АЗ-ът в българската политика

 

    Аз казах, аз направих, аз постигнах, …аз нали ви казах!?! Не ние, не и те, а само АЗ! Грозно и нетактично звучи, но е практично що се отнася до успеха на българската политическа сцена.

    Човек сам е само на едно място, само в една дейност, колкото и грубо да звучи. На всички други места, той работи, оперира, постига с други хора, въпреки че в много от случаите те имат разнопосочни разбирания. Когато обаче те са екип насочил усилията си в една посока, тогава е успешно и начинанието им.

    Прекалено “АЗ” има в българската политика! Лично, партийно, национално, балканско, общоевропейско! АЗ, което е престъпно, защото е диктаторско. Не е демократично! “АЗ” бяха Хитлер и Сталин, Димитров и Живков! Днес са Путин и Първанов, както и техният слуга Бойко Борисов, който преиграва със своето “АЗ” наследил го от патрона си Симеон, както и ”АЗ-ът” на неговия ГЕРБ, като продължение на “АЗ-ът” на симеоновото НДСВ. Всички те са жалки осигурители на днешната руска икономическа експанзия в България, заменила политическата преди двадесет години. А още по-преди от военната преди 135 години и съветската експанзия преди 65 години. Завоевателни, а не спасителни и освободителни са те.

    До 2001г. “АЗ-ът” отсъстваше в българската политика, с изключение на Жорж Ганчев и неговия БББ, защото никой нищо не правеше за България и народа й. БСП и неговата ДС работеше само за себе си. След огромната работа извършена за България в периода 1997-2001г. се народиха много “АЗ-овци”, всеки от които искаше да си припише заслугите за тези преломни за българската политика и икономика години. На първо място е “АЗ-ът” на Президента Петър Стоянов, чието накърнено его завидя на кадърността Костова и се предаде, продаде интересите на България. “АЗ-ът” на кмета Стефан Софиянски, който направи много за София под шапката на правителството на ОДС, а след това се превърна в “модела Софиянски”. “АЗ-ът” на националистите Волен Сидеров и Атака срещу турското /не срещу руското!/ нашествие и на Красимир Каракачанов срещу циганските произшествия в България, ако че ВМРО се има за македонска, а не за циганска партия. “АЗ-ът” и на Ахмед Доган и неговото ДПС, които са връх в тайнствеността в българската политика. И на ДС наглостта в ръководството му с премахване на изявени, но отклонили се от правата, слугинска линия,  личности. “АЗ-ът на Яни Янев-борецът за реда, законността и справедливостта, налагани от лицето на Октопода. “АЗ-ът” на Надежда Михайлова, подпомогнато от активните Христо Бисер-ови хора и пасивните чисти хора, попречи на изчистването на СДС от тези бръкнали в кацата с меда през четирите ОДС-години. Хора зависими от прокуратура-съд и до днес. За съжаление “АЗ-ът” на  Едвин Сугарев, лансирал Надежда, а не посочената от Иван Костов Екатерина при изборите за нов председател на СДС има своята вина. Защо не я поеме? Всички сме виновни за днешното статукво на така нареченото дясно.

    Прави впечатление, че “АЗ-ът” в изявените-БСП и ДС-личности отсъства, може би защото той се подразбира, а и защото, който се опита да се отдели и да стане самостоятелна личност, той бива премахнат. При тях има екипност за пред избирателя. Вътрешните борби са си вътрешни! На Позитано /дете/ като изпълнител и в Президентството /майка/ като възложител, чиято пъпна връв майка-дете не е прекъсната. А бащата, бащата е там някъде на Изток, в Москва или Подмосковието. Знам ли къде се помещава КГБ/ФСБ? Знам само какви са Газпром, Атомстройекспорт, Лукойл за националните интереси на България.

    “Счупеното не може да се залепи” е доказана от живота истина. СДС и ДСБ да бъдат общо-Синя коалиция от две партии е много трудно, почти невъзможно общо дело, поради три причини:

    -СДС не можа да се изчисти, след като предложената от СДС и избрана от Синята коалиция Надежда вече Неинска е евродепутат.

    -“АЗ-ът” на новия председател на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров е в унисон с гореизброените “АЗ-ове”. АЗ и ние от СДС са негово мото при всеки свой изказ. Много рядко от Синята коалиция! Много рядко, да спомене и ДСБ.

    -“АЗ-ът” на другия съпредседател на Синята коалиция и председател на ДСБ, Иван Костов отсъства в публичното пространство. Отсъства и “АЗ-ът” му и на ДСБ като партия. Отсъства “АЗ-ът” и на неговите сподвижници в ДСБ. Ние в Синята коалиция-това е мотото на всички в ДСБ, за разлика от тези в СДС.

    В демократичния свят, “АЗ-ът” отсъства. Присъства екипността-ние от еди коя си формация еди какво си! Отличаване заслугите на отделна личност, на отделна партия е работа на общественото мнение на избори, изразено в публичното пространство от медиите преди избори.

    Този разнобой в изказа на двете съпридружени партии не е градивен-разрушителен е и за двете. Повече за ДСБ, но и за СДС. “-Тия там в Синята коалиция не могат да се спазарят, разберат, обединят. Има разделение и в структурите им по места, щом има такова на върха.” Нещо което не вдъхва доверие в избирателя!

    Заслуга за  свършеното от СДС за България през четирите години е най-напред на Иван Костов, на Александър Божков /мир на праха му!/, наИлко Семерджиев,… които преориентираха България  и бяха най-мразените хора. Това не бива да забравя днешното ръководство на СДС. Освен това в рамките на Синята коалиция трябва да се погледне кой, кой е? Кой къде е?  Кой с какво е? Автобиографията на всеки човек е неговото лице пред света. В България тя е игнорирана.

    Долу “АЗ-ът” в политиката! СДС и ДСБ-в историята! Нова една партия с едно име, с едно ръководство, с една програма, с една цел за бъдещето на България. И с доказано с делата си ръководство в годините. Автобиографични дела! СДС беше сбор от партии и движения и успя, едва когато стана единна партия. Синя ли ще е, пембена ли коалиция ще е, тя трябва да е една, за да е печеливша.

 

14 април 2011г.

Коментари са забранени.