Третият път

 /производител-потребител/

 

    Всеки човек има приоритетна област, върху която е съсредоточено вниманието му. Обществото като цяло-също има! За хората в България поотделно-всеки е сам за себе си. За днешното българско общество като цяло, приоритет са му парите! Парите усвоени от ЕС по различните програми. Не и за парите спечелени в самата България. Вниманието по-долу е съсредоточено върху българските производители, за пътя на страната ни и за живота на хората в нея.
В България има производители на какво ли не:

    -Зърно-производители,

    -сигурност-правни производители,

    -хлебо-производители,

    -информация-производители,

    -мляко-производители,

    -наука-производители,

    -внос-износа производители,   

    -месо-производители,

    -здраве-производители,

    -битова услуга-производители,  

    -зеленчуко-производители,

    -изкуство-производители,

    -вяра-производители,

    -тютюно-производители,   

    -политика-производители,…….    

и всички те, живот-производители!

    България е парцелирана от производителите! Разчленена и обособена на отделни гилдии, всяка от които напомня за себе си посредством спирачните си лостове. Когато един механизъм в една машина е повреден или е спрял да работи, спира машината като цяло. Когато един от гореизброените производители не функционира нормално, ненормална е държавността в България! А когато един /който и да е!/ производител е откъснат от другите производители и функционира сам за себе си, тогава държавата отсъства, присъства престъпността във всяка от производствените гилдии. Присъства третото, порочното, вредното, излишното,…без което практически не може, но което трябва да е сведено до минимум.

 

Производство-потребление

е  най-общото определение на едно нормално функциониращо човешко общество. Производител-потребител е даденост на човека, като в началото обектът се е припокривал със субекта. Производителят на храната, стоката, услугата е и неин потребител, което я прави скъпа морално. Появата на междинно звено я прави скъпа материално. Това звено обикновено са търговците /в храма!/, а и не само те. Доставка на произведената храна, стока, услугата от производителя, от обекта на производство-нивата, предприятието, школото до субекта-потребител, у дома му. И колкото по дълга е веригата от купувачи, прекупвачи, преиначвачи, превозвачи, доставячи, толкова по-скъпа и по-недостъпна е храната, стоката, услугата, знанието за потребителя. Разходите /материални и морални/ за междинното звено са за сметка на потребителя. А потребителят е мнозинството граждани, което избира на избори управляващите, а от там и средата, в която функционира този жизнено важен процес, производител-потребител заедно с всички намърдали се между тях в повече, паразити. Един опит за анализ на този процес в България мисля, че няма да бъде излишен. Надявам се с последващи критики, изменения, допълнения! В спора се ражда истината. В случая истината за пътя на страната ни и истината за живота ни в нея такъв, какъвто е и онакъв, какъвто трябва и може да бъде в зависимост от производството на:

 

Земеделски продукти

    Кои и какви са зърно-, хлябо-, мляко-, месо, тютюно-, зеленчуко- …..производителите и имаше ли условия, след връщането на земята, бившето ТКЗС да се размножи на много дребни и средни по големина универсални, а не специализирани по вид ферми със затворен цикъл на земеделско производство? Мизерният доход от “трудодните” в безстопанствено-кооперативното през 50-те и 60-те години прогони земеделеца от селото в града. Многократно по-високият доход в частната и универсална по вид дейност, ферма можеше да го върне обратно, ако не бяха “Орсовите” кооперации и ако делбата между наследниците на възстановената собственост върху земята не беше забатачена из съдилищата. На кооперативния и на наследения, но все още бащин и дядов имот се гледа еднакво, като на общ. А “Общото, кучета го яли!” и наследниците спогодили се и го продали! Преди кооперирането в ТКЗС на земята се гледаше като на средство за производство на храни, а днес на нея се гледа като на средство за печелене на пари.  

