Троицата: свобода, братство, равенство

 

  Небесната, Божествено-християнска троица има своя аналог в човешкия живот, нещо което потвърждава, че числото три е свещено число.

    Свободата -духовна и мисловна, дадена на човека от Създателя му Бог-Отец.

    Братството –духовна, донесена на земята от Господ-Син Исус Христос като любов между хората.

    Равенството-материална, при осветяване /превръщане в светци/ на заслужили с делата си отделни личности от Светия Дух.

    Първите две са морални категории, третата е материална, дадени на човека Отгоре надолу, а човек е върнал обратно своето „отдолу Нагоре” с трите свои християнски вероизповедания подредени в обратен ред по брой на изповядващите ги и по място и начин на богослужението: Православно, Католическо и Протестантско.

    Православието е материално-битово богослужение, със календар пълен с имена на човек-светци доказали се с Богоугодни дела, осенени от Светия Дух. С човешка оценка на делата обаче, която е несъвършена. И с канонично подбрани църковни песнопения в черкви с чудесна акустика, които обаче се повтарят при всеки обет отправен към Бога. „Повторението е майка на знанието!”, но то е и до механичното му, а не до същностното му възприемане от миряните. Механично е равенството при православните християни.

    Католицизмът е смесено, битово-мисловно богослужение със своите катедрали, на орган изпълнения, по канон откровения, но и със свободно съчинени проповеди. Мисловно е братството при католиците.

    Протестанството е изцяло духовно богослужение без намеса на материалното. С обръщение на човек към Бога без оглед на мястото и атрибутите към него. Духовна е свободата при протестантите.  

 

Свободата

е морална човешка категория, която има три измерения и проявления.

    Индивидуална-вътрешно-духовна свобода на личността!

    Обществено-национална, външно-мисловна свобода на личността!

    Битова, външно-материална свобода на личността върху собствеността!

    Три вида свобода на личността, всяка от които претърпяла своето естествено развитие във времето. Първа в своето проявление е материално-битовата свобода на личността. „Моето си е мое, а чуждото е общо!” е нейното външно проявление. По-късно на преден план във времето излиза жаждата за обществена, национална свобода на личността! Освен, че е мисловно-личностна, тя е и на цели общности. Местни, регионални, национални, континентални,…Третата, най-висша е индивидуалната, вътрешно-духовна свобода на личността. Духовно свободния човек е битово и общностно свободен. Неговата вътрешна свобода е трудно оборима. Непоклатима е!

 

Равенството

е материална човешка категория, която има само едно проявление и измерение. Равенство само пред закона. Пред човешкия и Божия закони без оглед на материално, мисловно и духовното им от човека притежание. Не имуществено и по външни белези: цвят на кожата, език, етнос, обичаи, не по умствени способности-всеки човек е с различна мисловна даденост и придобитост, не и по вътрешно духовно изживяване. Независимо от материалното благосъстояние, мисловното разбиране за живота и духовното вероизповедание, хората трябва да са равни пред човешкия съд, равни са и пред Божия Съд!

 

Братството

e смесена духовна човешка категория, която е свързващото звено на другите две. На свободата и равенството. Има ли братство, има ги свободата и равенството при хората и обратно-наличие на свобода и равенство обуславя наличие на братство между тях.

    При отсъствие на братството обаче, другите две стават, взаимно-изключващо противоречиви. Такива, каквито бяха преди 10 ноември 1989г. в България: при наличие на равенство в бедността, отсъствие на мисловна и духовна свобода. И в каквито се превърнаха днес-в анархична свободия и олигархично неравенство. Без братство, ако има едното-равенството, няма другото-свободата и обратно ако има свободата, няма го равенството пред закона.

 

Идеологията

в човешките взаимоотношения е също в три аспекта: социална, либерална и консервативна. Социалната се основава върху равенството. Либералната върху свободата. Консервативно-християнската върху братството. Социалистите изключиха братството донесено ни от Исус Христос. Върху „Без Бог, без господар, земята ще бъде рай!” основаха своята идеология. Въведоха равенството без мисловната и духовна свобода и фалираха обществото. Либерали отново без братство, а само със сгради-храмове, с църквата като институция, със злоупотреба с идоли и с овесени на врата кръстове унищожиха равенството за сметка на новопоявилата се свобода. Днешната либерална власт основана на свободия и неравенство е по-лоша от вчерашната социална власт на равенство и несвобода. Консервативно-християнската идеология, основаваща се върху братството между различни индивиди и обществени слоеве е „персона нон грата” в България. С нейните 4-5 процента обществена подкрепа, тя не може да повлияе върху политико-икономическия и духовен живот на българина. И в това се корени нещастието му.

    „Бог ме е пратил” са многократно повтаряни от нашия Господ думи, за да донеса любовта-братството между хората. А има ли го братството, ще има и свободата, ще има и равенството пред закона.

 

Свободата братя, свободата!

    Свободата братя българи, цигани, турци, евреи, арменци,….,свободата е най-висша човешка ценност! Да си свободен мисловно и духовно, значи да си човек! Да има собствена мисъл и ориентиран към Бога дух, това прави от всеки, човек! Битовата свобода е рожба на мисловно-духовната му свобода! Тя е следствието, а не причината за бедите български!

    Робуването все още на „Свобода или смърт!” и на „Хляб или свинец!” от българското общество означава, че то е изживяло прераждането си от равенство-несвобода в свободия-неравенство, но не е и своето братско-сестринско възраждане. А братството между себеподобните е естествена даденост, защото човеците са себеподобни и като такива, те са длъжни да намерят допирни точки между себе си. Себеподобието е в основата на братството.

    Седем години европейски парламент и още две години българско НС! Какво ще стане с държавата ни, ако статуквото се запази? Докъде ще стигне обществото ни при това свободно падане-падение? За това много малко хора в нашата нещастна държавица си дават сметка. Потърпевшото мнозинство с безотговорното си  безразличие, безутешното малцинство с отговорното си наличие и управляващото малцинство с наглото си безочие!

 

П. П. На някои може да се стори богохулен този материал с участие на троиците:

    – Небесно-Божествената: Бог-Отец, Господ-Син, Светия Дух!

    – Земно-човешката: свобода, братство, равенство!

   – Човешката същност: духовна, мисловна, материална!

   – Идеологиите: консервативна, либерална, социална!

   – Църквите: православна, католическа, протестантска,

но всички те са неразделна част от земния живот на човека, а аз все още съм част от този живот и не ми е безразлично как протича той както за мене, така и за себеподобните ми. 

14 август 2011г.

Коментари са забранени.