Патологична дисекция на българското общество

 

    Дойде времето на психолози и психиатри! “След дъжд-качулка!” да констатират духовно-мисловната смърт на българското общество. Диагноза закъсняла и в същността си неразбрана от потърпевшите болни. Физиологичната смърт на човека е обект на пато-анотомите, докато диагнозата на мисловен и духовен срив на един човек или на едно общество като цяло е обект в началото на пато-педагозите, после на пато-психолозите и най-накрая на пато-психиатрите. Всички те предхождащи пато-анатомната човешка смърт. Пато-, пато-, пато-логична дисекция е необходима на българското общество в духовен и мисловен аспект. В пато-анатомен си я имаме!

 

Пато-педагогична дисекция

    Преди няколко години имаше учителска стачка! Общонационална учителска стачка, която не успя, защото педагозите стачкуваха за материални неща. За сгради, пособия, заплати. За достойнството на педагогическия труд, но не и за същността на преподаваната материя, съдържаща се в учебните помагала. Материя, в която присъства революционно-мисловното, но не и еволюционно-духовното. А разликата между революция и еволюция е огромна. От подземното до Небесното! От убийството и омразата до разбирателството и любовта между хората. Присъствие и до днес на революционно и отсъствие на еволюционно мислене между хората в преподаваната материя превръща педагогиката в обект на патологична дисекция от по-горната научна дисциплина на човешкото мислене-психологията.

 

Пато-психологична дисекция

    Българското общество е в необратима психологична кома! Видни български психолози констатират този здравен проблем на българина като такъв. Диагностицират го като следствие, но не търсят причината довела до психо-патологията българска. А “ Който търси-намира!”.

    Къде да търсим причината, ако не на първо място в отсъствието на семейство, в което от любов се раждат деца. И не само се раждат, но се и възпитават да се трудят. И не само да се трудят, но и да обичат! И не само да обичат, но и да имат човешко достойнство. И не само да имат достойнство, но и още много други полезни за живота им неща като вече напуснали семейството и създали свое такова! Мъжът, жената и децата са светата земна човешка троица, дадена ни Отгоре, която е в основата на живота.

    Ако семейството го има, ще има и другите наложени от живота институции, в които работят членове на семейства. Работниците в здравеопазване, образование, икономика, сигурност, управление са членове на семейства. Ако семействата са застрашени от разпадане, то и институциите са разпадащи се. И държавата също. Болно семейство-болна институция-болна държава, ето това е другата земно-човешка  троица. И обратно лечението на държавата и институциите е в психо- терапията, призвана да възстанови и съхрани семейната среда.

    А ако семейството отсъства, няма го, както много често се случва в България, то тогава ги няма родът и голямото семейство, наречено народ. Здраво семейство, наследствен род, съхранил се във вековете- народ! Неоженени, неомъжени и разведени възпитават и управляват България днес и затова тя е в психологичен потрес!

 

Пато-психична дисекция

    “У нас свестните считат за луди!” написа поетът Ботев! Луди за избирателя в България са свестните хора в България. Свестни за избирателя са лудите в България. И затова България е една лудница, в която не се знае “Кой пие, кой плаща?”, кой в психиатрията народът ни запраща?

    Народът ни е психично болен, твърдя аз като лично потърпевш! Потвърдиха го видни психиатри в националните ни медии на база нарасналата психична заболеваемост. Потвърдиха го и аптекарите на база нарасналата покупка на анти-депресанти. Потвърждава го и състоянието на обществото ни като цяло. Атакувано от шайки убийци на мисловно-духовното му, заради материалното си.

    -Синдикална шайка, родила се в зората на прехода, обединила се днес с тази преди прехода. Кого и какво подкрепя тя днес, ви питам?

    -Икономическа шайка на така наречения “национален капитал” обединила се в най-различни техни си съюзи, която не възроди, а изроди и малкото свястно построено по време на комунизма.