    Специализацията в производство на храни е показателна за порочния път, по който тръгна основният отрасъл в България-земеделието, който би трябвало да осигурява не само поминъка на голяма част от населението, но с износа на земеделски продукти, да влияе положително на бюджетния й баланс. Днешните огромни животновъдни ферми, с най-модерно оборудване са безперспективни изкуствени образувания. Шеговитото “Ори, мели, яж!”, те го превърнаха в “Храни, дои/коли, яж!”, нещо което го няма никъде по света. Те са автоматизирано с “някакви” пари животновъдство в “обори”, оскъпяващо произведените мляко и месо. И с доставени храни, които някой друг трябва да им произведе и даде! Аналогично е производството на зърно от “блоковете”, обработвани от трактори и комбайни оборудвани с климатици!?! Малко на брой “обори” с животни и “блокове” със зърно, без ръчен труд, произвеждащи скъпа продукция. Все по-малко частни универсални ферми с затворен цикъл и с ръчен труд от производителя, с прекупвачи, които оскъпяват произведеното за потребителя. Държавните и европейски субсидии вместо да стимулират дребните и средни ферми отиват при едрите, които са без перспектива. Затова и земеделието ни днес няма бъдеще, за съжаление!

 

Здравен продукт

    Освен да е нахранен, човек трябва да е и в добро здраве, за да е работоспособен. Като малък да се учи, после да работи, а накрая да преподава придобитата мъдрост за живота. Производството на здраве е благородна човешка дейност, която трябва да има своето достойно признание и високо уважение от обществото. Не само от принудените за това разболели се болни, а много повече от здравите, защото това би доказало тяхната човещина. Не принудителното, а доброволното е стойностно в живота на човека.

    Лекар-пациент, производител-потребител на услугата здраве ни е даденост като необходима част от човешкия живот. Лекар-болнично заведение-пациент е доработена от човека даденост. Болничното заведение с цялото му все по-модерно оборудване е средство, което подпомага лечението, но прекъсва дадената връзка лекар-пациент! Отдалечава ги един от друг. Лекарят започва да третира пациента не като себеподобно човешко същество, а пациентът губи доверие в човека стоящ зад съвършената техника и вдъхваща преклонение болнична сграда. А древна мъдрост е, че половината от излекуването на болестта е доверието на пациента в лекаря, независимо от средствата, с които той си служи. Именно затова акцентирането на обществото ни върху средството: сградите, местоположението им и оборудването, а не върху човека-доктор е капитална грешка. Нещо повече, лекарите биват обвинявани и унижавани, което е падение на самото общество, щом не уважава дадеността лекар-пациент, а акцентира върху болница-пациент. Щом издига в култ средството-болницата и оборудването й, а принизява ролята на лекаря в очите на пациента.

 

Научен продукт

    Има учени, има и научени. Едните създават научен продукт, другите го овладяват и го преподават. Производител-потребител са те! Човек се научава да смята, да пише и да чете на различни езици. Човек трябва да разбере обаче написано-прочетеното, за да го приложи в живота си. А каква е стойността му, зависи от резултата след приложението му. Така че книгата-учебник е обект на познание, а четящият-учащ се е субекта. Самото знание обаче е съдържанието на написаното в него. Не броя на издадени-изучаваните книги са научен капитал, а стойността на написаното в тях. Аналогично, не броят на училища-университетите са критериj за подготвяне на знаещи хора, а как и какво се преподава в тях. Акцентиране върху броя на сградите, а не върху преподаваната материя в тях е остатък от близкото ни минало, на което дължим жалкото си настояще!

 

Продукт на изкуството

    На човек са му дадени очи да гледа и уши да слуша! Да вижда дадените му красоти и да чува подадените му звуци! Да вижда и да чува, а не само да гледа и да слуша, както обикновено прави днешния човек. Само когато вижда красотите, човек им се любува морално и ги съхранява, а не ги унищожава материално! Само когато човек е настроен да чува естествената песен на заобикалящия го свят, само тогава той е звуково в себе си!

    Дадената за гледане красота, човек пресъздава в картина и скулптура. За съжаление, в някои случаи той я преиначава! Даденото му за чуване, човек претворява и през ухото, сътвореното завладява съществото човешко. А и  не само него!  Киното, театърът и концертната зала са привлекателни за човека, когато изпълнените на екрана и на сцената реч, музика и глъч са угодни на мисълта и на духа му! И тук композитор,сценарист, режисьор,….артист са производители, а зрител-слушателите са потребители на произведено-представеното. Кино, театър, концертния салон,…сградата са междинното звено, което няма как да вдигне привлекателността на произведено-предложеното изпълнение. Неговата стойност зависи от артиста и предхождащите го творци на изпълняваното произведение.

