Народите

    Руският народ е велик народ със своите Достоевски и Чайковски, Чехов и Булгаков,…

    Руският народ е нещастен народ със своите царе, генерали и партийни секретари!

    Българският народ е велик народ със своите Левски и Стамболов, Ботев и Яворов,…

    Българският народ е нещастен народ с чуждите Сакс Кобурготски царе  и про-руски партийни емисари! 

 

    Народите раждат своите велики хора! Народите израждат и своите демони. Те са техен избор, тяхно щастие или нещастие! А когато са чужди, те могат ли да бъдат велики? Имат ли право да бъдат начело на държавата? И искат ли да направят щастлив чуждия за тях народ? Въпроси, на които българският народ вече сто и тридесет години не е намерил своя отговор. И затова той днес губи своите родови корени.  Бавно, но сигурно престава да бъде народ. А “дърво без корени изсъхва, няма го!”  

 

Спасението

е в преоценка историята на Третата българска държава. Кой и как я е създал, кой каква роля е играл и с какво е допринесъл за съхранение и добруването на българското племе? Нов, български прочит на най-новата ни история. От трезви български историци рожби на  пред-освобожденското ни възраждане, а не от следосвобожденските ни писачи, мисловно и духовно поробени от руския шовинизъм, военен империализъм.

    “Долу Левски” от стената в кабинетите на управниците ни днес! Ако можеше да говори от портрета на стената, той би им припомнил своите думи за “Чистата и свята република” и за “Който те освободи, той ще те пороби!” Не чуждите думи за освободителната роля на чуждите войски на българска територия. На два пъти прекрачили българската граница. А днес за трети път със техите, не наши тръбопроводи и атомни електроцентрали.

    Второто, съветското ни освобождение от Червената армия наименува гр. Варна, връх Мусала, язовир Искър…с името Сталин. Булевардите: Ленин, Толбухин, Ворошилов,…Площад Света Неделя стана площад Ленин със монумент-паметникa на Ленин на мястото на днешната Св. София. Тайно го махнаха, за да забравим второто ни освобождение. Остана само този на Съветската армия извисил се над Държавния ни университет, за да напомня на учащото се наше поколение, че с Русия шега не бива. А на автора на това национално предателство-Георги Димитров, само за 6 дни изградиха посмъртното му жилище-мавзолей, който други руски васали разрушиха, с което спасиха идолопоклонниците от въпросите на идващите поколения:

    -Що за сграда е това в центъра на столицата ни и каква е заслугата на този човек, за да бъде изложен на публичен показ?

    Първото, руското ни освобождение от руската армия е все още мисловно в главата на българина. И не само в главата! Че на Русия дължим държавността и свободата си. Неоспорим факт обаче е, че:

    Даром дадената свобода не е свобода на мисълта и на духа!

    Че това, така наречено освобождение е задължаваща, заробваща милостиня, която прави зависим мисловно и духовно приемащия я. Срива човешкото му достойнство, показва му, че не е годен сам да се погрижи за себе си. А възрожденците ни доказаха на света, че са достоен за свободата си народ. Зовът за “дядо Иван” не е от Левски. Не е и от отдалите имот и живот велики българи, които след 1878г. бяха изтикани в забвение. На преден план излязоха зовящите “дядо Иван” да дойде, за да спаси живота и имота им. Да ги съхрани и уголеми! На преден план излязоха “чорбаджи Юрдановци” в лицето не на Любен, а на брат му Петко Каравелов, който не е възрожденец като брат си. На осъзналия се “След дъжд-качулка” Драган Цанков изрекъл съдбовните думи: “Не ви щем меда, нито жилото!” Стефан Стамболов и Захари Стоянов върнаха достойнството българско. Единият съсякоха, другият отровиха, за да властват най-напред чуждите Кобурготски царе, а после руските емисари: Димитров, Живков, Първанов.  И така до днес, че и днес! А утре?

