Тройната коалиция + Тройния шлем = Георги Първанов

    Практика е, всеки излязъл от политиката лидер да пише мемоари. Изключение направи Тодор Живков с неговата многотомна „пледоария”, написана от друг за него, която днес захранва хартиеното производство.

    Като добър негов ученик, но с далеч-по скромни възможности, преди още да е слязъл от президентския стол, Георги Първанов издаде книжле, в което са описани неговите заслуги като Президент на България, но не и като…българин за България.

    Да се гордееш с Тройната безпринципна коалиция между комунистите на Сергей Станишев, монархистите на Симеон Сакскобурготски и ДС-зависимите на Меди Доганов /Ахмед Доган/ си е чиста проба политическа наглост. Икономическа наглост е и неговият енергиен Троен шлем: АЕЦ Белене, Южен поток и Бургас-Александропулус, което си е чиста проба национално предателство, официално не-назовано и съдебно не-призовано.

    Както обикновено, БТВ винаги е начело към челните хора на държавата. Именно тя излъчи първото „прощално” /няма да бъде и последно/ интервю на Президента Първанов в сутрешния си блок на 1 септември 2011г. Представяне на авторския му труд придружено от предварително отработените за целта негови пояснения относно осемте години прекарани на Дондуков две. Слушайки го, всеки що годе непредубеден българин, можеше да разбере, че днешният Президент на България е достоен продължител на делото на вчерашния намесник на Александър втори в България –княз Дондуков Корсаков, чието име носи улицата, на която се помещава не само президентството, но и премиерството. Позор за майка България днес са тези ключови за нея институции. Позор за България е и про-руската политика, която следват техните обитатели.

Княз на Александър втори – агент на Президента Путин,

Губернатор на България – предател за България,

Дондуков Корсаков – Георги Първанов,

това е руската след-освобожденска наследственост от Губернатора Дондуков върху Президента Първанов. Отпреди сто тридесет и кусур години, та до днес. Церемониално чествана от Дондуков-ците по всеки възможен случай. И най-вече от Дондуков две на Президента Първанов към Русия на Президента Путин.

    С това трябваше да започне интервюто си, водещата! С въпроси за каква беше целта на петте му посещения в Москва, в началото на първия му мандат и какви бяха резултатите от тях? И агент Гоце на ДС превърна ли се в агент някой си на ФСБ, защото ДС беше и винаги ще бъде поделение на КГБ/ФСБ, чрез неговото днешно НРС. Именно това е в основата на неговата бъдеща осемгодишна дейност в президентството. Именно тогава той изгуби българската си идентичност и прие руската същност като човек. Превърна се в политически зависим държавник. Такива, каквито са мнозинството в българската политика. Едни продали се за пари, други за висок пост, трети заради родовата памет на синове към бащи и към деди. И трите обвързани, всяко едно с другите две.  

    Случаят с историка Първанов, явно е от по-друго естество. Пътят от село Сирищник до Дондуков две е бил осеян с много препятствия, преодолявайки всяка от които, той е губил по-част от своето собствено „АЗ”. Вече на всички е ясно как можеше, а и все още как може човек да се изяви и да се изкачи на българските държавни върхове. Не със знания и можене, а с пълзене и предателство.

   

Човешкото „АЗ”

    Всеки човек има свое собствено име. Има бащино, има и фамилно име, по което хората го посрещат и припознават като личност. Как и като какъв ще го изпратят зависи само и единствено от него, от делата му. „По делата им ще ги познаете!” казва Свещеното писание , а животът го доказва. Ореолът около името при всеки човек е различен. При светците е ангелски- Божествен и той е изграден-подарен от другите, „потърпевши” от него, околни. При лъжците, убийците и крадците, той отсъства и след като другите не са склонни да му дадат-подарят „ореол”, той сам си го гради с хвалби. И г-н Първанов си го гради-подари в интервюто на водещата г-жа Цолова, многократно повтаряйки отсъстващото в обществото ни свое АЗ:

 

    Аз освободих от Кадафи медицинските сестри!

    Аз върнах руския дълг!

    Аз осигурих енергийно държавата България!

    Аз установих равноправни отношения с Русия! 

    Аз оневиних българите за атентата срещу Папа Йоан Павел втори!

    Аз осигурих членството на България в ЕС със своята тройна коалиция!

    Аз бях толерантен към предишните управляващи!

    Аз докарах американските бази в България!

    Аз и Президента Буш решавахме световните проблеми,

    Аз имам достойно за подражание семейство!

   

    Аз, Аз, Аз,…много Аз-ове прозвучаха от телевизионната трибуна. Защо? Когато един човек няма собствено АЗ, когато му е отнето или доброволно продадено, той се опитва сам да си го изгради-подари. Това, което се опита да направи и Президента Първанов тази сутрин пред онемялата в своето овчедушие, българска аудитория: медийна, политическа, социологическа, икономическа, социалистическа, монархическа, олигархическа,.…,  патологическа! Необходима е дисекция на българското „АЗ”! Но не от Първанов-ци, Борисов-ци, Станишев-ци, Овчаров-ци, Велчев-ци,…а от хора, на които е присвоено АЗ от другите, а не от тях самите!

01 септември 2011г.

Коментари са забранени.