 

Битов продукт

    На днешния човек са му необходими: вода, ел.ток и топлина. За София доставките са от Софийска вода за ВиК, от ЧЕЗ-България на ел.ток и от Топлофикация-София на топлина. В миналото човек като потребител си е бил сам производител-снабдител с вода и горива не само за топлина. Битовото му осъвременяване като потребител го отдалечава все повече от производителя, което оскъпява все повече ползуваната услуга. Тръбопровод, канализация и  пречиствателна станция, допълнени с концесионер-каса прави цената на наличната надземна вода с естествено налягане неестествено висока. Намърдалият се между производителя: ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ на ел.ток и производствения и битов потребител, междинен преносител и електро-разпределител в лицето на ЧЕЗ оскъпява услугата. Аналогичен е случаят  с ТОПЛОФИКАЦИЯ между ТЕЦ-а и отопляваните абонати. А Топлинните счетоводители са допълнително оскъпяване на услугата за потребителя.

    Едновременно с удобствата, които хората получават, междинното ги раздалечава, отчуждава, озлобява един към друг, защото услугите не са лично-единични, а са за общност. Освен това получената на готово, у дома, услуга отчуждава човека от труда. А трудът облагородява, мързелът развращава!

 

Сигурност-правен продукт

    Държавните органи, които произвеждат сигурност и раздават правосъдие са от едната страна на барикадата. От другата са престъпилите държавната граница и закона. Външната сигурност осигуряват военните, вътрешната-полицията, а правосъдието осигурява съда.

    Полицай-прокурор-съдия!! Тройката върху която се крепи вътрешния правов ред в държавата е заловител-обвинител-осъдител. Когато обаче обвинителят не си е на мястото, когато няма аргументиран обвинителен акт внесен в съда, както става в милата ни Родина, заловените от полицията знакови престъпници, съдията няма как да не ги освободи. И това е така, защото Прокуратурата трябва да е към и да зависи от изпълнителната власт. А тя сега зависи само от власт и пари имащите престъпници!

    Производител на правна сигурност е тройката полицай-прокурор-съдия, а потребител е редовият български гражданин. Това че днес у нас има ненаказана: криминално-битова, административно-корупционна и продажно-национална престъпност виновно е конституционното ни законодателство, което не случайно постави Прокуратурата не където й е мястото. Виновни са и парламентарните мнозинства, които не поправиха това законово извращение.

 

Продукт от внос-износа

    Напълно затворени държавни граници за хора и стоки в света няма! И през българските държавни граници има движение на хора и стоки в двете посоки. България е отворена към света. България търгува със света. Производител е на хора за износ! Потребител е на стоки от внос! В резултат на което, държавата ни има огромен бюджетен дефицит! Дефицит не толкова цифров в числа, числов в цифри, а дефицит много повече от качество на човешкия потенциал. Произвежда качествено работно младо поколение и безвъзмездно го изнася на Запад. На негово място внася от Изток “чорт знает какие” индивиди, които управляват Дондуков едно чрез Дондуков две! А и не само него! На тях се дължи този неестествен “търговски” обмен на държавните ни граници.

    Освен това маркови западни фирми не идват да произвеждат на българска територия своите маркови стоки за износ, а ги внасят чрез български дистрибутори, което ражда дефицит на държавния ни бюджет. Вместо износ, има внос! За сметка на тях идват източни, които обаче не са маркови и няма как България да изнася и печели от произведения от тях продукт. Освен това, те са опасни за здравето на хората и флората около себе си!

   

Продуктът Вяра

 

    Човешкият живот е даденост Отгоре, а не е маймунски отдолу, както ни убеждаваха някои! Тази даденост е придружена с правила, донесени и написани в една книга на книгите. Тя е ръководно помагало в живота на човека. Библията за християните, Корана за мюсюлманите,…Бог е един, пътят към Него е различен! Вярата като понятие е човек да се ръководи от това помагало, съзнавайки, че е рожба на Автора Му и че раждането и смъртта му са в Негови ръце.