    България получи даром своята свобода. Но свободна и независима държава ли е тя, след като най-важните й улици и институции носят чужди имена. На привнесени чужди царе, генерали, дипломати, че и на управляващи държавата ни чужди губернатори. С какво национално чувство влизат държавните ни мъже и жени в сградите на булевард Дондуков едно и Дондуков две, се питам. И как се чувстват народните ни представители в Българското Народно Събрание, когато излизайки виждат над главите си чужд цар възседнал коня си? Кой и защо постави едно срещу друго българското НС срещу чуждия монарх? И двете на булевард “Царя” при Кобургите и булевард “Руски” при Сталин- Брежнев-истите! С какви чувства влизат и излизат от домовете си живущите на булевард цар Борис трети, след като си имаме български цар Борис първи, че и втори? Или на ул. ген. Паренсов, например? Или на ул. граф Игнатиев, чиято роля в онези смутни времена и до днес правдиво не е обяснена.

    Руският войник жертва живота си на чужда земя, за да я покори, Империята да уголеми. За да стане една шеста от сушата на земното кълбо!?! Много народи покори в миналото, много революции подкладе за настоящето! Китайска, корейска, кубинска, виетнамска, иракска, никарагуанска, либийска, сирийска, конгоанска, салвадорска, египетска,…израело-палестинска. Автоматът Калашников доби печална слава по целия свят. Така “освободилите се” с революция тогава народи, днес се вълнуват, бунтуват се за отнетите права и потъпканата им свобода на личността. 

    Американският войник жертва живота си на чужда земя не завоевателно, а освободително. С англо-американските империалисти ни плашеха руските комунисти половин век. Не с германски, френски, италиански, испански! А Англия и Америка се оказаха най-привлекателната дестинация за свободомислещия човек, днес. Не Русия и Китай! Защо ли? Защото именно там  е свободата. Там са правата на всеки човек независимо от цвят на кожата, вероизповедание, език,…Там са възможностите на всеки човек да се изяви и да твори!

    Руският и американският народи са велики народи.

    Руският е велик с миналото си, когато войната, а не свободата на личността го е правила велик. Война завоевателна срещу чужди народи, какъвто е и българският. Народи жадуващи за национална свобода и за права на личността.

    Американският е велик с настоящето си! Не само със свободата вътре в страната, а и навън срещу рожбите на революциите, привнесени и поддържани отвън: Ким, Кастро, Хюсеин, Кадафи, Асад,…които не са народни избраници, а са натрапници за народа си.

    Българският народ стои разкрачен днес. С единия си крак е в Америка /ЕС е междинна спирка/, с другия е все още с Русия. Хем му се иска да бъде като американския, хем не му стиска да се отдели от руския! А трябва, защото това е единствения начин да оцелее. И да продължи да съществува!

    -Преди 50-60 години в САЩ имаше негърски въпрос.

    -От доста години в Русия има чеченски въпрос!

    -Днес в България има цигански въпрос.

    САЩ и Русия си го решиха! България все още умува кой метод да възприеме. Руско-отчуждителният или американско-приобщителният?

    -Със силата на оръжието, забравяйки, че чеченските мюсюлмани са също така Божии чада както руските православни християни, или

    -Със силата на мисълта и на духа. На образованата мисъл в училище за българи, цигани, турци,… и на божествения дух за християни /православни, католици, протестанти/ и за мохамедани, защото Бог е един за всички човеци. С даскали, каквито са американските в училища и колежи, в които няма делене на бели и черни. С пастори, които чрез Божието слово облагородяват и обединяват различните в Америка.

    Даскали и пастори са необходими на българските граждани днес, които да приобщават малцинствата, а не да ги отчуждават като ги обвиняват във всички смъртни грехове! Даскали мисловно, пастори духовно! И двата стожера на българската държава и народ да възпитават своите граждани въз основа на десетте Божи заповеди. Не чрез канонизации от неканонизираните! Само чрез изпълнението на Божиите заповеди, българското общество може да се обедини, възроди и да се обогати.

02 март 2011г.

Коментари са забранени.