Защо Мавзолеят, а не Паметникът?

    -Защо Мавзолеят на Георги Димитров, а не Паметникът на Съветската армия, беше разрушен?

    -Нима едното е изкуство, а другото не е?

    -Нима паметникът е свързан с паметта на българина, а мавзолеят не е?

    -Защо защитниците на чуждия окупатор-Червената армия не се опълчиха срещу разрушаването на мавзолея, а сега защитават паметника на Съветската армия?

    -Защо същите тези защитници не се обявиха срещу наглата намеса на руския премиер г-н Путин в българските вътрешни работи?

    -Защо министърът на външните работи не реагира адекватно на тази външна намеса?

    -Защо министърът на вътрешните работи не е на мястото си, след като косвено защити този “ръждив пирон” в центъра на София? /г-жа Люба Кулезич се оказа по-българка от всички нейни колеги!/

    -Защо кметът на София г-жа Фандъкова издаде заповед да се почисти ръждата от него? И не е ли тя маша в ръцете на строителите му?

    -Защо българският премиер г-н Борисов мълчи като риба във вонящата българска политическа среда?

    -И не на последно място, защо редовият българин е безучастен към ставащото в центъра на столицата му? Само едно момче с талант, смелост и гражданска позиция се показа достоен да се нарече българин. Принуден да бяга от собствената си Родина и да се крие от безродните й управници.

    Мавзолеят беше толкова паметник на изкуството, колкото е и паметникът на Съветската армия. Внушителна гробница на мумия на човек, който има мрачна слава с братоубийствата през 1923г. и касапницата след 1944г.! Пренесена варварщина от преди хилядолетия в наши дни беше този паметник на “изкуството”! Не по малко варварски от гледна точка на изкуството е паметникът на Съветската армия. Хора с оръжие в ръка не могат да вдъхнат мир, взаимно доверие и братство между хората, защото предназначението на оръжието е да убива. А да величаеш убийството, все едно от миналото, настоящето, или бъдещето е чиста проба варварско дело!

    Както за Мавзолея, така и за Паметника на Съветската армия, българинът трябва да има памет. Именно затова, те са ПАМЕТ-ници! Паметта на българина за Мавзолея беше целенасочено изтрита. Старите помнят, но младите днес не знаят, че в центъра, срещу турския Конак, после Дворец на Кобургите, а днес Национална художествена галерия, за десет дни, с шест човешки жертви, беше построена тази гробница, която изумяваше всеки човек с нормално мислене. Кметът Софиянски и министър Бакърджиев разрушиха мавзолея, с което изтриха паметта на българина за мрачното му комунистическо минало. За разлика от днес, тогава руската страна не се опълчи срещу това разрушение! Днес, кметът Фандъкова и министър Плевнелиев не разрушават, а съхраняват в паметта на българина освободителната роля на армията, която донесе комунизма в България.

    Нали и двата са паметници! Нали и двата се отнасят до паметта на българина към миналото му! Защо единият да рушим, другият да съхраним? Това избирателно поведение на управниците ни вчера и днес не е случайно. То е продиктувано от връзката на България с Русия през последните 133 години и най-вече след 1944г., когато Червената /съветска/ армия превърна България в съветска республика, в чието управление да се подвизават руски българи. Хора с българско потекло, но с руско самосъзнание! Ето това е най-страшното за един род-народ, защото е осквернение на паметта му. Обратно, хора от друг род-народ да стоят зад българските национални интереси, да имат българско самосъзнание са достойни за възхищение. Те, за съжаление, са кът! Другите, с чуждото самосъзнание, за огромно съжаление, са бол!

28 юни 2011г. 

    П.П. Мавзолеят беше разрушен не от комунистите, а от обслужилите ги г-н Софиянски като кмет на столицата и от г-н Бакърджиев като Министър на регионалното устройство през 1999г. За да не помним и да не знаем какво е било.

Коментари са забранени.