За ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ и за още нещо! /спомени от старите – четиво за младите/

Младите не помнят, а трябва да знаят, защото пред тях и за тях е ЖИВОТЪТ!

АЕЦ Белене – България и Атомстройекспорт – Русия! Дебат за и против с аргументи: политически /зависимост/, икономически /необходимост и цена/, екологически /замърсител/,….само не и человечески! А той трябва да бъде основополагащ при избор на каква централа и от кого да се проектира и построи.

Преди 40 години, като вече дипломиран инженер бях разпределен – назначен – закрепостен за 3 /три/ години в Завод за електрически /електрокарни и асансьорни/ съоръжения ЗЕС ИСКРА – София. За електро – механични контролери за управление на електрокари, за производството на които България имаше специализация в Съвета за икономическа взаимопомощ – СИВ. Освен за „братските“ соцстрани, електрокари изнасяхме за Англия и за други западни страни, които обаче изхвърляха нашето остаряло електро управление и монтираха свое, електро – импулсно! Металът, киселината и хамалогията бяха наши, а фината, управленска част, която даваше надеждност в работата на електрокара – тяхна!

Четири години по-късно, като научен сътрудник в Научно – изследователския и проекто – конструкторски институт по металорежещи машини и инструменти НИПКИММИ – София, в секция „Шлифовъчни машини“, конструирахме и изработихме прототип на кръгло – шлифовъчна машина – ШК323.23, която по наши изчисления струваше на държавата 360 хиляди валутни лева, защото задвижванията, активният контрол и цифрово – програмното управление бяха швейцарски, германски и японски, не руски! Тази машина обиколи панаирите и убеди западните банкери, че сме „нация техническа“, като гаранция на 12-милиардния български външен дълг! Освен това, тя не изработи нито един детайл, преди да отиде за скрап. Не беше и усвоена в производство. Тя и другите уникални по своята глупост, спуснати отгоре партийни решения за Автоматични технологични линии /АТЛ/ и Гъвкави автоматични производствени системи /ГАПС/ бяха комплекси за величие, без покритие, на висшата комунистическа номенклатура, за които ние, обикновените конструктори „преливахме от пусто в празно“.

Десетки години в изолирана от света България бяха в обръщение три парични единици: валутен лев за разплащане със Западните страни /у нас КОРЕКОМ беше за БКП избраните/, лимитен лев за разплащане с братските соцстрани и лев за простосмъртните на българския беден и незадоволен пазар. Западните произвеждаха валутни доларови стоки, а източните и ние – за рубли и левове! Първите правеха Мерцедес и Фиат, а вторите Москвичи и КАРИ! И България беше осеяна с източните замърсяващи и вегетиращи днес Радомир, Кремиковци Нефтохим, Ихтиман, Златица.., а бълващите черен дим комини бяха вплетени и в Герба на България! Пазарът беше наситен с Москвичи и Жигули /ФИАТ 124 е кола за 1962г./, с ТУ и ИЛ самолети, с бяла и черна руско – българска битова техника, от които днес няма и помен! С навлизането в живота на компютърната техника, проектно – техническите и технологични руско-български възможности направо УМРЯХА! Да бъдат съживени, това вече не е възможно!

Кметът Софиянски пусна софийското МЕТРО с….тъмните на цвят и с остаряло електро – механично задвижване и управление, руски мотриси! Заради „дружбата“ му с московския кмет Лужков. Доставените нови, светло – жълти руски мотриси вече имат японски задвижвания и компютърно управление. Изборът на Софиянски беше руско – политически, а не технически! Не за Халите, а за това той трябва да бъде съден и обсъден!

И днес неговият про-руски колега Румен Овчаров, ръководен отново от продажно – политически, а не от технико – икономически, а вече и от человечески съображения, без срам и без свян, даде АЕЦ Белене на руснаци, така както бащата Стоян Овчаров и другарите му даваха – продаваха България на СССР! И то след АЕЦ Козлодуй, която трябваше да бъде модернизирана и усъвършенствана от западните Сименс и Уестинхаус, с цел сигурност на работа, аналогично на МИГ-29 и на много други руско – съветски произведения у нас! И то след последствията от аварията на руската АЕЦ в Чернобил, на която се дължи бумът на раковите заболявания десетки години след това. Отново фината част – контрол и компютърно управление ще бъде поверена на западните Сименс и Арева, защото нивото на руската техника е далеч под западната! Тогава, защо рискуваме с руската и този риск какво и колко струва на Овчаровци? А за нас – късопаметните и затова потърпевши български граждани, какво? Нов Чернобил, ли?

Авария с руска машина е единична. Авария във ВЕЦ и ТЕЦ е локална. Авария с АЕЦ обаче е национална и тя е пагубна за цели народи и региони. Като не могат да правят далеч по-простите и безопасни телевизори, коли, самолети, компютри, защо руснаците се наемат да правят изключително опасните АЕЦ! А и ние наивниците, да им позволяваме да монтират тези потенциални атомни бомби у нас? Защо и докога ще търпим Първановци, Станишевци, Овчаровци да застрашават живота ни и бъдещето на децата ни?

12-11-2006г.

Коментари са забранени.