Трите „О”: Обвинение, оправдание, обяснение

Най-лесно е човек да обвини!

По-трудно е човек да оправдае!

Най-трудно е човек да обясни!

 

    Три различни подхода на всеки човек, към едно и също събитие, отнасящо се до него самия! С кое от трите си служи той, човекът, зависи от неговото знание-познание за света.

    „Аз знам, че нищо не знам!” е мисъл, до която обикновено стига много знаещият човек. Ако илюстрираме познатото от човека за света включено в едно кълбо, а непознатото вън от него, колкото по-голямо е познатото вътре в кълбото-самото кълбо, толкова по-голям е контактът му със заобикалящото го непознато вън от него, което убеждава човека във все по-малкото му знание-познание за света. И много знаещите започват да смятат себе си за незнаещи! И да се уповават във все по-голяма степен на Божественото начало. А хората с малко познание за света, заключено в миниатюрно топченце са най-големите всезнайковци. Такъв, какъвто съм, може би, и аз с моите разнопосочни, всеобхватни писания!!!! Но това вие, четящите ги, можете и трябва да определите.

   

Обвинението

    За всяко, сполетяло човешката общност, нещастие се търси изкупителна жертва. Търси се виновника причинил бедствието. Все едно дали е свързано с лъжа, кражба, убийство, прелюбодеяние или отказ от род, народ, Родина. Всеки чул, видял, но недоразбрал изказва мнение за вината на нарочения за виновник на причиненото нещастие. Първата и най-лесна реакция е да обвини него /другите/, с което да освободи своето негативно участие в причиненото събитие. Обвинявайки другите да изключи себе си като евентуален участник в него. Това е първото, което му идва на ума да стори, с което да оспори собствената си вина. След това идва

 

Оправданието,

 с което човек се опитва да се дистанцира изцяло от случилото се. Колкото по-далече е той от него, толкова по-защитен е от евентуално предявеното му обвинение за виновност. Оправдавайки други обвинени, той всъщност защитава себе си като участник или съучастник в случилото се. Най-разумно, но и най-трудно изпълнимо в случая е

 

Обяснението

    След като отпаднат емоционално-прибързаните, чисто човешки реакции на обвинение и оправдание идва ред на трезвото, наситено с разум, обяснение на сполетялото общността, нещастие. Обяснение почиващо на логически обосновани и практически потвърдени аргументи, срещу които никой не може да устои, с които всеки е длъжен да се съобрази и към него да приобщи своето собствено аз. Независимо дали е добре или зле за него самия.

    В началото, на предна линия излязоха обвинителите на така наречения двадесетгодишен наш преход.

 

Обвинителите

    Всички обвинявахме комунистическия тоталитаризъм за всички беди български. За отнетата ни свобода на личността и на собствеността. На духовно-мисловната ни свобода и на материалната ни свобода върху собствеността. Милиони думи се изрекоха, тонове хартия се изписаха, лагери и черепи се показваха. И какво от това, след като нищо реално не последва. Имаше само емоционални безцелни обвинения, но не и наказания на виновните за нещастието българско. По-виновните обвиниха по-малко виновните. Самонаели се слуги обвиняваха господарите си. Обслужващи обвиняваха обслужваните. А знае се, че: „Не е луд който изяжда зелника, луд е който му го дава”. А всички българи, с много малки изключения бяхме малко или повече луди в своето смирение и послушание. И много от нас се самоназначиха при тях.

    След като обвинителният период завърши, след като бяха изчерпани всички възможни обвинения към тях, но не и спрямо нас обвинителите, дойде времето на

 

Оправдателите

    Обвинените се превърнаха в обвинители, а обвинителите в обвинени във всички възможни грехове. „Справедливостта” се възцари отново чрез притчата за „лудите” и за „зелника”. Господарите с власт преди са отново господари, но вече с пари. Вчерашните господари-бащи, днес господари са техните синове и дъщери. Има приемственост в господарството. Има приемственост и в слугинството българско. Национална черта ли е то или е привнесено отвън, ето върху това трябва да се замисли всеки българин, който все още се чувства такъв и е все още в България. И ако Родината ни, с наше съгласие, без наше възражение, вече не е превърната в Болгаристан подобно на съветските: Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан,…!?!

