Съдът на земята и в Небесата

/първите ще бъдат последни/

 

    Всеки земен човек е подсъдим, защото безгрешни хора няма. Всеки греши в живота си волно или неволно. Греши малко или много. Греши за едно или за друго. Греши към един или към друг себеподобен. Обобщено казано, виновен е пред съда-земен и грешен е пред Съдията-Небесен. Пред земно-материалния и пред Небесно-духовния. Има ли и трябва ли да има взаимовръзка между двата съда при постановяване на присъдите им? Взаимовръзка течаща в двете посоки. От човека към Бога и от Бог към човешкия съд в личен план. Има ли и трябва ли да има взаимозависимост между двамата съдии? Зависимост на човешкия съд от Бог-съдията и обратно на Бог от неговото творение-човека? Връзка и зависимост на един от друг? Отношението на човешкия съд към Бога и обратно, на Бог към съда-човек?

    Трябва ли Бог да влиза в положението на прегрешилия при отсъждането и доколко съдията-човек признава смекчаващи вината обстоятелства при постановяване на присъдата си? Ако има покаяние, има ли опрощение при първия и при разкаяние, трябва ли да има смекчаващи вината в присъдата на втория? Освен това при човешкия съд има и потърпевша страна, която може да обвини, може и да премълчи, да прости пред съда провинението на прегрешилия, докато при Небесния ние не знаем, но сигурно я няма тази трета страна.  След като тук, на земята, не е простил, няма как там, в Небесата, да прости.

    Много и все логично зададени въпроси от човек към човека. В много голяма степен богохулни според много от четящите, но отговорите са жизнено необходими за нас, българите, при които безнаказаността е начин на живот.

 

Безнаказаност

на този наш грешен свят няма, не  може да има, не трябва да има! Не може безнаказано да се живее. Не може да има престъпление без наказание. Няма ли възпиращо наказание, грехопадението ще продължи и ще се задълбочи. Ще ескалира до само-унищожителни за човека граници, което е в разрез с всяка живото-съхраняваща човешка логика. Животът ни е даден, не за да бъде унищожен, а за да бъде съхранен и разширен. Иначе е безсмислена дадеността му. А без-смислени неща на този свят няма и не може да има. Не трябва да има. Всичко открито от човека до сега е в услуга на живота. Войните, революциите, тероризма, битовите престъпления са временно отклонение от дадеността и те могат да бъдат и ще бъдат избегнати, ако има ПРАВОсъдие. Ако няма безнаказаност. А безнаказаност няма и то е в наличието на второто съдилище-Небесното. В съществуването на Бог! Така че, ако човешкият съд подкупно премълчи, Божественият ще възмезди прегрешение-престъплението и на двамата: На съдията с предхождащите прокурор, следовател, полицай. И на провинилия се подсъдим. И на защитника му ако съзнателно е прикрил престъплението.

 

Чистилището

    Грехопадение съпътства човешкия бит. Колкото по-дълго човек е живял, толкова повече грехове е имал възможност да натрупа. Новороденото е безгрешно същество. Докато детето е под родителска опека, неговите грехове са родителски грехове. Вече осъзнат като самостоятелно вземащ своите решения индивид, той вече сам е отговорен за простъпките си. Именно оттук започва съзнателният му живот. Как ще изживее живота си зависи от самия него. Дали ще престъпи човешките закони и се озове в съда като подсъдим или ще ги спазва, като си осигури спокоен и достоен земен живот?

    Съдът е мястото, където несправедливо обвинения в престъпление човек може да бъде очистен. Могат да бъдат снети обвиненията и бъде доказана невинността на набедения. Съдът е в ролята на чистилище. Но в ролята на чистилище ли е ако бъде доказана виновността на подсъдимия и веднъж осъден, той вече да е загубен за обществото? Освен това, една справедливо наложена най-тежка присъда /има от до/ може ли да послужи като превенция при нови, подобни посегателства върху чуждите: животи и предмети и не играе ли тя ролята на чистилище?

    В ролята на чистилище ли е Съдът, пред който се изправя всяка човешка душа напуснала носителя, тялото си? Там несправедливо обвинена душа няма и не може да има, защото Бог е всевиждащ, всеможещ,  всемогъщ. Докато спрямо прегрешилата и непокаяла се на земята какво, ние не знаем. По-вероятно е наказанието, по-малко вероятно е опрощението, защото се отнася до земни грехове, не до небесни.

 

ДС и съдът

    Държавна сигурност е във всички области на обществения ни живот. На първо място и най-вече тя е в СЪДА в най-широкия смисъл на тази дума. С идването си на власт, ДС покори и приюти под крилото си материалната съдебна власт /съд, прокуратура, следствие, МВР/ и духовната-висшия клир на БПЦ. На първо място ги покори, на последно ще ги разсекрети-освободи. На последно ще извади на показ досиетата им на зависими щатни и нещатни сътрудници на тази варварска структура. Съдии, прокурори, адвокати,….митрополити, Патриарх не са господари на себе си. Нямат собствена воля, не следват собствени разбирания, не изповядват демократични ценности. Те са причината да отсъства законността в българското общество. И да присъства завистта, омразата и наглостта в човешките взаимоотношения. Какви, освен престъпни могат да бъдат те, след като облечените да право-раздават са безпомощни спрямо престъпния свят. Съдийско-прокурорската тога и митрополитско-патриаршеската була не могат да скрият тази тяхна безпомощност. Тези доспехи осигуряват защита, власт и привилегии тук, долу, на земята, но не и там, горе, в Небесата. Без тях, там те са едни нещастни, голи човешки същества, които не съдят, а биват осъждани. Не са в ролята на съдии, а са в ролята на подсъдими.       

    Държавна сигурност може и да дава сигурност на държавата, но в никакъв случай не дава сигурност на сътрудниците си. Сигурност на всеки човешки индивид дава моралът му, почтеността му и човешкото му достойнство. Има ли ги, човек не е и никога няма да бъде обект на съда. На човешкия и на Божия Съд.

 

06 август 2011г.

Коментари са забранени.