Светът като място на живот и човекът, като негов обитател

 Човек се ражда,

човек умира,

но да живее

не спира!

 

Откъде идва

и къде отива?

    Светът за нас-човеците е безкраен като място. Животът в  света за нас-човеците е също така безкраен като съществуване! И светът и животът като безкрайни са ни даденост. Човек изследва материалните превъплъщения на мястото и търси мисловно-духовни наличия в него със собствените си такива. Това е така от гледна точка на заложените в човека възможности да изследва и търси в глобален аспект. От човека към окръжаващия го материален свят и животът в него.

    Ако се абстрахираме обаче от тази заложена в него вътрешна  непримиримост към всичко, а погледнем на всичко като страничен непредубеден наблюдател, и с просто око може да се види, че човекът е неразривно свързан със света като място и с живота в него като съществувание.  

    Светът е всеобхватен, безкраен, вечен, което не подлежи на съмнение! Животът в него-също! А човекът какъв е?

 

Свят-човек-живот

    Докато е жив, човекът обитава една мъничка, нищожна част от всеобхватния, безкраен и вечен свят като място. Тук, върху планетата Земя!

    Докато е жив, човекът притежава една мъничка, нищожна част от всеобхватния, безкраен и вечен живот като съществувание. Тук, върху планетата Земя! Докато е жив, той живее “стъпил здраво върху земята!” Върху нея е мястото му на живот! Плодовете, получени от нея осигуряват краткотрайния му земен живот! Извън нея той няма и не може да има реален живот! В пълния и преносен смисъл.

 

В пълния смисъл

    Животът на човек /от раждането до смъртта му/ се променя с времето и в пространството! Животът на първобитния човек е коренно различен от този  на съвременния. И ще продължи да се променя с времето. Общоприето е разбирането, че начинът му на живот еволюира в позитивна насока. Че с така наречената цивилизация, животът му става все по-истински, все по-близък до този на родителя му посредством заложения в него стремеж да знае, да може и да прави все повече с времето.

    Това обаче променя начина му на живот в пространството-мястото. От плетената наземна колиба до многоетажната сграда! От стъпилата на земята сграда от дърво, до забитата дълбоко в земята многоетажна сграда от бетон и от стъкло! Колкото по-високо и дълбоко е тя, толкова човек се отдалечава от даденото му-да е на земята, да живее върху земята. Не над нея не и под нея! Върху нея и с плодовете от нея! Високите сгради са обикновено бизнес-сгради. И колкото офисът на човек е на по-горен етаж и той гледа на по-долните от висотата си, толкова той е по-малко човек от тях, спрямо тях! По-откъсната и по-вредна за реалния живот става и дейността му в банката, корпорацията, медийната информация. Откъсната и вредна спрямо земеделската ферма като дейност например, както и спрямо земеделеца като човек в частност е отношението на банкера, финансиста, икономиста, журналиста. А това, на земята е даденост, докато другите над и под нея са измисленост! Колкото и да са полезни в живота му, те повече са вредни. Връхлетялата света икономическа криза през последните няколко години се дължи на хората в бизнес-сградите, които гледат отвисоко и пренебрежително на хората долу върху земята. На хората във фермата и в производственото предприятие.

    Заложената в човека безкрайна и безконтролна непримиримост към знание-познание-творение е негова житейска съдба и беда. Тя твори и гради, но едновременно с това, сътвореното от нея руши изградено- материалното! Убива, осакатява и родено живото!

    Безконтролното навлизане надолу в “безкрайно малкото дава своя негативен резултат в бита на човека. Атомът в атомните електро-централи, освен че е позитивен, със своето радиоактивно, рак-болестно лъчение, той е бич за човека. Ами атомните оръжия, що за бонус са за сътворилите и употребили ги?! Освен това, замяната на човешки труд от сътвореното носи ползи, но повече са вредите от него за човешкия индивид. Трудът облагородява човека, докато готованството го развращава.

    Безконтролното навлизане нагоре в “безкрайно голямото” рано или късно ще даде своя негативен за човека резултат. С покоряването на част от космическото пространство, няма как човек да не се опита да го промени “очовечи” по свой негативен образ и подобие. Както прави и направи с всичко, до което се е докоснал досега. А там, горе в безкрая са Небесата-желани и мечтани от светлата част на човешкия мир! И те трябва да останат такива, каквито са, за да се съхрани светлото в човека. За разлика от онова, което изплува отдолу, от тъмната му част. Което изригва от дълбините на земята.

 

В преносен смисъл

    Животът на човек изобщо във всеобхватните, безкрайни и вечни  време и пространство е във пряка зависимост от начина му на живот между раждането и смъртта. Къде и как е живял? Защо е творил и градил? И какво е оставил на следовниците си? Добро или зло? Най-често и двете?

    Светът и животът в него са всеобхватни, безкрайни и вечни. Животът на човек, като част от тях, няма как да не е също така всеобхватен, безкраен и вечен. Мястото му на живот тук, на земята прави част от него обхватен, краен, временен само за времето от раждането до смъртта му, докато преди биологичното му раждане и след телесната му смърт, няма как животът му да не е всеобхватен, безкраен, вечен! И ето тук е мястото за рая и  за ада. За Бога и за сатаната. За вечното и за временното! За доброто и за злото!

    Даденото на роденото дете-човек място за живот е на земята, върху земята. Мястото върху, под или над нея определя начина му на живот, а той, начинът от своя страна осигурява мястото му в Отвъдното. Ако живее върху нея и с нея, човек е много повече човек спрямо околното, отколкото ако се снижи надолу в “безкрайно малкото” или се извиси нагоре към “безкрайно голямото”! Безконтролното слизане-влизане в материята и безконтролното издигане-откъсване от нея е пагубно за човека. Колкото по-навътре и по-навън, толкова по-зле е за него, защото това е нежелателна, бих казал недопустима намеса в работите на Създателя на всичко. Но и на Спасителя, пратен от Създателя, за да прости тези човешки отклонения-прегрешения от зададеното. Разбира се, ако той не изгради контрол върху себе самия, за да не ги допуска в земния си живот.

     Живот върху земята и от земята осигурява безоблачен, райски живот след телесната му раздяла с нея. В светлото, небесно-Отвъдно! Символично, но мисля че е и съвсем реалистично долното:

 

Тук, долу в тъмнината,

тленна /ен/ ти си под земята,

а там, Горе, в Небесата,

броди и живей душата,

вечна, като светлината!

 

    Живот откъснат от земята и насочен срещу красотата го запраща в тъмната, подземно-адска част на Отвъдното, символично, но и реалистично изразено с:

 

Тук, долу в тъмнината

тленна /ен/ ти си под земята,,

а там, долу, в недрата,

страда и жалей душата,

вечна, като тъмнината!

 

01-01-2011г.

Коментари са забранени.