Семейството

 

Мъж плюс жена равно на дете!

Бог плюс Светия Дух равно на Госпо 

Бик плюс крава равно на теле.

Коч плюс овца равно на агне.

куче плюс кучка равно на кученце.

И още, и още, и още!

 

    Бог-баща плюс Светия Дух /заченал Дева Мария-майка/ плюс Господ-Син дете равно на семейство! Небесна е Божествената троица-семейството. Божественото единоначалие е не случайно дадено на човека във вид на семейство при християните. Възпроизведено в земния, човешкият живот.

    Баща плюс майка плюс дете равно на семейство! Земна е човешката троица-семейството.Върху нея се крепи светът. Християнски, ислямски, будистки,…човешкият свят. И не само върху човешката, но и върху така наречената животинска троица. И върху растителната, при която също така текат оживителни процеси.

    Най-малката клетка на едно общество е семейството! Най-важната клетка в човешкия свят е семейството! Смисълът на семейството е продължаване на човешкия род с децата! Деца от любов родени, с разум възпитани, на труд научени! Трудът облагородява, мързелът развращава! Разумът въздига, глупостта принизява! Любовта стимулира, завистта деградира човешкото в човека! Излизайки от семейството-пътища много ! По кой път ще тръгне детето много зависи от първите му седем години в семейството! Дали то е научено с примера от родителите да развие наличните в себе си любов или омраза, ум или глупост, труд или мързел,…., добро или зло!

    Семейството при животните се основава на биологичния инстинкт. При човека освен на биологичния, семейството се гради и на мисловно-духовната същност на съставките му, която го отделя, издига го над животинското. Приближава го към Небесното семейство. Човешкото фактически е между Божественото и животинското. В зависимост от мисловно-духовната му същност, то е по-близо до Божественото или до животинското. Ако отсъства духовното и мисловното в него, то е животинско. Ако присъства, то се стреми към Божественото. Ако е само духовно, или само мисловно, тогава какво? И дали те могат да съществуват отделно? А и дали трябва?!? Могат ли и трябва ли е  въпрос към всеки човек, към всяка човешка личност.

 

Семейство

основно на едностранна или двустранна само мисловна, без духовна, връзка между мъжа и жената не е щастливо семейство. Двамата преценили, решили и се сгодили-оженили. Единият с користна цел за пари и материални благини, другият с отсъствие на мисъл и присъствие на заслепена обич при едностранната. Тук рожбата на това семейство-детето в брака и при разтрогването на брака принадлежи на “духовния”, не на “мисловния” родител. При двустранната чисто мисловна връзка, основана на материална или аристократична мисъл, всеки от двамата родители има свой, чужд за детето живот и то е зарязано само на себе си при чужди, обикновено улични възпитатели. А дете израсло без любовта на поне единия от родителите, не е щастливо дете. Не е и добро дете.

   

Семейство,

основано на чисто духовна, без мисловна, връзка, където взаимната обич между мъжа и жената е причина, те да имат благословено от Бога щастливо семейство, в което децата са също така благословени да бъдат с обич щастливи. Но щастливи ли са те, ако не са работливи и трудолюбиви, ако чакат друг да им даде! Да ги нахрани, освободи, възроди! Така като чакаха някои от духовно възродените през Възраждането “дядо Иван” да ги освободи и национално възроди. Същите чакат днес ЕС да стори същото, за съжаление! А “Господ дава, но в кошара не вкарва!” гласи народната мъдрост. И най-често повтаряната от без-духовните готованци фраза “Бой се от Бога, почитай царя!” е криво разбрана, защото за царя-Труд, царският престол е най-малкото място, което той заслужава.

 

Семейство

основано на духовна и мисловна връзка между мъжа и жената е истински щастливо семейство с щастливи деца. Семейство, в което дадения от Бога в човека дух го прави силен, а дадената му мисъл го прави добър. Вяра чрез духа, страх чрез мисълта! Вяра в любовта, основана на първите четири Божи заповеди и мисъл при изпълнение на останалите шест Божи заповеди. В това се състои смисления и градивен човешки живот. Всяко отклонение от него води до разрушение на материални, мисловни и духовни човешки ценности.

   

Възпроизводството

    Бог-Отец роди своя Господ-син Исус Христос и остави своята земна рожба-човекът в неговите Божествени ръце. Да се грижи за него, да го направлява в земния му път, да го наказва за сторените от него грехове. Остави му и неговата майка в лицето на непорочното зачатие на дева Мария от Светия Дух, който да осенява избрани човеци с Божествената промисъл. Които да даряват човечеството мисловно-творците, да възпитават човешкия род духовно-светците! Гении на мисълта, святост в духовността!

    Като аналогия на Божественото е патриархалното човешко семейство, в което мъжът създава, а майката възпитава. Бог-Отец, създаде, а Светият дух даде силата на нашия Господ-син. Бащата трябва да създава сигурност в семейството, майката трябва да възпитава децата им.

    Божествената троица е безсмъртна-вечна, защото е Божествена! Земната троица е смъртна-временна, защото е земна! Връзката между двете троици е духа даден от Божествената на земната троица. Дух идващ от вечността при раждането, дух върнал се отново във вечността след смъртта човешка. В подземната или в Небесната вечност, това само Той може да реши, а човек може да повлияе на това решение с делата си тук, долу, върху земята.

 

Послеслов

    Изражда се човечеството по много линии, в много области на човешкия живот. Основна причина за това е проблемът в даденото ни Отгоре семейство като начин на живот. “От единичното към общото!” върви разрухата в човешкото общество. От най-малката клетка “мъж-жена-дете” през семейство от отделни общности до семейство от държави, континенти. Има разменени човешки, мъж-жена, роли! Има институции, които не изпълняват поверената им работа. Има много общества, народи, държави, които не са на мястото си. Унищожава се окръжаващата човека жизнена среда. Омразата и завистта основана върху алчността  се превръща във водеща сила в човешкия живот, което е пагубно за добруването и за съществуването му. Вместо заложеното в него възродително развитие във времето, все повече се налага разрушителното. Поне така е тук в България, като част от бившият ни начин на живот. А дали той ще се промени-възроди, зависи само от нас, българските граждани. От никой друг!

 

13 април 2011г.

Коментари са забранени.