    Прието е да смятаме, че производител на вяра в Бога е църквата, а потребител са миряните, посещаващи богослуженията в черквата. Свещенослужителите са междинното звено в този процес. Тяхната роля в процеса производител-потребител е изключително важна. Със своите проповеди и личен житейски пример, те могат да приобщят и атеистите към Бога и обратно могат да отчуждят вярващи от Него.

    Вярата в Бог прави човека силен! Страхът от Божието наказание прави човека добър! Човек уповавайки се на Бога и с Божията помощ може да постигне много. Човек спазвайки Божиите закони няма от какво да се страхува в живота си. Ето това трябва да присъства в проповедите, а не само предварително научени и повтарящи се до втръсване, по всеки случай, строфи от Библията.

 

Информационен продукт

    България е член на НАТО и на ЕС като пример каква не трябва да бъде една тяхна членка във всичко:

    -по целенасочено подържана бедност на населението,

    -по несъзнателен отказ от държавен суверенитет.

    -по безнаказана престъпност ширеща се във всички области на обществения ни живот!

    Тези три постулата изчерпват липсата на държавност в държавата България, като средният е свързващото и определящо звено на другите два. България външно е независима, но българският гражданин е вътрешно зависим от освободителката си-Русия, защото даром дадената свобода през 1878г. не е свобода на мисълта и на духа на освободения. А несвободния национално народ може много лесно да се държи в подчинение с бедност. Мисълта на бедния е само за насъщния, а не и в такива отвлечени за него понятия като национално достойнство. Освен това изведената на преден план в общественото медийно пространство престъпност е другия лост за потискането на каквато и да е мисъл за национален суверенитет, в когото и да е! Добре обмислена стратегия от “двойната ни освободителка”, реализирана на първо място в публичното ни медийно пространство от публичните ни личности посредством “моркова и тоягата”. Какво национално има в институциите на бул. Руски, на Дондуков едно и Дондуков две, на Московска, че и на журналистическия Граф Игнатиев? Заменяме турските имена не с български, а с руски. От турски вилает, България превърнаха в руска губерния.

    Журналистите са производители на информационен продукт, а читатели, зрители и слушателите са потребители на продукта. Стойността на продукта може да се оцени по състоянието на държавата ни, защото журналистите качват и свалят правителства, издигат в култ безличия, омаскаряват величия. Българската журналистика е виновна както за възхода така и за падението на нацията. Именно тя запрати на върха сладкодумни безличия като Симеон, Станишев, Борисов, които освен с до втръсване повтарящи се хвалби, на нищо друго не са способни. Журналистите издигнаха в култ Първанов и Доган, а сега се чудят какво да ги правят! Тежка професия е това журналистиката, която работи както всички останали за насъщния. “Който плаща, той поръчва музиката!” А платците ни не са национални, те са интернационални! Затова и музиката им е погребална за държавата ни!

 

Политически продукт

    Англия с либерална и консервативна и САЩ  с демократическа и консервативна партии са най-напреднали в своето демократично развитие страни. Спечелилата изборите партия е управляваща, а другата е в критична опозиция. Това е най-добрия модел за демократично управление на една държава, в света, досега! 

    БКП/БСП-СДС бяха управляващи-опозиция  през 90-те години на миналия век, независимо от стотиците придадени към двете партии миньонки. Като трета по значимост политическа сила беше и все още е рожбата на ДС – ДПС, която отдели и капсулира турското население в България! СДС на Иван Костов чрез касовата приватизация /1998-2001г./ превърна комунистите в капиталисти. Принуди възродители да се прегърнат с възродени, монархисти да управляват с комунисти. Морално падение заради материалното. Естествена колаборация на слабохарактерни хора, защото не можеше да се очаква друго от поддали се на ДС да станат агенти и продали, влезли в БКП като кариеристи. Това от страна на управляващите след 2001г. досега!

