Шахът

и неговото приложение

    Велика игра е това, играта ШАХ! Игра предназначена за велики хора!

Велики

са хората измислили и усъвършенствали я като игра, защото тя развива и усъвършенства мисленето на човека. Защото шахът е дразнител на интелектуалния му потенциал!

    Както всяка игра, така и шахът има състезателен характер. От двете страни на шахматната дъска има по един състезател, всеки от които със своите ум и находчивост се стреми да победи като матира противника си. Да спечели партията. Да победи в “срещата”. Да надделее в турнира.

    Както при повечето състезателни игри има средства, с които човек си служи в състезателния процес. Топка, ракета и топка, стик и топка,…При шаха това са фигурите, всяка от които има различно предназначение и различни възможности за придвижване по шахматната дъска. Не само за придвижване, а и за отстраняване на противника.

    Различно от всички други състезателни игри, шахът е умален модел на едно сатанинско човешко дело-сражение на бойното поле. С всички известни от живота участници.

    -Един всевластен, но изпълняващ желанията на жена си цар, който всички охраняват.

    -Една царица с огромни, дължащи се на женския й чар пълномощия.

    -Два топа, които могат да стрелят в четири посоки само направо.

    -Двама офицер-командири с поглед в четири наклонени посоки, качени на

    -Два коня, чиито две крачки напред и една в страни, в четирите посоки им осигуряват неограничени възможности. И накрая                                                                                           

    -Осем войника-пионки, строени пред всеки от гореизброените право-имащи в ролята на пушечно месо при всяко сражение.

    Ролята на всеки един от участниците е строго регламентирана. Придвижването на фигурите по шахматната дъска се извършва от “състезателите”, а спазването на правилата в играта се следи от назначен за целта съдия. На задните фигури е дадена възможност да излизат на преден план в сражението, рискувайки себе си. На войника е делегирана възможност само напред и крачка в страни ако трябва да “намушка”-убие с щика си някой противник. Ако има късмет може и да добие права на някой от привилегировано-задните, ако успее да се придвижи до изходната противникова позиция.

 

Велики

 са и шахматистите, които са непобедими на “бойното” шахматно поле. С своя находчив ум, с воля за победа и с поглед далеч напред и….

нагоре в усъвършенстване на мисловно-духовното си! За великия Фишер ние, обикновените, казвахме, че му “хлопа дъската”. Че не е с всичкия си! А той имаше много повече даденост от нас, обикновените.

 

Проклета игра е това, играта ШАХ, когато е в услуга на лоши хора!

 

Проклети

са хората злоупотребили с принципите на тази велика игра. Злоупотребили биолого-материалистично и мисловно- идеалистично!

 

Проклети

са завоевателите, чието място за реализация е бойното поле, където пушечното месо е в изобилие. Където човешкият, от Бога даден живот, “не струва и пукната пара”! Да величаеш демони от рода на Наполеон, Хитлер, Сталин е кощунство спрямо живота като такъв. Не по-малки изверги към човечеството са и наследниците им в днешно време, чието “бойно поле” е скрито и е навсякъде по света. “Където не го сееш, там никне!” И поникнало, то убива и разчленява невинни старци, жени, деца. Все едно в името на какво и защо! Отнемането на човешки живот е сатанинско дело.

 

Проклети

са завоевателите на мисловно-духовното в човека с цел отнемане на вътрешната му свобода и външно-обществените му права. Човек без собствена мисъл и с осакатена душа е като дърво без корен, като къща без основи. Дървото изсъхва, къщата се срутва, човекът престава да бъде човек! Превръща се в озлобено, оскотено, осакатено, омерзено, настървено, освирепено животно спрямо околните в стадото, но не и към пастир-дояча, стригача,…коляча! Към него стадното същество питае възхищение, демонстрира робско подчинение, очаква,…надява се на милосърдно отношение. Надежда крепи покорения и зависим човек, че след като бъде “издоен”, “остриган”, “съблечен” и изоставен сам на себе си, той ще получи обратно даденото си доверие. Получава го обаче с подхвърлени като на куче милостини. От кого и чии са те, ето това все още не може да разбере.

