Наглостта човешка

след комунизъм идва олигархизъм

След турското робство

идва

руско господство! 

    “Апетитът идва с яденето!” е характеристика на алчността човешка! Не и на алчността животинска! Животното е “алчно” само докато се нахрани, докато алчността при човека се възпроизвежда и задълбочава от имането. Едни ламтят за богатство, други за власт, но има алчни и за работа, която обичат и без която не могат да живеят.

    Висша форма на алчността е наглостта! Наглостта е усъвършенствана алчност.

    -Нагли са алчните за власт, пари, земи, гори, имоти!

    -Нагли ли са хората обаче, които подобно на животните искат да утолят глада и студа си чрез работа, а ако нямат такава се бунтуват или робуват на чуждото?

    -Нагли ли са “хората в неравностойно положение”, които подобно на животните мечтаят само да утолят глада и студа- нищо повече от тази своя несбъдната мечта?

    -Нагли ли са и хората с унизено човешко достойнство, които мечтаят да са част от едно уважавано и приемано от другите човешко общество?

    Това наглите в алчността си за власт, пари и незаконно придобити благини едва ли могат със сетива да усетят, с ум да разберат и с душа да изживеят! Вперили поглед в себе си, взрели се в своето собствено благополучие, те се изживяват като нещо много повече от това, което  всъщност са! А какво са е видно от мястото на българското общество, което те представляват в световния мир. Уважавано и почитано ли е то или е обвинявано и характеризирано с най-обидни квалификации.

 

Наглост потребителна

    Отсъствието на производствена частна собственост и свободен пазар при комунизма изроди производителното у българина в потребително. След като му беше отнета възможността частно да произвежда храни, стоки и услуги, той се реализира в къщи, апартаменти и битово обзавеждане.

    -Одържавяването в града уби производителното му на стоки и услуги.

    -Кооперирането на село уби производителното му на храни.

    И докато преди комунизма, на земята се гледаше като на средство за производство на храни, на нея днес, след комунизма, в олигархизма, се гледа като на средство за печелене на пари! Не за производство, а за потребление!

    Симбиозата между производство-потребление е армаган донесен от Червената армия през 1944г., за който признателният български народ се отблагодари с не един и два нейни паметника. “Коляй кушай!”, далновидно съветваха българския земеделец-животновъд, съветските войници имайки в предвид родния си руски колхозен опит. Десетки години червените клаха и на банкети ядяха, докато на десети ноември 1989г.се озоваха в празни обори и трънясала, отровена и зарязана земя. И земляците до преди 1944г., живуркат в батаци днес.

    Рожба на потребителската алчност са палатите на брега на морето, в полите на планината и в полето. Контрабандисти и митничари, магистрати и “дебеловрати” съжителстват като съседи-земляци. Симбиоза между властта и престъпността са тези оазиси  в запустялата ни действителност. “Аз на тебе, ти на мене” и двете противоположни, взаимно изключващи се страни се превръщат в една,  впила се и изсмукваща живителните сили на обществото ни, страна. Нагло звучат от амвона на радиото и телевизията заклинания от президент и премиер, от министри и журналисти, от политици и кибици, че иде часът на справедливостта. Без обаче да уточнят годините на този безумен строителен бум. И кой персонално е собственик-ползувателят им? Не беше ли той по времето на Симеон-Доган, царско-депесарските 2001-2005г.и руско-Първанов- господарските 2005-2009г.? По тяхно време беше и те са авторите на тази екзотика! Затова днес, именно те трябва да са по-ниски от тревата, по-прозрачни от водата, по-мълчаливи от немотата, а не да се изживяват на “Ни чул, ни видял!”. И чак сега разбрал!

 

Наглост производителна

    “За да има какво да ядеш, преди това трябва да произведеш” е перефраза на “Който не работи, няма да яде!” И днес много хора в България не работят, а все още си позволяват да ядат! Освен това да работиш и да произведеш не винаги е едно и също. Че си работил все още не значи, че си произвел и с печалба продал. Десетилетия наред българинът работи, но това, което построи и остави на поколението си на 10 ноември 1989г. не беше “нация техническа”, за каквато се имаше, а си беше чиста проба “нация комунистическа”, която днес, след двадесет години преход се превърна в “нация олигархическа”.

    Наглост производителна беше петдесет години да строим неефективни производствени мощности, произвеждащи непродаваема продукция, които след отваряне на икономиката ни към световната отидоха в небитието. Руско-българската технико-комунистическа мисъл осея българските поля с панел-бетонни сгради пълни с железа, които вече 20 години захранват със метална суровина Кремиковци и Перник. Символът на българщината – 6 Септември /1885г./, като наименование на електрокарния завод в София днес отсъства от публичното ни пространство, защото специализираният в затвореното СИВ-пространство производител на електрокари беше претопен като ненужна метална суровина. И вместо на българския 6 Септември, българинът празнува на руския 3 Март. Аналогична производителна наглост днес е руският “АЕЦ Белене”. Асоциацията с Козлодуй на АЕЦ Козлодуй тогава беше едно, на АЕЦ Белене с Белене днес, съвсем друго. Така е по отношение на наименованията, което е мисловно, а за някои и духовно изживяване. Съвсем друго е материалното. Електрокарният завод го претопихме като ненужен, докато АЕЦ Белене може, подобно на Чернобилската АЕЦ да претопи нас като ненужни. Защото явно сме ненужни на  хъшлаците, които наивният българин избра да го управляват-продават! Алчни за пари чрез власт. Нагли в алчността-продажността си!

    Не турското робство, а руското господство е мисловен проблем на българина днес. Проблем педагогичен, психологичен, психиатричен! Болно е българското общество! Заразено от Русия с комунизъм, изродил се днес в мафиотизъм-олигархизъм.

    Лечението-прерязване на пъпната връв между “освободители”-поробители и “освободени”-покорени!

 

27-2010г.

Коментари са забранени.