    -Медийна шайка, която вместо да възпитава, развращаваше българското общество.

    -Съдебно-прокурорска шайка, която осъжда кокошкарите, но не и паричните си работодатели.

    -Синодална шайка, изживяваща се като последна богоугодна инстанция.

    -Политическа шайка съставена от безскрупулни типове, сдружавани в нещо наречено политически партии, чиито програми са личностни.

    Башибозушки шайки обезлюдяват България и извършват геноцид над все още пребиваващите в нея.

    -Геноцид над възрастните и болни нейни поданици. Това, че те носят своята вина за днешната си нерадостна съдба със предишното си 45 годишно подчинение не ги прави по-малко човешки същества.

    -Геноцид към младите хора и техните деца обречени да нямат обещаваното им през последните шестдесет години светло бъдеще.

    -Геноцид над окръжаващата ни среда осеяна с руски “високотехнологични” недоносчета.

    -Геноцид от лицемери-мародери намърдали се на топли местенца във властта, несъзнавайки, че ще дойде и техния ред да бъдат запратени в калта.

 

Национална дисекция

примерът

    Необходима е национална дисекция на българското общество. Национална, ако все още има нация. На общество, ако все още има някакви остатъци от единство на идеи и хора стоящи зад тях.  

    България доскоро беше сателит на Русия и като такъв, тя привнесе всичко руско в своето ежедневие. Внесе еднопартийната БКП, държавните фабрики и ТКЗС, отсъствие на пазар, отсъствие на лична свобода и на гета за малцинствата,…Роди българския нихилизъм  /интернационализъм!/ подчинен на  руския шовинизъм. Такъв беше примерът почерпен от “Великият Съветски съюз”! Колко беше велик и колко съюз на доброволно съюзили се държави се вижда днес. Съюзът експлодира от центъра-Русия във всички посоки, като все още има неосвободили се от руска опека “съюзни” народи, нямащи нищо общо с руския. Такъв е и нашият народ-българският, чиито водачи, обединени в гореизброените шайки са все още руски мекерета. Все още на прицел е турското робство, което обаче е последвано от руско господство над българския род-народ. Господство, което вменява на атакистите да премълчават руското, а да “воюват” с турското. На вемерео-истите да нападат циганите, а не руските шовинисти, които стоят зад сръбските, а те срещу българите в братска Македония. Опорочиха това свято име ВМРО! На ендесеве-истите, които от бивши комунисти станаха монархисти заради властта и кокала. Не на последно място стоят и герберистите оказали се “Граждани за руско развитие на България” А бесепистите са си бившата про-руска БКП номенклатура, превърнала се в настояща отново про-руска вече олигархия. С милиардери от един ден! Това е жалката истина за хората в тази наша България. Хора не политици, духовници, икономисти, журналисти, синдикалисти, прокурори,…Човекът е най-напред човек, а едва след това всичко останало. А те са най-напред всичко останало, само не и човеци.

    Руският пример е порочен за България, защото насажда завист и омраза между хората. Народностно на българи срещу турци /атакисти/. На българи срещу цигани /”македонисти”/. На Изтока срещу Запада /първановисти/. Личностно на вярващи срещу атеисти, на закъсали срещу успели, на всеки срещу съседа си! Недостатъчно добър пример е и европейският, в който все още има противостоене. Пример за България е американският, при който преди 50-60 години имаше расов геноцид против негрите. Имаше Ку, клус, клан, а днес имат негър за президент. Как стана така, всеки ще запита? Чрез равенство пред закона за всички и право на избор на вяра в Бога за всеки, която ги обедини и сдобри, защото бели и черни, жълти и червени са човешки същества, Божии чада. Атеизмът привнесен от руския комунизъм раздалечава, а не обединява хората. Расовата нетърпимост-също! А лицемерната вяра е по-лоша и от отсъствие на вяра в Бога.

 

28 март 2011г.

Коментари са забранени.