Европейските фондове убиват българското земеделие

/продава се, подарява се/

 

    “Яж, пий и си носи новите дрехи!” е движеща сила в България днес! Мъдрост, пряко свързана с арабската: “Харун Ал Рашид вдигал данъците на народа си. Колкото повече ги вдигал, народът му все повече работил и се потил. Докато в един момент той, народът, спрял да работи, а започнал да яде, пие и се весели. Като за последно! И мъдрият халиф започнал да облекчава битието на подопечните си. Да, но било вече много късно, защото развалено-мързеливото, може само да се отстрани, не и да се възстанови.”

    Поуката от тази арабска мъдрост може да бъде пренесена едно към едно в днешна България. Мързеливото е в заведенията денем и по чуждото нощем. А другото, което не можа и не пожела да стане мързеливо се изнесе вън от Родината си, без да разбира, че то е вече развалено. Да изоставиш стореното от дедите си, да не направиш нищо за децата си тук, където са фамилните обиталища-къщи и гробове и да се насладиш на от друг стореното е отклонение от дадените ни Отгоре норми на живот. То е развалено родолюбиво. Не националистично, както се изявяват някои псевдо родолюбци. Циганските от ВМРО и турските от АТАКА.

    “Яж, пий и си носи новите дрехи!” е мотото в живота на днешния български собственик на недвижими имоти. На разваления собственик.

На отвратения от статуквото в държавата си. На предалия се вдигнал бялото знаме! На отказалия се да се бори за правото си на достоен живот обитател на майка България. Обитател-неин гражданин, все едно от какъв етнос е той, каква вяра изповядва, какъв е майчиния му език! Щом неговият род е тук, в България, той има същите права, каквито имат останалите й обитатели.

    И днешният български обитател реши да пие, яде и да се весели. Нещо

като “Пир по време на чума!”, като чумата се оказаха родните му институции. Получени в наследство от близкото му минало. Но за да пие и яде са необходими средства. Трябват пари, мъни, денги,…! А тези парични знаци не падат отгоре и за да се яде, трябва да се произведе така, както са правили предците му. По-малко са пили и яли, повече са работили, пестиили, купували, строили и завещали на поколението си. На неблагодарното си потомство, което с лека ръка днес продава-подарява наследеното!

    Деветдесет процента от хората в България имат наследена недвижима собственост. Земя и жилища, битови и производствени помещения. 

   Деветдесет процента от хората в България днес са чумосвани от българските институции.

    И като резултат, те решиха да пируват на гърба на своите отци-предци-наследодатели! Като за последно! Нещо като “Пир по време на чума!”, която рано или късно ще ги….обезимоти, така че няма да има какво да оставят на потомството си, което обаче не заслужава наследство, защото това тук, в България е мързеливо, а онова там е работливо, но е вън от България. Табели с надпис “продава се”, подарява се са под път и над път. Из плодородните български поля, на брега на морето и в горите на планините. Да продадеш и изядеш нещо, за което друг се е трудил и пестил е най-малкото неблагодарно, както като наследополучател, така и като бъдещ наследодател.

 

Предистория на българското земеделие

България е земеделска страна! Може да бъде и туристическа! Всеки друг опит да бъде променена тази нейна даденост е престъпление към населяващите я.

    “България, нация техническа” е вече минало, въпреки напъните на хората, които сътвориха това руско-българско недоносче да се оправдаят с твърдението, че то струвало не три, а 33 милиарда лева. И чието място днес е в доменните пещи като стар, неконкурентен вече метал.

    България, нация кооперативна е също така едно руско-българско недоносче, което даде своите плодове:

    -Изсели хората от земята-селото и ги засели в завода-града, за да ги стигнем американците!!! С братската помощ на руснаците.

    -Засели хората в панели.

    -Отчужди хората от селско-земеделския труд като непривлекателен и неблагодарен! “Какво, да копам ли искаш!” е добилият гражданственост отказ от него.

    -Кооперативната безстопанственост на земята изроди днешните врагове на земеделеца. Подземни, надземни и прелетно-въздушни. Тяхната количествена и качествена свръх-популация е бич за всеки производител на храна от земята.  

    -Откъсна хората от земята и ги качи по етажите. А връзката им със земята е както символична, така и реалистична. “Стъпил здраво на земята!” означава реален и достоен човешки живот. В многоетажната корпорация, хората са в приземието, а началниците-по етажите. С изкачването нагоре, скромно-човешкото намалява, алчно-животинското се увеличава.

    България, нация високо-технологична е днешният нов мит, който топли накърненото ни честолюбие на най-изостаналата в ЕС, по всички показатели страна. Компютърната грамотност демонстрирана от българина като хакер, за съжаление е едно, съвсем друго е измисляне, изработване и прилагане в живота на хардуер и софтуер.

