Голямото четене

/педагогично-психологично-психиатрично/

“Романът “Под игото” е

Библия на българския народ”

    Думи на проф. Юлиян Вучков по НОВА ТВ на 3 Март! Няма значение дали е символично или реалистично това твърдение. Има значение, че “Под игото” се оказа най-четена книга от българите в “Голямото четене” на БНТ! Най-четена е и от именития със своите словоизлияния експерт по всичко, който ограмотява неграмотните, какъвто съм и аз като негов опонент във всичко. Опонент съм му, и за 3 Март да бъде национален празник на “чистата и свята” Република България, и за достойнството на Президента Първанов да бъде глава на българската държава, и за възможностите на Премиера Борисов да управлява тази държава. И на още много други негови твърдения съм му опонент, само не и за романът  “Под игото”, защото с него са закърмени 130 годишно-новородени. А това са десетки поколения, които водиха и преведоха Родината си през геройства и предателства, през човешки достойнства и морални падения. За да стигне народът ни до днес, когато на площад Александър Невски, пред гроба на “Незнайния войн”като място, на

 

Националния празник 3 Март,

като мисъл, стотина добре облечени прабългари се върнаха в далечното минало на предците си в руските степи, забравили че представляват държава базирана на Балканския полуостров, в Европа, с покръстен народ, приел Западна ориентация и европейски ценности. Връщането им мисловно и духовно 130 години назад, в Русия, обрича бъдещето на България напред, в Европа!

     Българският Президент Първанов, българският Председател на българското НС г-жа Цачева и българският Премиер г-н Борисов демонстрираха признателността на българския народ към руския самодържец Император Александър втори, цар на руси, украинци, финландци поляци, беларуси, прибалтийци, кавказци,…оказа се и на българи, като чувам думите на българските ни държавници!

    В мразовитата мартенска вечер, роденият в с. Сирищник, като Георги минал през ДС закалка като агент Гоце, допълнително шлифован при петкратните му посещения в Москва при офицера от КГБ в ГДР, а сега Премиер на Русия, г-н Путин,  днес се изживява като значим български политик. Неудовлетворено политическо безсилие го мъчи заради това, че е на върха не с извършени от него самия достойни спрямо род и народ дела, а с подарената му власт заради недостойни такива. И затова с паради парадира тази своя нихилистична същност. “Рапорт даден!” от командващия парада. “Рапорт приет!” от Главно-командващия. И националната /президентска/ гвардия гали самолюбието президентско със своята одухотворена маршировка. Със духова музика на “Велик е нашият войник!”, със “За почест!”, със “Шапки долу!”, със “Ура!”-всички те за българската свобода. Зрителна и слухова измама е тя, след като са в присъствие на шепа омърлушени ”патриотари”, чиито брой е по-малък от дефилиращите пред тях назначени и добре платени “войни”. Остатъчна пародия за величие, параноичен дубликат с този на вождовете Хитлер и Сталин преди и на Ким-овците днес в Северна Корея. Но там имаше “Хайл Хитлер!” и “За Родину, за Сталину!”, докато тук няма “За Родину, за Първанову!”. Там двете понятия се припокриваха, тук те взаимно се изключват.

 

Националната свобода

    Сто и тридесет години, българската педагогика учи подрастващите поколения на признателност към дарилите им национална свобода без обаче да се задълбочи и да им обясни безвъзмездна ли е тя. И до днес тази признавана от най-високо място милостиня от страна на великата матушка Русия към нещастния, негоден сам да се освободи поробен народец, тегне педагогично върху умовете на учащите се. Обидно

руско подаяние, което през всичките тези години  качваше на върха на властта подобия като днешните.

    Още в началото, че и по-рано на тази освободителна Руско-турска, а не Турско-руска война, българската психология беше национално приспана с проза, песни и стихове възхваляващи руското оръжие на българска земя. На връх Свети Никола осеян с руски паметници, а не на падината-ВРЪХ Шипка с шестте паметничета на българските опълченци! На връх Бузлуджа на руската БКП, а не долу с паметника на българина Хаджи Димитър! На показ чуждото, скрито Родното!

    За да стигнем до днешния ден,когато българската психиатрия е на дневен ред! Не педагогично, не и психологично, а психиатрично трябва да бъде лекуван национално нашия народ. Обзет от апатия, изпаднал в депресия, той е в летаргия. Това националните: празник, химн, знаме, герб са чужди в неговото оцеляване ден за ден! Чужди са и за мен с тези високо поставени наши държавници. И тримата-бивши комунисти-кариеристи, днес ревностни европеисти! Хайде холан?

 

Националното четене

Романът “Под игото” от народния поет Иван Вазов е сгряваща сърцето белетристика! Но какво прави с умовете на четящите го, се питам, ви питам? И дали вместо умът да умува, битува и диктува на цялата човешка биология, сърцето пречи на мозъка да мисли и да измисля хипотези като по-долу развитата?

    Три са типажите хора като действие в българското общество, три са и типажите хора като нагласа в това общество, описани в романа.

    Отдадени всецяло на освобождението на България в лицето на: Огнянов, Соколов, чорбаджи Марко,…закрепено от поп Ставри право на свобода с Библия в ръка и само-поробилите се като роб и робиня: чрбаджи Юрдан, Киряк Стефчов и хаджи Ровоама. Три действия, като авторът е наблегнал на противоположно-материалните, за да бъде по-силен при въздействието върху четящите. Националната революция на върховете Бузлуджа и Вола, в Батак, Перущица, Копривщица и на много други места в родната страна са причина, България да бъде национално освободена на Цариградската конференция от Великите сили през декември 1876г.. Не само като Северна, а като целокупна България! Не с война и революция, отречени днес от цивилизования свят, а с осъзната “комитетска” еволюция! Второто българско освобождение, този път от освободителите е на Берлинския конгрес, който принуди окупационната руска армия да напусне България след три месеца, което не стори Червената армия през 1944г.

    Най-голямото достойнство на романа обаче е в трите типажа хора като нагласа преди войната, превърнали се в два след войната. Хора жертвали имот и живот! Други, съхранили имот и живот очакващи друг национална свобода да им дари /хаджи Мичо/! И трети, чорбаджии-султански ибрикчии, които след войната не се изпариха, а се приспособиха към новите си господари, отново на чужди държави измекяри. Има ли отговор Голямото четене, къде се дянаха чорбаджи Юрдан и Стефчов, какъв стана Мичо Бейзадето и защо Иван Вазов написа “Епопея на забравените”, които наистина бяха отритнати и забравени от непризнателния български народ. Те са забравени и до днес. Начело на държавата ни са Мичо-вци, които чакат наготово ЕС да ги възроди-обогати и чорбаджи Юрдановци, които са под чуждо робство! Под руското!

 

04 февруари 2011г.

Коментари са забранени.