    „Такива бяха времената!”, още в началото оправда стореното от него самия. Оправда себе и другарите си, за бедите български. „-Унищожиха блоковете, раздробиха земята”-оправдаха себе си виновните за пустотата на земята българска. До морето, в планината, из полята! Пустота и в душата българска. Оправдание, което не решава, а задълбочава безизходицата българска. Всеобщо оправдание от всички и за всичко. Всички сме чисти като момина сълза! Като вода ненапита! Всички сме девствени спрямо бедите български. Все някой друг ни е виновен. А истината, жестоката истина е, че „Само виновният се оправдава!” Не и невинния!

 

Обяснителите

    На всеки човек са му дадени: физика да се движи, ум да мисли и дух да живее. Има мъртви живи! Има и живи мъртъвци! Има погребани мъртви, които продължават да живеят в живота на живите. Има и движещи се мъртъвци, за които животът е мъчение, а не благословение. Какъв е българинът днес и защо такъв е според моето скромно и никого не-ангажиращо мнение?  

    Днес България е все още в период на оправдание от оправдателите. В период на лудите слуги, които осигуряват зелника на ядящите го техни господари! Облещени луди от трибуните и лудите, които разкопаха България с първите си копки. Това са живи мъртъвци, за които материалното е водещо в живота им. Които не съзнават, че никой човек, нищо материално не е отнесъл в Отвъдното. Отнесъл е само начина, по който го е придобил във въдното. Във въдното се крие причината, а в Отвъдното-следствието. От причината зависи следствието.

 

    -Обвинението вчера беше спонтанно и емоционално-духовно.

    -Оправданието днес е материално-лъжовно.

    -Обяснението утре трябва да бъде реално-мисловно.

 

Не случайно мисълта човешка е свързващото звено между тялото и душата.

 

    – Крайно материалното е колкото земно, повече е подземно.

    – Крайно духовното, без мисловно и материално не е земно, а е Небесно!

    - Чисто мисловното е не само земно, но и Небесно.

 

И затова на България днес й е необходимо обяснение от обяснители за случващото се. Обяснение включващо както обвинение, така и оправдание. Както за духовното в българина, така и за материалното му битие.

 

Русия – САЩ – ЕС

    -Русия днес е подчинена на материалното. Все още робува на обвинение към други за своите собствени беди. Обвинение към нацисти, капиталисти и фашисти, след като самите те се превърнаха в такива.

    -ЕС е подчинен на духовното, основано на християнските ценности. Негласно, но със своите действия робува и на оправданието за неразумното си минало на войни донесли много беди на народите им.

    -САЩ като конгломерат от всички световни националности, от всички вери, езици, цветове на кожата и национални обичаи е мястото, където върлува мисловното. Което дава свободна воля както на материалното, така и на духовното. От там идва и обяснението за случващото се по света. Новости в политиката, иновациите, технологията,…новости и в човешките взаимоотношения основаващи се на разума.

 

Изборът

    За да я има България, хората в България са длъжни да направят своя избор на пътя от кръстопътя.

 

    На руско-материално-обвинителния!

    На европейско-духовно-оправдателния! Или

    На американско-мисловно-обяснителния!

 

    Младите направиха вече своя избор. Повечето в Северна Америка. По-малко в Европа. Само единици в Русия. Само че, напускайки България с еднопосочен билет, това не е избор за България. Не е избор и за самите тях, защото новият им дом не е бащин дом, а родът им е в Родината им, при народа им!

 

03 септември 2011г.

       

        

 

      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари са забранени.