    Земята беше върната на собствениците символично от ВНС  с Закон, според който тя ставаше притежание едновременно на три лица: на собственика, на който я обработва и на този, който иска да я обработва. Толкова велик закон, колкото велика беше и Конституцията гласувана от великите ни депутати през 1990-91г.!

    Земята беше върната на собствениците  реално през 1998-99г., което върна хората на полето. Имаше надежда дребното земеделие да се роди и възроди, ако не беше гласуван Законът за кооперациите от левите земеделци на Мозер и още по-левите социалисти на Първанов. Тези 1200 “орсови” кооперации върнаха хората от полето по домовете им. И започна селско-земеделската агония. Една по една кооперациите фалират. Появиха се по-заможни с възможностите си земеделци, които освен от частници, вземаха и от кооперациите земя под аренда, така че последните са междинни злокачествени образувания, такива, каквито са и при водата, и при тока, и при боклука, и при топлината. И така до влизането ни в ЕС с неговите правила. България внася в касата на ЕС годишна вноска от порядъка на 600-700 милиона, като в замяна има възможност да черпи от различни нейни фондове милиарди, само че при определени от ЕС условия. Получават се пари срещу проекти за строителство, техника, обработвана земя, отглеждани животни.

 

Пари, пари, пари,…

на готово получени пари е толкова примамлива възможност да се добере до тях, че човек се озверява и подивява. И днес много малка част от хората в България успяват да се доберат до тях. И строят огромни, най-модерни ферми без животни в тях, купуват свръхмодерна земеделска техника без да притежават земя, обсебват не само кооперативна, но и частна обработваема земя заради европейските пари. “Не скромността, а алчността краси човека!” в днешна България. Алчният, добрал се на всяка цена до европейско-фондовите пари. Пари, които не отиват по предназначение-да стимулират отрасъла земеделие, а отиват в ръцете на шепа хора, чиито интерес е само и единствено печалбата. Отиват при така наречените зърно-производители, месо-производители, мляко-производители, които обработват чужда земя и отглеждат животни с готова храна. Ако не им доставят земята и храната, те са недоволни и стачкуват. Това са възродените стари ТКЗС-та в изроден вид. С огромни компактни блокове обработваема земя, днес наричани “масиви”. Със огромни животновъдни обори, днес наричани ферми! “Пременил се Илия, погледнал се пак в тия!” с тази разлика, че по рано в ТКЗС бяха всички хора, докато тези нови образувания са само за избрани, които богатеят за сметка на българския данъкоплатец, който прави годишната вноска в касата на ЕС. Освен това, тези избрани и сдружени в свои съюзи индивиди, монополизираха пазара на храни в България. Те диктуват цените на храните. А “Храната прави борбата”, както твърдят наложените от тях наши управници. Те са нещо като държава в държавата ни.

    Няколко са причините за ликвидиране на дребната и средно-земеделска ферма-гръбнак на всеки земеделски отрасъл и монополизирането му, както в производствената, така и в пазарната област:

    -Законодателната власт със закона за кооперациите, въз основа на който левите сътвориха 1200 “орсови” кооперации. Те повторно отчуждиха собственика на земя от нея. Защо днес никой не говори за тях?!?

    -Съдебната власт с многогодишните дела за делба между размножилите се междувременно наследо-получатели. Чистият собственик на земя днес е кът. Собствеността е все още обща, на роднински семейства, която в същността си не е собственост, за която всеки да милее-живее. Освен това, непризнаването на делба в Съда заради чл.359 от Закона води до допълнително натоварване на Съда.

    -Изпълнителната власт при неправомерна реализация по места от близки на местната власт, пръкнали се от нищото едри земеделски производители. Дребните и средните са оставени на произвола на едрите.

 

В заключение:

    1.Парите от европейските фондове стимулират монопола в българското земеделие като цяло през годишната такса, събрана от българския данъкоплатец и внесена в касата на ЕС. Убиват частната инициатива на дребния земеделец. Обезкуражават го! Стимулират раздялата му с наследената земя продавайки-подарявайки я на въпросните едри монополисти.

    2.Парите от европейските фондове стимулират алчността на въпросните монополисти, а от там и подкупността на управниците в местната власт. Стимулират корупцията на местно ниво. Неприкосновеността на частната собственост на земя, залегнала и в Конституция 1991 нагло се нарушава. Закупени с европейски пари най-съвременни високопроизводителни земеделски машини навлизат в частни земи без разрешение от собствениците им.

    3.Парите от европейските фондове стимулират косвено престъпността в България и те са вредни за българското земеделие, а от там и за България като държава, член на ЕС.

 

23-07-2011г.

Коментари са забранени.