Футбол и икономика

 

Димитър Бербатов – Стилян Петров

Манчестър Юнайтед – Астън Вила

Владимир Путин за Русия – Гюнтер Шрьодер за Германия

ГАЗПРОМ на Алексей Милер – Е.ОН на Йоханес Тайсен 

 

    На Димитър  Бербатов му е дадено да бъде футболист от световна величина. На Алекс Фъргюсън му е дадено да бъде треньор от световна величина. Дадеността на г-н Фъргюсън плати за дадеността на г-н Бербатов 30,75 милиона английски лири. Сума платена от даденост за даденост!

    С труд, освен с дадеността си, г-н Фъргюсън заработи титлата „Сър” пред името си и затова вече двадесет години е начело на един от най-престижните футболни клубове по света. С труд, освен с дадеността си, г-н Бербатов заработи в немския Байер и английски Тотнъм платената за него колосална за българин сума от 30,75 милиона английски лири. Вече постигнал върха-да бъде номер 9 в Манчестър Юнайтед, дадеността му се съхрани, но трудът му се принизи, а в много от случаите, тя се изпари. И седна на резервната скамейка за разлика от един друг балканец-сърбинът Ноеми Видич, чиято изключителна работоспособност го прави капитан на същия този отбор. Какъвто е случаят и с един друг наш голям футболист, който, може би, няма дадеността на Бербатов, но със своя труд и постоянство в шотландския Селтик завоюва капитанската лента на друг голям английски футболен отбор-този на Астън Вила. За мен той заслужава повече внимание от футболната ни журналистика, която робува на Стоичков вчера и Бербатов днес, с което показва, че цени дадеността, а не цени труда като средство за успех в живота. Робува на имена, а не на труда и на резултатите от този труд.

    Какво като си в Манчестър Юнайтед, като си на резервната скамейка? Или че при  отговорен финал и там те няма! Че ти единствен нямаш договор, което означава, че вече не си полезен за отбора. Или, че това е средство на треньора да накара пуснатия в игра да се раздава на терена с труда си, с което да заслужи платените за него пари.

    Съвсем друг е случаят с отказът му да го няма в националния отбор. За всеки футболист трябва да е чест, да е част от националния отбор. С играта си да се раздава за Родината си, която го е родила, кърмила, направила човек, а не да се оправдава с треньори, журналисти и футболни деятели. В националния отбор се играе за чест. Не за пари и материални благини.

    В частен отбор се играе за пари. Колкото по-известен е отборът, толкова по-добре платени са играчите му и обратно, добрите играчи правят отбора по-привлекателен за футболни звезди притежаващи заработена даденост. Отборите търгуват със стока. Купуваш, продаваш, препродаваш играчи. Ако е качествена стоката печелиш, ако ли не-губиш. Футболът, както и другите клубни спортове се превърнаха в доходен бизнес както за търговеца, така и за стоката. Ето така трябва да се гледа на спортистите по света днес. А не да се издигат в култ с цената им, която се определя от играта им. Както играта, така и цената на спортиста е в лично качество, а не в национално и с тях не трябва да се злоупотребява на обществено ниво. На партийно ниво-също! На рекламно-икономическо е естествено и го правят, защото там става въпрос също за пари.

 

Даденост и заработеност

    Природният газ , петролът и благородните метали са даденост за Русия. Германия заработи икономическото си лидерство в ЕС с ума и с труда си. Русия живее от дадеността си, Германия-от заработеността си!

    В рамките на СССР, Русия се опита да стане „Нация техническа”, но единствената конкурентна заработена стока, която остави на света е автомата Калашников. Москвич, битова техника, ТУ, МИГ, АЕЦ, СОЮЗ,…един по-един отиват в архива на историята. Остават само дадените й подземни богатства като средство за препитание на икономиката. Богатства, за чиито добив и транспорт й е необходима външна помощ. Трябваха й безшевни немски „Манесман” тръби за транспорт на петрола и газта. Трябват й системи за безопасност и управление на АЕЦ. Новите руски мотриси закупени за метрото ни са с японско компютърно управление, даже. Без съвременна технология, няма технически прогрес. Русия е изостанала в това отношение страна. Тя е богата на енергийни източници каквито са държавите в Средния Изток с тази разлика, че арабите изцяло дадоха на концесия богатствата си на развитите страни, докато руснаците йезуитски,  половинчато. „Котка по гръб пада, ли”, та и Путин да признае страната си технико-технологично немощна!

    Газ срещу тръби договори Президентът Путин с Канцлера Шрьодер. Газпром с Е.ОН! Алексей Милер с Йоханес Тайсън. И Шрьодер зае високоплатен пост в Газпром, а немска технология започна да полага тръби по дъното на Балтийско море заобикаляйки Украйна. Да, ама танкери с втечнен газ сноват из същото това море, готови да сринат цената на газа в тръбата.

    Газ срещу българска земя договори Президентът Путин с Президента Първанов с Южен поток директно от Русия, без да заобикаля Русия. С какво ли ще бъде възнаграден той? Или вече е? Сигурно не Путин ще полага руски тръби по дъното на Черно море! Не и български осигурени от Първанов. Пак ще е някоя фирма, от някоя държава, която си няма петрол, газ, уран и някои други дадености. А си има заработени с ум и труд технико-технологични възможности.

 

„От всяко дърво свирка не става”

    От всеки човек специалист в дадена област не става, ако не му е дадено и ако допълнително не се е потрудил в нея. Пренесено на обществено, държавно ниво, също няма как да стане.

    „Необходимо и достатъчно условие” има в математическите науки. Необходима е даденост както на индивида, така и на нацията, но не е достатъчна дадеността човекът, както и нацията да успеят, ако го няма трудът: умствен, физичен, психологичен!

    При Стилян Петров и германеца ги има! При Димитър Бербатов и руснака вече ги няма! А без даденост и заработеност в комплект няма конкурентен връх в живота.

 

17 август 2011г.

Коментари са забранени.