Докъде и докога

/великденско/ 

Колкото човек се приближава,

толкова желаното му се отдалечава!

    Чарлз Дарвин: “Еволюционна теория на видовете!” Биологичният вид човек, еволюционно е произлязъл от маймуната, маймуната е произлязла от…и така до амебата. И до едноклетъчното “животинче”, което може да мърда, да живее. Да, ама то от кого е произлязло? И кога се е появило? Въпрос без отговор вчера, днес и утре няма да има. Изобщо, няма да го има. Освен това връщайки се обратно към първоизточника, биологичното е различно. А мисловно-духовното по веригата, какво ли ще е? От човека през маймуната до едноклетъчното, че и оттатък! Как ли мислят, какво ли чувстват? Ако се абстрахираме от горната неразбория, можем да стигнем до следната разбория:

    Човешкият вид подлежи на еволюционно развитие и усъвършенстване само мисловно и духовно, не и биолого-материално.

    От “първия” човек до днешния, биологията му е непроменена с малки патологични отклонения. И първия и съвременния човек имат мозък, сърце,…крака и ръце.

    От първия човек до днешния, разумът му е принуден да еволюира и да се развива под въздействие на околната среда. В началото в борба за оцеляване, после в борба за по-добър, луксозен живот, а днес разумът му отново мисли за оцеляване на човешкия род от по-висш порядък. Първият човек мисли как да оцелее от хищните месоядни животни, докато съвременния човек мисли как да оцелее от атом-ядреното чудовище на Рок Айлънд, Чернобил, Фокушима,…., АЕЦ Белене.

    От първия човек до днешния, духовното в човека също така еволюира и се развива. През всичкото това време духовното го има! В началото несъзнателно, молитвено проявено: “Дано и този път опасността да ни отмине!”  или  “Дано успеем да го победим, от хищника да се спасим!” По-късно, когато човек може да мисли и има време да го стори, то се превръща в съзнателно духовно. Чисто духовното в човека идва с идването на Исус Христос за християните. По друг начин за мохамедани, будисти,…за всички вярващи в сътворението на света от единния Бог. Не и за атеистите.

   

Докъде

може и трябва да стигне мисловното развитие на човека? И дали не трябва да спре да върви напред, а да свърне назад своето развитие и усъвършенстване, но на по-висш порядък?!  На по-горен лъч на спиралата. Да свърне живота си натам откъдето го е получил.

    Биологично несъвършен е устроен човекът. Съществуването му е ограничено в тесни: температурни, дихателни, хранителни, оводнителни, имунни,…гранични условия за живот. Вън от тях и в двете посоки, за него няма биологичен живот. Няма и мисловен! В този ред на мисли, мечтата му да опознае и пътува до далечни светове е една несбъдната мечта, но божествена е тя. Дадена му е възможността да твори, но му е отнета възможността да стигне докрай със сътвореното. Не може да опознае безкрайно-големия космически всемир с дадената му несъвършена биология. Съвсем други биха били възможностите му, ако беше сътворен като огнеупорно и компютърно-мисловно същество без необходимост от храна, вода и от здравословна среда. Само като такъв можеше да странства из цялата Вселена. И ето тук е редно да се запитаме, защо Всемогъщият Бог ни е създал толкова несъвършени. Не е ли, за да не можем да се бъркаме в Божиите работи. Да изоставим достъпното ни дадено, а да насочим усилията си към убийствено забраненото ни. В “безкрайно голямото” -Космосът и в “безкрайно малкото”: молекула, атом, позитрон, неутрон, мезон, нюмезон,…/да простят физиците невежеството ми/. Да зарежем земята като изток на храната! Водата, като изток и на ел. енергия! Вятърът и слънцето, също за нея. И на излишното, превърнато в полезно, за да продължим надолу, към разграждане на материята, което се оказва пъклено дело за несъвършената биология на човека. Ако мисълта продължи така, нищо добро не чака човечеството.

    Докъде?!? Време е без-ум-ното да спре слизането надолу в “безкрайно малкото”, което също така се оказва Божествена, не човешка територия за ползуване. Екологично-биологичното трябва да стане основен приоритет на мисловното назад развитие от по-висок порядък.

 

Докога

човек може да продължи да живее така, както досега? Въпрос на въпросите! Въпросът многогласно-негласно е зададен. Смислен, общоприет отговор обаче все още няма. Няма и да има, ако човек не се обърне към изминатия път от появата си на тази земя, та до сега. Ако не го анализира и едва тогава да планира бъдещето си. Този анализ е в два аспекта:

    Научно мисловен, който е материален и безграничен!

    Божествено духовен, който със своите препоръчителни и задължителни послания поставя граници докъде нагоре и надолу е човешкото и откъде започва само божественото.

    Кога ще дойде момента на този задълбочен анализ, това едва ли и Всемогъщият може да реши, ако че той е сътворил човека. Не може, защото той му е дал право на избор как да живее, какво да почита, на кого да вярва. Даде му Своите заповеди за Богоугоден живот, а след като творението му се отклони от тях му изпрати допълнително послание чрез своя Син-Исус Христос. В “Аз съм Пътят, Истината и Животът!” Господ ни сочи праведния път, казва ни истината и ни дава вечен живот на покаяли-спасените.

    Докога човешкото същество ще продължи да слиза надолу към своето самоунищожение зависи от едно елементарно сравнение-божествено проникновение:

    Когато духовното четиво вземе връх над научното четиво, защото научното третира временно-материалното, а духовното се отнася до вечно-отвъдното! 

Дотогава!

25 април 2011г.

Коментари са забранени.