Спасителят

 

    Спасителят на плажа е един, а къпещите се са много. Работата на спасителя е ефективна, ако са единични случаите на давещи се. Ако обаче давещите се са много или не дай Боже всички, спасителят става излишен. Аналогичен е случаят и при отсъствие на давещи се. Тогава спасителят е патолог на плажа! Регистрира причината за смъртта на починалите.

    Мисията на Васил Левски, като продължител на предхождащите го възрожденци след отец Паисий беше да научи сънародниците си да плуват в рамките на Османската Империя. Да отстояват правото си на лична свобода и национална независимост. Да се осланят на собственото аз, а не да канят и чакат някой друг да ги освободи, възроди, обогати. Да плуват срещу течението така, че те да станат течение в Империята, което неминуемо да  ги освободи  като “рая” и да роди държавата им България. Ако не беше дошъл обаче външният спасител-освободител в лицето на цар Александър втори-Император самодържец върху много чужди народи. Отзовал се на повика на давещи се “дядо Иван-овци”. Кои обаче бяха те? Не бяха ли те лакеите, готови да служат на всеки узурпатор, без оглед свой или чужд е той, само и само да съхранят своите имот и живот?! Лакеи на турския Султан, после на също така чуждия Сакскобурготски род, покорили се отново на новия руско-съветски освободител-покорител. И така до днес, те непрекъснато очакват своя спасител, който да ги освободи, възроди, обогати! Дочака 7 ноември на Орлов мост, Желю Желев да ги освободи! Дочака Филип Димитров да ги възроди! Искаше Иван Костов да ги обогати! Най-напред за свобода, после от желание за възраждане, достигнали до борба за “насъщния” през 1997г.. И когато полученият насъщен през 2001г. му се видя недостатъчен в сравнение с обещания за 800 дни, той масово се довери на новия спасител-Симеон втори. С нищо неправенето си, той осигури властта на новия спасител-Георги Първанов чрез тройната му коалиция-“орел-рак-щука”! Станишев в ролята на орел, Симеон като рак, а Доган ту щукне насам, ту натам, само не и в НС! Последвалото разочарование и излъгани надежди  доведоха днес на власт новия спасител на България-момчето със скъсаните гуменки от Банкя-Бойко Борисов. Човек от народа, но не за народа с неговите министри. Почерпил опит от своя гуру от преди осем години. А че има ли някаква разлика между Милен Велчев на Симеон и Симеон Дянков на Борисов? На Георги Петканов и Цветан Цветанов? На сладкодумните Николай Василев и Росен Плевнелиев? И още и още и още! Примери колкото щеш. Разликата между тях е, че Симеон втори беше мълчалив и надменен аристократ по рождение, докато Борисов е улично момче по възпитание. И затова нивото на управление се срина. Качеството на управление-също. Днес звучат само хвалби, ежби и оправдания за очевидна неспособност да се управлява държава, град, село! Хората в България ги хранят с числа от рейтинги, бюджетен дефицит, ниски данъци, класация на страната в рамките на ЕС. Със спортни и на изкуството зали, с магистрали от съмнителни инвеститори, със построяване на пет-звездни черкви и манастири от хора с гузна съвест. А реалността е, че хората стават все по-бедни, все по-недоверчиви, все по-Бога неприемливи! Нещо което е началото на края на една нация, на един народ, на всеки един род напуснат от обезвереното си потомство, че тук има смисъл да се живее и твори, напускайки Родината си, народът си, родът си.

    “Крушката си има опашка!” е казал народът ни. Днешното статукво си има предистория, която няма нищо общо с жалките обвинения на всички и за всичко към само един човек Иван Костов. В увлечението си те забравиха и за друг голям българин Стефан Стамболов. Предистория още от времето на българското Възраждане, когато българите се деляха:

    -на “луди” глави /четници и въстаници/, които пожертваха своя имот и живот за свободата на народа си,

    -на “умни” глави, които за да съхранят своя имот и живот повикаха  и “с хляб и сол” посрещнаха “дядо Иван” да им свърши работата. И той им я свърши така, че и до днес, те избират и се надяват на поредния спасител да ги освободи, възроди, обогати. И “дядо Иван”в лицето на Путин е тук със своята заробваща страната ни енергийна стратегия. И

    -на разумни глави, които днес или са забравени или е изопачено и осквернено тяхното дело. Това са възрожденците от Паисий до Левски и с Левски, чието дело е да премахнат робското в съзнанието на българина. Да го възродят духовно, мисловно, национално. Само така, той сам можеше да стигне до своята национална независимост. И да я брани от външни посегателства, нещо което не се наблюдава днес.

    “Лудите” и “умни” глави в едно общество винаги са малцинство. Разумните са мнозинството. Прекрасно доказателство за това е днешното неразумно мнозинство, което допусна новите извратени “луди ”, с риск на живота си да грабят, да се убиват, да богатеят и “умните” “дядо Иванов-ци” спокойно в палати да си живеят продавайки род и народ на своята “Освободителка”. Акцентирайки върху революционното на “лудите” в нашата богата на събития история от днешните ни управници, а не на опита на “разумните” да опитомят национално, духовно и мисловно мнозинството българи е противопоказно за самите тях! И като резултат това мнозинство от народа ни е обезродено и отвратено от статуквото в държавата си. Показните чествания с парад на гвардейци не са предназначени да увековечат подвига на “лудите”, а да изтъкнат значимостта на днешните “умни”, което е лицемерие от най-долна проба. Акцентът върху “Свобода или смърт” съответства на револверът, върху който са се клели “лудите” според днешните “умни”. Да ама под револверът е имало Библия, която явно нищо не значи за лицемерите. Имало е и свещеник, който ги е клел. Има и Божа заповед “Не убивай”, която също нищо не значи за днешните ни революционери. Освен свободата прокламирана от Левски, той е бил и за братство между българи, турци, арменци, евреи,…между различните народи в една държава, научено от него в манастира като дякон. Свобода, която не носи братство не е никаква свобода. Тя е смяна на потисниците. От турци върху българи в българи върху турци, каквато демонстрират днешните ни пишман националисти.

    Проблемът на българите през всичките 133 години свобода е заложен от преди 133г., когато делото на възрожденците ни е отнето, осквернено и изкоренено от съзнанието на българина. От тогава и до днес той разчита на спасител да го спаси от самия него. От Цар Освободителят, чиито конски нозе тъпчат българското НС, през Кобурските царе донесли му три национални катастрофи, та до Сталин-Георги Димитров, Брежнев-Живков, Путин-Първанов! Всички останали спасители през последните 20 години са “еднодневки”, които не искат или не могат да променят заложеното от преди 133години робско в съзнанието на българина.

    Днес българското политическо море е бурно! Мърсотията е изтикана на повърхността му. Удавници са мнозинството не-гласуващи българи! Спасителят е един в лицето на Бойко Борисов. Невъзможно е да ги спаси! Само ги брои! Не като живи човешки същества, а като бройки магистрали, детски градини и зали! Одушевен човек към неодушевени предмети е днешният ни спасител. А избирателите са одушевени, което прави сигурна неговата политическа смърт!  Кой ли ще е следващият спасител? 

15 юни 2011г.

Коментари са забранени.