Парното

 /диверсификация и когенерация/

 Когато работата в един публичен дом не върви,

собственикът сменя проститутките, а не леглата!

    Едно производствено предприятие за храни, стоки и услуги съществува в правния мир само ако е рентабилно! Ако е печелившо! Ако работи на загуба, то е обречено да загине, да изчезне от правния мир, ако не се промени, преобразува, не смени проституцията в себе си.

    Петдесет /1947-1997/ години, с помощта на братската съветска помощ, България стана “Нация техническа”. Заводи и комбинати, АПК-та и сурогати плъпнаха из плодородните български поля. За да се стигне до фалита им, след като бяха приватизирани чрез масовата през 1996г. и чрез касовата приватизация през 1998г.. РМД бяха средство на масовата. Много голяма част от така изградените предприятия отидоха в небитието след приватизацията, защото проститутките, които легнаха не с когото трябва ги фалираха и станаха техни собственици. Така че не само леглата, но и “публичният, техническият дом”- го няма вече, днес!

    Във всяко населено място, населяващите имат нужда от обслужване с несвойствена, но жизнено необходима за тях дейност. Естествена е появата на предприятия за услуги. На магазини, ресторанти,…. топлоцентрали. В човешкия живот има “естествен подбор” навсякъде и във всичко. Естествен е и изборът от потребителя на вида на услугата и на производителя й.

    В едно село, малко градче или район на голям град има разкрити много магазини, например. Едни печелят от завишени цени на храните и стоките и поради това с по-малко на брой клиенти. Други с по-ниски цени при по-малка печалба от повече клиенти и с по-голям оборот на продажбите. Печалбарството с малко труд спрямо малко обслужени клиенти е обречено, докато големият оборот продажби на повече клиенти, макар и с по-малка единична печалба е перспективен. Освен това, колкото по-големи и по-универсални са магазините като: Метро, Фантастико, Лидъл, Кауфланд, толкова по-евтини са храните и стоките.

    Жилищните комплекси в градовете са ни наследена от миналото даденост. Захранващите ги с топлина топлоцентрали, топлопроводи и инсталации-също. Броят на отопляваните апартаменти-клиенти със  съответния отопляем обем /радиатори/ също така е даденост. През последните години цената на парното отопление главоломно расте. Главоломно расте и броят на отказаните от парно блокове, апартаменти, радиатори. С намаляване броя на клиентите, респективно на общия отопляем обем, разходът за производство на пара следва да намалява, а от там и цената на услугата. А тя се увеличава, заради печалбарството. Прогресивното намаляване на общия отопляем обем, те компенсират с прогресивно увеличаване на цената на подадена калория топлина. А както стана дума по-горе, този подход е обречен. Много от потребителите се затварят в едно помещение и се топлят само от преминаващите през апартамента тръби, които впрочем са на края на експлоатационния си период и подлежат на замяна. Освен това тези тръби са собственост на клиента и доставчикът на услугата е правно задължен при използуването им. Юридически погледнато, при изключени или нулирани радиатори, собственикът на апартамента е заявил отказ от услугата, а тя насилствено му е наложена.

    При повече клиенти, повече включени радиатори, по-голям отопляем обем има по-малко транспортни загуби на топлина и по рационално използуване на мощностите. Ако  управлението на процеса е по-професионално и най-вече по-морално може да се реализира печалба от по-ниска цена на топлината, при повече потребители. “Печалба от по-голям оборот”. Само такъв подход е прогресивен и перспективен.

     Саниране на социалистическите ни панели не решава проблема, така както социалистическата ни промишленост не можа да бъде “санирано-съхранена”. Не обекта-апартамента, а субекта-топлофикацията като цяло трябва да бъде санирана, защото цената на предлаганата от нея услуга е необосновано висока. При един реален одит, тя е незащитима. Няма как локално парно на къща да е поносимо, а масовото, на цели жилищни комплекси да е непоносимо. Видът на горивото /твърдо-природен газ/ като цена не е аргумент. И ако е, защо не бъде сменено? Освен това, защо произвежданата пара преди да напусне централата не завърти турбогенератор за производство на електрически ток?

    Диверсификация  при производство и доставка на един вид енергия-петрол или газ от два и повече източника и когенерация при производство и доставка на два вида енергия-топлина и ток от един източник-парното котле! Нито диверсифкация има у нас, нито когенерация, но си имаме проституция в лицето на управляващите и назидаващи ни през последните 50-60 години! Няма и да имаме щом ползуваме източен, а не западен опит. 

    Изходът е една тръба с достъп на повече от един доставчици на топлина в нея, чиито конкурентен стремеж е да произведат и предлагат по-евтина топлинна енергия на потребителите. Тръбите във всеки блок и апартамент ги има, доставчикът обаче е един! 

07-01-2011г.

Коментари са забранени.