /задлъжнялост по-голяма от стойността им/, чрез паразитни частни фирми на бившата комунистическа номенклатура, които снабдяваха предприятията „на входа“със суровини прескъпо, а изкупуваха готовата продукция „на изхода“много евтино.

В периода 1997-2001г., правителството на Иван Костов извърши юридическата приватизация. Юридически оформи фактически приватизираните вече от комунистите декапитализирани предприятия. Освободи държавния бюджет от изпадналите в несъстоятелност и ликвидация държавни предприятия, като ги продаде и подари на РМД-та, тъй като външни инвеститори за тях нямаше и не можеше да има! Това правителство и личността Иван Костов бяха сатанизирани от тайните хора и мръсните червени пари, защото те превърнаха 90 процентната държавна собственост върху СП в 70 процента частна собственост, а земеделските земи върнаха в реални граници на техните собственици. Едновременно с това цените на храните и стоките на вътрешния пазар станаха съизмерими с тези на външния пазар. И днес никой не може да отнеме бензина на частника ШЕЛ на ниска цена, за да го изнесе и продаде с 300-400 процента печалба, докато преди 8-9 години държавната ПЕТРОЛ – можеше. Сега никой не може да купи на безценица зърното от частника и арендатора и да го изнесе, докато тогава в комбина с председателя на ТКЗС – ОРСОВКАТА можеше. На тези два акта: частната собственост и пазарните цени се дължи пазарната ни икономика днес и те бяха извършени от правителството на ОДС с министър председател Иван Костов. Никой и никога досега не обясни, че това правителство отърва държавата от безпереспективните, декапитализирани и губещи предприятия, от което спечели бюджетът и хората в България, а Иван Костов изгуби изборите през 2001г., защото същите тези хора не разбраха, че нашепваната им от медиите корупция при юридическата е прикриване следите на предхождащата я фактическа приватизация от БКП/БСП.

Единствено енергетиката – НЕК и БУЛГАРГАЗ останаха държавно монополни и успоредно с необоснованото, но лесно обяснимо вдигане на цените на тока, реална е опасността отново от режим на тока, въпреки че някои електроразпределителни дружества вече са частни. Същото се отнася и за петрола, чиято преработка и продажба са от монополиста ЛУКОЙЛ – НЕФТОХИМ, Бургас. Вдигането на цените на петрола и газта, дължащо се на световната конюнктура, е недопустимо за България, защото доставката им е 100% от Русия, но газопреносната и петролопроводна мрежа през България за Европа е българска и с таксата за пренос могат да се компенсират повишените световни цени, с което да бъде смекчен ценовият енергиен шок върху българина!

Да, ама на царистите, а сега и на социалистите им трябват пари, много пари! Бързо, не спечелени, а ограбени пари! Директно от частника вече не може, но косвено с повишаване и въвеждане на нови данъци, акцизи, такси, глоби, патенти,…от потребителите може! И го правят! Без скрупули и с придобитата през десетилетията наглост! В името на народа и за народа, осигурявайки му цени и социални помощи само да преживее, но не и да живее, така както живеят хората в Европа!

При Костов имаше корупция и кражба на отделни личности! На държавно ниво – те бяха сменени, а на местно ниво вината не беше толкова на правителството и партията СДС, колкото на хората, които допуснаха да бъдат корумпирани. Но и на двете нива, облагодетелстването беше лично, дребно, кокошкарско, което съдът можеше и може да осъди и накаже, докато при Луканов, Беров, Виденов, Сакскобурготски държавата ограбваше народа си! Тя грабеше с милиони и милиарди левове! При това държавата не можеше да бъде съдена, защото тя се самозащитава с закони и правителствени решения.

Тази съществена разлика трябва да осмисли всеки български гражданин, за да разбере, защо преди 1997г. нямаше стоки в магазините, а след 2001г. парите започнаха да намаляват в джоба на редовия българин!

Това трябва да напишат и кажат журналистите професионалисти и скъпо платените шоумени с многомилионна аудитория! Но те не го пишат и казват, защото ги хранят с мръсни пари и затова думите са им мръсни!

Това трябва да обяснят финансистите и икономистите на сащисания и на нищо невярващ вече редови българин! Но и те не го правят, защото „Който плаща – той поръчва музиката!“, а каквито са парите, такава е и музиката!

Коментари са забранени.