Опреснително-очистителни

са Рождението и Възкресението Господни  за християните, дадени ни от всемогъщия Бог. Едното в началото на зимата, когато приключва даденият на човека изначалнен “бизнес”-земеделието, другото в началото на пролетта, когато отново започва кърският труд. Кое е в началото и кое в края не е толкова важно, защото и двете са свързани с божественото раждане /непорочното зачатие/ и божествената смърт /Възкресението/ на Господа. Ражда се като човек и умира като такъв, за да приемат словата му човеците, като един от тях! Да го слушат, да го чуват, да повярват на това, което Той е донесъл като послание от Неговия Бог-Отец. Човешкият образ на Небесния човек е бил необходим, за да бъде възможен контактът Му със земния човек.    

   С “Весела Коледа” и с “Христос Възкресе” се поздравяват християните преди Рождеството и след Възкръсването на Исус Христос. Църковни песнопения и всенародни увеселения съпътстват самите събития, които излъчват радост и щастие в земния живот на човека. С нетърпение очаквани, с надежда изпращани. До идването им отново след година в обикновеното му трудово ежедневие.

    Че Исус Христос е дошъл, това е факт неоспорим! Че е имал извънземни способности, това също е необорим факт. Неговото Възкресение от мъртвите е също така доказан факт. И трите са ни фактическа даденост. Защо е дошъл обаче? Или по-точно, защо ни е изпратен? На много места в своята изповед четем “Бог ме прати…” В това ЗАЩО се крие обяснението на божественото творение на човека? Създаден за богоугоден живот, отклонил се от него. Прегрешил, изменил на своя Създател, за което той трябва да бъде спасен от Спасителя. С идването на Исус Христос, “Око за око, зъб за зъб!” да бъде заменено с “Ако те ударят по едната буза, обърни и другата” образно казано!

    Защо дойде с рождението? За да има Възкресение на Божието послание. То би могло да се формулира със следните три стиха:

 

Велик ден

 

Великият ден,

на нас е посветен,

от Бога исполин,

чрез Неговия Син!

 

Господ е възкръснал,

светлина е пръснал,

чрез своите чудеса,

връз своите чада!

 

Във Възкресението

на Богоугодния живот,

е спасението,

на човешкия род!

 

    Може би, така трябва да бъде възприето Възкресението Христово. С Богоугодния земен човешки живот, формулиран преди  идването /изпращането “Бог ме е пратил…”/ на Господ син  от Бог-Отец! Десетте основни Божи заповеди /има още 613/ са посланието Му към човека, като Негово творение! Дадени му преди, като първите четири утвърждават човека като Божие творение, а останалите шест са Божие назидание отправено към творението си.

   

1.     Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен мене!    

2.      Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята, не им се кланяй и не им служи! 

3.     Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог! 

4.     Помни съботния ден, за да го светиш: шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота /неделя/ отдай на Господа, твоят Бог!”!

5.     Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята!

6.     Не убивай!

7.     Не прелюбодействай!

8.     Не кради!

9.     Не лъжесвидетелствай против ближния си!

10. Не пожелавай дома на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му,нито слугинята му, нито вола му, ни осела му, нищо, което е на ближния ти!

 

    Запаметяването им е желателно, а при изпълнението им, всеки човек има право на избор. Избор кое да предпочете: временно-земното или вечно-Небесното, като има в предвид, че материално-мисловно-духовния му живот като време е само миг от вечността.   

    Надявам се, вярвам, че тук не споменавам напразно името на Бог /виж, третата заповед/, докато преклонението на някои пред светия огън, плащеницата, мощи на светци и още много, все пак материални неща, не са ли в разрез с втората заповед, се питам? Връзката ни с Бога е духовна, не материална!  

    Всеки човек е длъжен да реши и сам за себе си да прецени, какъв да бъде животът му! Богоугоден или не?

    -Да оцени, така формулираните заповеди, обект ли са на Висш Небесен Съд?

    -Човешкият съд, със своето несъвършенство, осигурява ли вечният му живот?

    -Земното му благоденствие на каквато и да е цена, може ли да бъде единствен приоритет в живота му?

    -Или че Небесното откровение е една химера формулирана от някои като “Опиум за народите!”?!?

    Велик е денят на Възкресението Христово. Смислена ще е кръстната му смърт обаче, ако човек почувства, осмисли и приложи в живота си донесените от него Божии послания. И затова, от редовия мирянин до висшия архиереи, всеки трябва да се вгледа в себе си и да оцени доколко Богоугоден е животът му. От редовия човек до висшия управленец-също! От обикновения работник до работодателя му-също! На този Свят ден, това Свято събитие опреснява паметта за миналите дела на всеки човек. Дали са били Богоугодни и ако той реши, че не са да се покае и да се очисти, да ги промени. До следващия не по малко Свят ден-Рождеството. От него до следващата година, години земен човешки живот. Опреснително за миналите човешки дела и очистителни за бъдещите трябва да бъдат тези два Свети празници, дадени ни от Бога.  

 

24 април 2011г.

Коментари са забранени.