 

Нашите европейски партньори

    Жълти и червени, сини и зелени, леви и десни, комунисти и монархисти, вярващи и атеисти,…кариеристи-герберисти, всички без изключение лягат, стават и се позовават на ЕС и НАТО, а някои от тях /ДС-чекисти-олигархистите/ свенливо премълчават НАТО. Нещо повече, в много от случаите се разграничават, обвиняват го. Но двете организации са неделими, защото са с единна ценностна система, в основите на която е индивидуалната човешка свобода. Мисловна и духовна! НАТО я защитава, в ЕС я консумират. Всички премълчават обаче ролята на

 

Нашите руски партньори

в обществено-политическия ни живот. Има ли и ако има, в какво се изразява външната руска намеса във вътрешно-държавните ни дела. В световния мир, България е независима държава, която доброволно е делегирала част от своя суверенитет на ЕС и НАТО. Не на Русия или на която и да е друга държава. Да, ама в България ДС я има във всички ключови области на обществения живот. Има я в Съдебната власт и най-вече в независимата от всички нейна част-Прокуратурата. Има я в законодателната и изпълнителна власти.  Има я в информационната власт. Има я и в църковно-духовната ни власт. А ДС, както всички много добре знаем е рожба и е клон на руската КГБ /ФСБ/.  И като така, какво следва от това?  Елементарно е и за най-непредубедените! В Русия е публично известна тази роднинска връзка. В Европа и света-също. Само ние страхливо мълчим, със срам да не се опозорим, че вече при дадената ни външна, на избори свобода, все още нямаме вътрешна свобода на мисълта и на духа.

 

Шахматната дъска-България

    Идват избори за местна и президентска власти. Свободни избори! Всеки има неотменимото право да избере собствения и на децата си начин на живот през следващите 4, респективно 5 години. За кого и за какво да гласува-избира обаче? И ето тук влиза в действие шахматната игра на участниците в предизборния процес. Управляващите имат един /премиерът/, в чиито ръце е цялата държавна власт, който всички охраняват и защитават. Това е царят при шаха. Има и един друг, който явно през миналите два мандата на НС и скрито през настоящия дърпа конците на управляващите в ролята на царица в шаха. С делегираните му отвън огромни възможности, именно той определя посоката Изток-Запад на държавата. Извън лимитиращото партийно мнозинство има два изкуствено взаимно противопоставени партийни, парламентарни субекта в ролята на двата шахматни топа, чиито дула и стрелба са винаги към отсрещната, противната страна. Офицерите от ДС, качени на коне-ключовите агенти на ДС със своята /шахова/ подвижност от партия в партия в реалния живот осигуряват наложеното от преди 60 години статукво на чужда, външна зависимост. Пионки в този преходен процес са дребничките, облажили се преди 10 ноември 1989г. морално с власт и след него материално с пари, които са в ръцете на привилегированите с възможности от задната линия на шахматната дъска. Те именно са в ролята на пушечно месо в разразилата се битка. С векове градени родови имена бяха запратени в калта през последните 20 години. 

    Всичко това е от едната, управляващата страна! Какво има България от отсреща-противната страна, за да има равностойна игра-борба? Едно голямо НИЩО! А за да има НЕЩО годно да противостои на така изграденото нападение е необходимо обучение за всяка от позициите осмисляйки следните три по три определения:            

 

РОД – наРОД – РОДина!

Бог – Цар – Отечество!

Сталин-Димитров-Първанов!

 

са трите троици, които характеризират трите периода обществено-политическо развитие през през последните 170-180 години българщина. 

    -Първата-родова /по време на Възраждането/ е за хората и е от Бога дадена,

    -Втората-монархическа е след първото “освобождение” и

    -Третата-комунистическа, след второто “освобождение”

се отнасят до държавата и са от човек измислени, на България наложени!

 

28-12-2010г.

Коментари са забранени.