Въпроси! А отговорите?

  

    Човек си задава въпроси за какво ли не и търси отговори за тях. В най-общия смисъл те са въпроси за времето и за пространството и много рядко за онова, заради което ги има двете. Без него, те губят своя смисъл на съществуване. А кое е то, ето това е въпрос на въпросите. С отговор, непосилен за нас човеците! По силите на човека е да търси пътя на своя земен живот.  

 

Пътят на човека

/някъде-никъде/

“-Човекът е човек тогава,

когато е на път!”,

изпя поетът Пеньо Пенев. Път за къде обаче? Път за някъде, било то с позитивен или с негативен завършек. Стига да има движение на човешкия индивид по този път. Да има работа, а не застой, който води до никъде. Това никъде е водоразделът между някъде със знак плюс и някъде със знак минус. Между светлото и тъмното! Между доброто и злото! Между напътствието ни Отгоре и подмамването ни отдолу! Между трудното изкачване нагоре и лесното свличане надолу! Този водораздел, този застой, това никъде е много лесно преодолима бариера в съзнанието на човека в едната /надолу/ посока и много трудно, почти невъзможно преодолима е тя в другата, в обратната /нагоре/ посока. Но движението и в двете посоки означава, че човекът е жив, че упражнява усилие над дадените му: физика, ум, дух. Че живее!

 

Животът на човека

/радост-скръб/

    “Живот ли е да го опишеш,

разровиш ли го ще мирише

и ще смърди като отрова.”

написа за живота друг голям наш поет-Никола Вапцаров. Живот от кого обаче? И което е много важно, живот за кого? От чисто егоистичен живот подчинен изцяло на собственото благополучие без оглед на правни и морални норми на поведение, до живот подчинен изцяло на другите изоставяйки собствените си нужди!

    Всеки човек получава живота си наготово, което го прави длъжник на далите му го. Длъжник за него е на родителите си в частност. Длъжник е на Творецът на света изобщо. Вече родил-появил-освестил се, той е отговорен за това как ще изживее живота си в двата периода от земното си съществование: като родител-възпитател на децата си до пълнолетното им израстване-задомяване и вече на децата му като такива- вече родители. Един живот в два различни човешки индивида: родител на дете и това дете вече като родител. И ето тук идва ролята на семейството без което не може. Ролята на майката и бащата, заместени като такива по-късно от сина и дъщерята. Не случайно съотношението между родените момичета и момчета като бройка за даден период, в общ план е едно към едно! За живота на децата до пълнолетието отговорни са родителите им. По-късно като родители, те носят цялата отговорност за децата си. И в двата случая, това е естеството на живота в семействата. В това на родителите и в това на децата им вече като родители. Дали обаче членовете в две последователни семейства се радват или скърбят по жизнения си път зависи от истината!

 

Истината за човека

/всичко е относително/

Истината от човешкия съд!

Ами от Божия Съд?

    Път за къде на човека и живот за кого от човека са въпроси, отговорът на които е в истината, и за пътя му, и за живота му! Истина, която очертава прав или крив е пътят на човека и обяснява достоен или недостоен му е животът. Истина, която свързва и обуславя пътя и живота като такива. Без истинна /вярна или грешна/ оценка на пътя и живота, човешкото общество не би могло да се движи във времето и да се променя в пространството. Без стойностна оценка на своя път и на живота си, няма как човек да ги коригира при необходимост.

    Всеки човек трябва да определи своя път в живота, своя жизнен път така, че истината за пътя му и за живота му да е позитивна и градивна. А ако не е-да бъде коригирана в положителна посока. Истината като свързващо звено между пътя и живота от една страна, но и като коректив на двете, от друга. Не случайно в изреченото от Спасителя: “Аз съм Пътят, Истината и Животът” истината е свързващо-определителна между пътя и живота! Освен това Неговите тези се предхождат от “…истина, истина ви казвам…” което е библейско уверение за божествена непогрешимост на пътя Му и в живота Му! Човешките път и живот са погрешими и затова истината за тях е относителна. Истина, чиито ориентир трябва да бъде божествената. Истина, при която земният път на човека и животът му в отрязъка раждане-смърт да бъде съобразен с божиите канони и подчинен на божиите закони! 

 

Истината за пътя и живота

/в човешкото общество/

    От единичното

към общото!

    Патриархално общество, последвано от матриархат и равноправие между мъжа и жената. Равноправие, което в основата си е, или безправие и на двамата, или е право и на двамата по всеки един въпрос. И като резултат, днес разводът между мъжа и жената е почти равноправен с брака като морален процес. Единият е в емоционално-негативен аспект, другият е в емоционално-позитивен! Не и като правно-юридически е равноправен, защото за да има развод, преди това трябва да им брак, нали! Разликата между двата процеса е, че при развода в повечето случаи има наличие на дечица, които вместо да са свързващо звено между двамата родители, те са обект на допълнителна съдебна делба, все едно че са сгради, мебели или бяла техника! Морално човешко падение в семейството, което е в основата на моралното падение на обществото като цяло.

    Преди две-три поколения разводът в едно общество беше изключение! След две-три поколения наличието на семейство в едно общество се очертава да бъде изключение. А това е в разрез с Отгоре даденото на човека- възпроизводството да става в най-малката РОДова клетка-семейството. Размножаване на семействата оформят РОДа, а те-наРОДа, който трябва да има РОДина, в която да живее. Това от правно-юридическа гледна точка. Много по-важна е морално-духовната. Ако в едно семейство не цари привързаност между родилите нов живот, този нов живот трудно ще роди привързаност между себе си като вече родители. Пътят на едно нормално семейство е един и той е в брака! Животът му-също! Пътят на семейство разведени с деца е утроен: майка, баща, дете! Животът им-също!

 

Времето, пространството и….

/още нещо/

Човек стъпил здраво на земята,

а не реещ се в небесата!

    Аз съм човек! Науката е човешка! Познанието за времето и заобикалящият ни свят-също! Познанието ни е от наша, човешка гледна точка. Не от тази на одушевената фауна и флора, а защо не и от неодушевената материя, която също така има свой собствен живот /превръщане/ в хилядолетията.

    Познанието има минало, настояще и бъдеще и то е неограничено във времето. Познанието изследва пространството, което също така е неограничено, безкрайно е! Това означава, че в безкрая, и едното и другото не са познаваеми за човека. Нещо повече, колкото по-познаваем във времето става заобикалящият човека свят, толкова той върви срещу собственото си земно съществуване. С дадената му несъвършена биология и 120 години максимален земен живот, той е прикован да живее на планетата Земя. Посещението на някоя планета или спътник от Слънчевата ни система съвсем не означава постоянен живот на тях. Не случайно човешкият живот е ограничен, и във времето, и в пространството материално. Времето и пространството обаче са безкрайни. Следователно животът на човек не може да е краен! Физиологично е краен, както стана ясно по-горе, но духовно е безкраен щом времето и пространството, в което пребивава са безкрайни!  

 

25-01-2011г.

Коментари са забранени.