Безочливите

 

    Безочието е много често срещано явление в България. Да имаш очи да погледнеш в очи човека срещу себе си, след като си му нанесъл тежки вреди не всеки може да го направи. За съжаление българската висша прослойка може. Нейното безочие е в основата на несполучилия двадесет годишен български преход. Преход от вчерашния тоталитаризъм до днешния олигархизъм. От комунизма до олигархизма! Как така, след като строят, който беше основан на равенство без свобода се превърна в свободия с огромно неравенство? Както равенството, така и свободата ескалираха революционно от едната си крайност в другата? Несполучилият така наричан от всички преход се крие във взаимовръзката между тези две основни за човешкото битие стойности. Между свободата и равенството при хората. Либералната свобода и социалното равенство, които са в основата на двете партийни течения: либерално и социалистическо. Българският двадесетгодишен опит показа, че те са взаимно изключващи се. Когато едното, свободата расте, другото, равенството намалява и обратно. И то светкавично, революционно. Бедняци за една нощ се превърнаха в богаташи. От равни в поносими граници в неравни, непоносими. От покорно общество, българското се превърна в безнаказано свободно.      

    Освен свободата и равенството между хората има и още една морална човешка категория-братството, която за съжаление отсъства в българското общество. Тя е основополагаща на другите две. Нейната липса е причина за израждането им. За появата на изроди като анархия и олигархия, които битуват във всички области на обществения ни живот.   

Човек, който:

    -не е почел майка, баща, РОД, наРОД, РОДина и ги е напуснал заради слава и охолен живот,

   -е убивал морално огромни общности и реално-свои опоненти,

   -е прелюбодействал морално и материално със себеподобните си,

   -е  крал от друг създадено-произведеното,

   -е лъгал и заблуждавал хората около себе си,

   -е пожелавал чуждото,

не е способен да приеме братско-сестрински себеподобните си. Така че, няма ли го братството между хората, не може да има свобода и равенство между тях. Има ли го братството, ще ги има свободата и равенството. С шестте Божи заповеди трябва да започне очовечаването на българското общество. Със спазването на дадените ни Отгоре норми на живот, без които няма вървеж напред. Без тях ще продължим да се лутаме из сокаците на свободия-олигархията.

    На човек са му дадени зрението да вижда околния свят, слухът да го чува, обонянието да го усеща. Очи, уши, нос! Трите човешки органа осъществяват контакта му с заобикалящата го среда. Слухът и обонянието са еднозначно реално-материални, докато зрението освен че е реално-материално, то е и морална категория. Без-нос-ие и без-ушие като понятия няма, докато безочието е добила гражданственост морална категория. Да гледаш едно, да виждаш друго, а да не виждаш третото, ето това е тройствеността при очи-зрението. Очие при едни, безочие при други, заслепление при трети. Първите са открито-честни, вторите-скрито безчестни, третите са открито-безчестни. Открито-честните в България, които могат /и го правят/ да гледат хората в очите са кът и са вън от управлението на страната! Скрито-безчестните, безочливите са малко, но именно те решават съдбините на държавата ни, днес. Открито-безчестните, заслепените са мнозинството, което отхвърля открито-честните, а избира безочливите. Избира тази шепа хора, за които вярата в Бога е “опиум за народите”. А тъй като животът не търпи празни пространства, те замениха духовният, така наречен от тях опиум с реален такъв. С наркотичния, чрез който съхраняват властта си върху наркотично-зависимите и от тях незаслужено се обогатяват.

    В мръсотия, до шия е потънало българското общество. Безочието е на повърхността. И в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната и в медийната власти. Пътят, по който вървим води до никъде. А никъде не е някъде! Някъде-то, добро или лошо е все пак нещо. Никъде-то е нищо!

 

30-07-2011г.

 

 

 

    

     

Коментари са забранени.