В наше село

“Господна е земята

и всичко що има в нея!” /К 10:26/

 

семейството ми имаше ниви, които с плуг теглен от кон баща ми ореше, на ръка: жито, ечемик, овес сееше и с грапа заравяше зърното, на ръка със сърп жънехме и полагахме на ръкойки, които събрани, с житни класове връзвахме на снопи, снопите в кръстци денеха, с удължени каруци с растока и дълги ритли снопите прекарваха и в кръгло отъпкано гумно житните класове разстилахме и коне завързани за побит централен кол тичаха-обикаляха в едната посока докато навиващото се върху кола въже ги приближаваха до кола, след което посоката на тичане им се обръщаше, въжето се развиваше и те се отдалечаваха от кола. Така овършаната слама отделяхме и пластехме на дълги камари, а житото веехме и сипвахме в пресези на дървен хамбар. Отделно житото, отделно ечемика, отделно овеса. Житото насипано в чували и мутафки го караха в съседното село, където мелница го смилаше на бяло брашно, типово брашно, трици и отсевки.

    След изораване и грапене на нивата, земята браздеха и в браздите садяхме /в различни ниви/: царевица, слънчоглед, картофи. Малките садива копаехме и разреждахме, а големите гърлехме-заравяхме на ръка с мотика. Кършехме кочаните царевица и със сърп отрязвахме главите слънчоглед. Белехме и ронехме царевицата и с ечемика и овеса карахме да ги мелят за фураж за храна на животните, а питите слънчоглед тупахме и срещу семките в завода Чилов на гара Костинброд получавахме чисто рафинирано олио. Картофите вадехме и в мазето на пода разстилахме. Стеблата слънчоглед изсушени горяхме, а царевичният кръшляк денехме на кръгли пластета, за зимна храна на кравите.

    Семейството ми имаше зеленчукова градина до река с чиста, бистра вода, с която поливахме. Садяхме чушки, домати, кромид, чесън и праз лук, моркови, фасул, карфиол, зеле и всякакъв вид подправки: магданоз, копър, чубрица,  джоджан,…На вади и в кавали и лехи садяхме, плевяхме, копахме, поливахме, беряхме и всичко това на ръка правехме!

    Семейството ми имаше ливади. В едни кравите пасяхме, други косяхме с ръчни коси на откоси, а изсушеното на слънце сено от трева и люцерна прекарвахме и денехме на кръгли пластове за храна на животните през зимата.

    Семейството ми имаше овощна градина и бостан за любеници /дини/ и коравци /пъпеши/, които децата много често посещаваха. Не и от възрастни “крадци”. Не се крадеше-береше в овощната, зеленчуковата, бостана, защото всеки, малко или много, си имаше. Освен това, ако някой бъде хванат, тежко му. Той ставаше нарицателно за най-лошото в селото.

    Семейството ми имаше ограден двор, в който имаше кошара за коне и крави, кочина за свине, кокошарник за кокошки и патици, куче, котки, имаше и един паун, даже. Не отглеждахме овце и кози. Двор пълен с животни и семейство със семейства на трима братя със седем деца. Всеки член от това общо семейство знаеше и имаше какво да прави през деня. За всички имаше работа, никой не безделничеше. На учението за децата се гледаше също като на много важна работа. 

    Късно вечерта, от градината се обираха всякакъв вид зеленчуци и подправки и така натоварената платформа се оставяше завита на двора. Рано сутринта /през нощта!/ кравите дояха /на ръка!/, впрягаха конете и рано сутринта млякото беше в магазина за млечни продукти в София, а зеленчуците в борсата на ъгъла на ул.Сливница и Ботев търговец изкупуваше и с ръчни колички на две големи колелета зеленчуците, отиваха на Женския пазар. Прясно издоено мляко и току що обрани зеленчуци консумираха софиянци, а и всички хора в по-големите градове.

    Семейството ми произвеждаше екологично чисти храни. Имаше затворен кръг на земеделско възпроизводство. С ожънато и обрано от земята се хранеха животните и само с отделеното от тях се тореше обработваемата земя. Само с чиста речна и с дъждовна вода се поливаше.

    С много труд произведеното през пролетта и лятото, много пестеливо се оползотворяваше през есента и зимата. Кравите освен със сено се хранеха с ярма /попарена слама и фураж с гореща вода от огнището-печката/. Конете допълнително със зоб от овес и ечемик зобеха. Свинете, освен с фураж и с помия събрана при миене на съдовете след хранене. Кучето и с кокали. Почти нищо не се хвърляше! 

