Едно си баба знае, едно си бае

едно си бае”

/строител и спасител/

    Едно си Бойко знае, едно си бае! Тракия, Хемус, Марица, Струма, тунел под Шипка, мост над Дунав, спортна зала, музей на изкуството,….все значими обекти за майка България. Нещо като строител на съвременна България се явява той днес. Само дето все още не се е родил един нов Симеон Радев, за да възпее строителните му подвизи та се налага сам да се хвали със себе си.

    “Повторението е майка на знанието” е народната мъдрост. Какво научи Премиера Борисов преповтаряйки, по повод и без повод, наизустените наименования на тези обекти? Само като име, но не и в дълбочина относно качеството на изпълнителите им, а от там-качеството на изпълнението. И за парите, разбира се. На кого колко и защо толкова ще бъде платено? Явно толкова е експертният капацитет на “Строителя на съвременна България”. На човека от тепиха, от тенискорта, от футболното игрище, от трибуната, от рязане на лентите, но не и от върха на управленската пирамида, която управлява и обединява отделните ресори на управлението. Всеки опит на журналисти да го вкарат в ролята на върховен управленец по същество се оказва неуспешен. Едно си Бойко знае, едно си бае! Строител!

    Освен строител в лицето на Премиера Борисов, България си има и спасител в лицето на вицепремиера Цветанов. И той като шефа си “Едно си знае, едно си бае!” като спасител на нацията от престъпността. От октопода, от килърите, от наглите,… от цялата разновидност престъпници, които Иван Костов народи. Като навита латерна, подобно на патрона си, по повод и без повод, повтаря и преповтаря тази поредица от екзотични наименования. Длъжни сме да признаем, че те наистина впечатляват със звученето си, но не и с резултатите. Всички изловени престъпници в различните области на обществения ни живот са на свобода. А най-опасният престъпник пуснал октоподните си пипала се готви и президент да ни става. А защо не, след като в миналото е бил заедно с Премиера, а днес не е. А неговият заловител днес е! Времената се менят. Бизнес приятелите-също.

    Строителят Борисов и спасителят Цветанов са като две капки вода стойностно. И двамата многократно повтарят само наизустени думички без да навлизат в дълбочина, защото явно, това не е по силите им. И двамата изтъкват сами себе си, след като няма кой друг да стори това. А да се хвали човек сам със себе си е липса на добро възпитание и липса на експертен капацитет. Дотолкова силно изразена липса е при тях, че те не са се сетили да си поръчат срещу заплащане пиар-биограф, а сами излагат на показ самохвалното си невежество.

    “Човешко е да се греши, от Бога е да се прости!/ Естествено ако се поиска прошка. А че те имат нужда от прошка за ръсените наляво и надясно хвалби без покритие, няма никакво съмнение. Преди това обаче трябва да се разделят с излагането на показ това тяхно самомнение и да оставят други да ги оценяват. Най-подходящи за целта са също така повтаряни и преповтаряни от тях “думички”:

 

Освободи ме, Исусе,

-от копнежа да бъда обичан,

-от копнежа да бъда възхваляван,

-от копнежа да бъда уважаван,

-от копнежа да бъда оценяван,

-от копнежа да бъда предпочитан,

-от копнежа да бъда одобряван,

-от копнежа да бъда известен,

-от страха да не бъда съжаляван,

-от страха да не бъда порицаван,

-от страха да не бъда злепоставян,

-от страха да не бъда забравен,

-от страха да не бъда грешен,

-от страха да не бъда подиграван,

-от страха да не бъда подозиран!

 

Трудно, много трудно е човек да се подложи на това изпитание, но то е изцелително за всеки човек в някаква степен. Особено необходимо е при “строителя” Борисов и “спасителя” Цветанов с техните монотонни хвалби, всеки в своята област. Все пак те са лицето на България не само пред нас подопечните им, но и пред света.

 

05 август 2011г.

Коментари са забранени.