     По-важно е какво стана с опозиционната, противна на БСП страна-СДС през този период? След поелия вината за изборната загуба и оттеглил се от Председателския пост на СДС /и от политиката за 2-3 години/, Иван Костов, 13-ят конгрес избра не стойностната Екатерина, а фасадната Надежда. Със своето отсъствие от политическия живот, СДС позволи на БСП да играе роля на опозиция на НДСВ и ДПС в 39 НС. Това принуди непримиримите да го напуснат и да основат ДСБ. Трябва да си спомним кои депутати от СДС в 39-то НС се преселиха в групата на ДСБ и кои останаха. Марката СДС не случайно вегетира до идването на Мартин Димитров, защото там бяха ортаците на “модела Софиянски” с неговите две ръце Стоян Янев и Любомир Павлов. Единият със земите, другият с парите. И на Антоан Николов, разбира се. Не може да се очаква опозиционност от зависими хора! Чистотата в политиката е много важна. А СДС изчисти ли се, се питам? ДСБ направи компромис със себе си в Синята коалиция като отдаде много повече от онова, което получи. И днес СДС е за

 

Третия път!

За междинния път между управляващите ГЕРБ/АТАКА и БСП /ДПС като опозиция! ГЕРБ срещу БСП и АТАКА срещу ДПС! Всеки си има опонент! А СДС си има-няма с този трети път! Наивно или обмислено е това структуриране, което отново легитимира-този път ГЕРБ като дясна партия, а БСП като нейна опозиция. Нима ГЕРБ не е новото НДСВ появил се от нищото, начело с баш ендесевееца Бойко Борисов, който им спечели два мандата срещу СДС през 2001г.?!? И отново в България да има фалшив политически живот основан не на политика, не и на икономика, а на пари пред очите на обеднялото до оглупяване българско общество. С милион и половина лева бил възнаграден Доган от комунист-капиталист!? Синът на комунист от втория ешелон загробил България с един милиард лева!? С пари от митническа контрабанда сараи показани от хеликоптер!? Министър с шест апартамента!? И още, и още, и още размахвани впечатляващи парични гафове, които атакуват празните джобове на българския гражданин! И какво е, ако всичко това не е отвличане вниманието на населението от същностния проблем на България-че то няма държава.  

    Че няма икономика, за което никой не говори! Че има земеделие в голф игрища и във фалирали кооперативни нивички, осеяни с табели “Продава се”! Че има туризъм  ликвидирал красотите на България! А така прехвалените през последните 10 години чужди инвестиции и ръст на икономиката се състои в покупка на земя и безразборно строителство. Не и в производство за износ, компенсиращ огромния ни внос!

    Че няма политика, която да направи България европейска държава по същество.Да премахне етническото и верско противопоставяне в лицето на ДПС, АТАКА, ВМРО, ЕВРОРОМА и националистическите организации с ръководства-агенти на ДС. Всички те формирани по модела на Путинова Русия, където идеологията на шовиниста и “Правата вяра” на атеиста от диктатура на пролетариата се прероди в диктатура на олигархията. Моделът е същия, изпълнението е привнесено! Модел с икономика и политика на тъмно. Западните фирми са ясни, руските-неясни! Защо никой не пише и говори за колхозите и совхозите в Русия, както и за нефтения, газов и атомен гиганти? В политиката неяснотата е същата. Кой, защо и как отстрани кмета на Москва-Лужков, например? Кой, кого и защо подслушва в България?! Докато американският посланик Джеймс Уоруик е явен, руският е скрит-неявен! А оказва се, че той е много по-важен от всички западни посланици взети заедно. Ето това трябва да е опозиционното днес в България. Противопоставяне на влиянието от Русия върху политиката и икономиката на България. Това трябва да е тест за всеки, който иска да управлява България. Тест, който управляващите не покриват със своята политика през последните 20 години.

    Производител на политика, която защитава националните интереси на България и потребител-консуматор на резултата от тази политика. Производителят-партията бива преизбирана или сменяна с друга партия на избори, ако потребителят-избирателят е доволен или недоволен от произведеното във всичките гореизброени области на обществения живот. А той винаги беше недоволен и винаги сменяше производителя си. Мислеше че го сменя, а той винаги се оказваше един и същ-привнесената от Русия Брежнев-Живкова БКП, пременила се в Путин-Първанова БСП, поради отсъствието на реална на руската БСП, българска опозиция. На втори, а не на трети път! А ДСБ на кой път е, се питам, след като е със СДС в Синята коалиция?

 

О1-01-2011г.

Коментари са забранени.