    Ръчният труд на семейството ми с годините се заменяше с машинен. Купиха копачка, редосеялка, жетварка,общоселски трактор и вършачка.  

    Семейството ми имаше двеста декара имот в софийското равно поле, разделен на пет /баща ми имаше и две сестри /софиянки/ и на още три с моите две сестри-това е богатството на моето семейство днес. /Делен, но все още съдебно неразделен! /Не количеството, а качеството е на първо място, когато човек иска да оцени резултата от дейността си.

 

Зърно

“…Хлябът наш насъщен

дай ни го и днес…!”

за хората и за животните! Хляб от жито за хората и хляб /фураж/ от: жито, ечемик, овес, царевица за животните! И трева, люцерна-сено разбира се!

    “Никой не е по-висок от хляба!”, не случайно е казал народът ни. Без всичко друго може, без хляб не може!

    Чичо Стефан-фурнаджията -“македонецът” беше един от най-уважаваните хора в селото ни. Прогонен от родната Македония, с петчленното си семейство се засели в наше село. В една малка изоставена сграда изгради фурна и с нея снабдяваше-хранеше цялото  село с пухкав, ухаещ, великолепен ръчен хляб. В ранна утрин /през нощта!/ замесваше тестото, втасваше, омесваше, печеше и продаваше на нас, селяните, това чудо-самуни ръчно приготвен хляб. Хляб, на който не беше нужна добавка на трапезата, за да се нахраниш.

    Във фурната печеше и приготвени от майките ни за Великден козунаци, а на Гергьовден-агнета, които преди да стъпят на софрата, отиваха в черквата за освещаване. И на събора на селото, на Спасовден /Възнесение Христово/, той печеше от нас приготвени агнета! На Коледа /Рождество Христово/ след пости се облажваше със прясно свинско месо.

    В наше село, на къра /полето/ хората се поздравяваха с “Добра среща” при среща и “Добра стига” при настигане и с отговор “Дал Бог добро!” Разговаряше се за времето, посевите, садивата, не и с клюки за

отсъстващи и затова хората бяха човеци един към друг.

    В наше село на мегдана /площада/, на празници имаше хора и по стъргалото /главната улица/ разходки на младите хора, а вечер кръчмата се посещаваше предимно от по-възрастни хора-глави на семейства.

    В наше село цареше с векове /еволюционно!/ установила се хармония на живот, която беше нарушена, революционно разрушена чрез посягане с мръсни ръце върху от Бога дадената ни земя. С кооперирането й през 1950 година в ТКЗС, те я омърсиха-запустиха с плевели и с подземни и надземни вредители. С борбата срещу тях с хербициди и пестициди. И с изкуствените торове “за високи добиви!”! И днес думите за екологично чиста храна са като “сън в лятна нощ”!

 

Селско стопанство

Род без памет не е народ!

    Новите стопани на земята замениха естественото наименование земеделие /земя дела/ с неестественото селско, а защо не градско

стопанисване на какво, се питам?  Без наличие на изначално дадената ни земя! “Земеделието” се върна като наименование и земята се върна на собствениците юридически и фактически. По-голямата част от собствениците върнаха земята си обратно в новите ТКЗС-Орсовите кооперации, за които днес никой не говори, защо ли? Отново земята е събрана, вече доброволно кооперирана в блокове, в които високо-механизирани машини орат, култивират, сеят, пръскат, жънат, отменят ръчния труд, а културите, за които е необходим ръчен труд, както преди внасяме отвън: картофи от Полша, зеленчуци от Македония, плодове от Турция. А “гражданите” в панелките, които по същество сме гъсто населени селяни са безработни. Със собствена земя на село-безработни в града!!! Със земя дадена на “зърно-производители”, складо-наематели, които днес диктуват движението на зърното за хляба на хората и за хляб-фуража на животните. И за цената му, разбира се!

    В България днес от земята /нивата, ливадата, градината/ до трапезата на българина всичко е уедрено, високоспециализирано и поради това-високо заплатено. Човекът в универсалната ферма, с ръчния си труд отсъства и затова на пазара присъства отвън внесеното. А в публичното ни пространство се подвизават от нищо пръкналите се мастодонти: зърно-, мляко-, месо-производители. Не и на чушки, домати, картофи, плодове,…тютюн-производители с ръчния си труд. А това така не може да продължи! Ръчният труд в градините рано или късно ще се върне, но не от настоящите собственици на земя, а от бившите такива-бъдещи наемници, защото:

 

Земята преди се обработваше за храна, а днес се продава за пара!

 

12-02-2011г.

Коментари са забранени.